Решение № 5042 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 689/2013 г.

Решение № 5042 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 689/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на Георги Вельов Клечаров от гр. Ракитово срещу решение № 603 от 3.12.2012 г. по адм. д. № 731/2012 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу изричен писмен отказ на началника на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр. Пазарджик с рег. № КАТ-13837/21.09.2012 г., за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, тъй като след като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона, с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка с преустановителен характер. Излагат се доводи, че законодателят е свързал прилагането на принудителната административна мярка с издаването на съответния акт, а не с неговото съобщаване и изпълняемост, че протоколът за доброволно предаване на свидетелството за правоуправление не може да представлява волеизявление на органа и да съставлява основание за съхранение на свидетелството за правоуправление в сектор ПП към ОДМВР. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и доброволно е върнал в ОДМВР гр. Пазарджик свидетелството за управление на МПС. Година по-късно е поискал да му бъде издадена заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за управление на МПС, в резултат на което е последвало постановяване на акт, съдържащ отказ да бъде издадена такава заповед. Приел е, че законосъобразно административният орган се е мотивирал с разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която изземване на свидетелството за управление на МПС се налага на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, да върне свидетелството си за управление на МПС. В конкретния случай жалбоподателят е върнал свидетелството си, поради което правилно му е било отказано издаването на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. За да се наложи предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка за изземване на свидетелството за управление законът изисква водачът, на когото са отнети всички контролни точки да не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството си за управление на МПС. Установено е, че на 21.09.2011 г. жалбоподателят доброволно е предал свидетелството си за управление на моторно превозно средство с протокол за доброволно предаване по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, след като е уведомен от полицейския инспектор, че са му отнети всички контролни точки. В представената административна преписка се съдържа справка за контролните точки на водача на МПС, издадена от Сектор КАТ - ОДП Пазарджик от 2.10.2012 г., видно от която водачът е загубил всичките 39 контролни точки. Член 171 от ЗДвП предвижда, че посочените в разпоредбата принудителни административни мерки, /включително изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 / се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки се уреждат в съответния закон. Законът не предвижда налагане на принудителна административна мярка, когато водачът е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление. Презумира се, че изпълнението на задължението за връщане на свидетелството за управление означава приемане на констатацията, че на водача са отнети всички контролни точки, поради което не се налага издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка с превантивни функции. Задължението за връщане на свидетелството за правоуправление е последица от загубването на придобитата правоспособност по силата на закона при отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, т.е. не е необходимо да се издава заповед за налагане на принудителна мярка за да настъпи тази последица. Предвидено е прилагане на принудителна административна мярка при неизпълнение на това задължение. Вярно е, че всяка принудителна административна мярка следва да се наложи с административен акт заповед. В случая протоколът за доброволно предаване на свидетелството за правоуправление поради загубване на всички контролни точки има характер на споразумение между страната и административния орган по смисъла на чл. 20 АПК, поради което временното задържане на свидетелството за правоуправление не е без правно основание. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховния административен съд, Седмо отделение