Решение № 10161 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2011 г.

Решение № 10161 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 241/13.12.2010 г., постановено по административно дело № 717/2010 г., Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на "Европа 69" ООД гр. Варна срещу отказ на РИОКОЗ (Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве), обективиран в писмо (уведомление) изх. № РД-5561/27.09.2010 г. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Европа 69" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Жени Бориславова, действаща чрез пълномощника адв. Калоян Янакиев. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се назначи експертиза и се съберат относимите за спора доказателства. Ответникът по касация - директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - Добрич, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, която предлага да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. С индивидуалния административен акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд, на жалбоподателя е отказано издаване на хигиенна оценка за обект "Дрогерия", находящ се в гр. Балчик, ул. "Приморска", базар "Хелиос", поради неосигурена минимална височина от 2.50 м. на помещенията, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 09.12.2008 г. за условията и реда на организация на работата в дрогерията (ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г.). За да намери жалбата за неоснователна, а оспореният с нея акт за законосъобразен, Добричкият административен съд е приел, че действително е налице неспазване на визираната от административния орган разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29, защото светлата височина на помещенията на обекта е под изискуемите 2,50 м. Преценката си за този факт съдът е изградил на базата на представените с административната преписка протоколи от 29.07.2010 г., от 09.08.2010 г. и от 15.09.2010 г. Решаващият съдебен състав освен това е приел за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че в обекта контролираният параметър "осветеност" съответства на БДС (макар, че в мотивите си е цитирал сертификата, който го удостоверява), както и, че се касае за обект дрогерия, разположен на първи етаж с осветяемост от прозорци, а следващият полуетаж няма да се ползва, защото не е включен към обекта дрогерия (поради недоказаност). Проверяваното решение е необосновано и е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на отказа на административния орган е установяването на правнозначимите факти - дали в действителност обекта-дрогерия се разполага само на първия етаж и само там ще се осъществява търговската дейност, и ако това е така, дали действително светлата височина на помещенията е не по-малко от 2.50 м. Формулираният в тази връзка в мотивите на проверяваното решение отрицателен отговор на възраженията на жалбоподателя, е необоснован, защото не са изяснени по предвидения процесуален ред всички правнорелевантни факти. В проведеното от административния съд публично съдебно заседание на 18.11.2010 г. дори процесуалният представител на ответния в първоинстанционното производство административен орган косвено е признал, че административната преписка не е представена в цялост по делото (в нарушение на чл. 152, ал. 2 от АПК), във връзка с което поискал да се изиска представянето на проекта на помещението, разгледан на експертен съвет, и да бъде разпитани като свидетели младшия здравен инспектор, извършил проверката в обекта, и длъжностното лице, издало предписание № 4525/03.08.2010 г., с оглед установяване на обстоятелството каква светла височина може да осигури помещението, но съдът е отхвърлил тези доказателствени искания. При установената непълнота на представените документи и с оглед становищата на страните, доказателственото искане да бъдат допуснати свидетели до разпит за установяване на сочените обстоятелства, е допустим способ за установяване на обективната истина и неправилно не е уважено. Нещо повече, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на тези обстоятелства (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК да назначи служебно експертиза, за да провери преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт. Като не е допуснал събирането на гласни доказателства за сочените обстоятелства и не е назначил експертиза, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси, а освен това е нарушил правото на защита на жалбоподателя, осуетявайки обективно възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. Горното сочи на необоснованост на крайния правен извод на съда и само по себе си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК решение. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Извън горното, доколкото пък има коментар от решаващия съдебен състав на доводите на "Европа 69" ООД, обсъдени са частично само твърденията на дружеството, изложени в първоначалната жалба, а не и формулираното в нея възражение, че отказът е недействителен с оглед липсата на съществен реквизит - подпис на директора на РИОКОЗ - Добрич, и в този смисъл съдът е бил длъжен да отговори дали е налице твърдения съществен порок в крайния акт на административното производство. Несъбирането на всички относими доказателства във връзка с необсъждането на някои от доводите на страните, е допълнителен фактор, допринесъл за неизясняване на спорния предмет. От мотивите на проверяваното решение не личи и съдът да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт, също е следвало да бъде проверена от съда касателно редовността на формирането й. Не на последно място, съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е длъжен да указва на страните, че за някои правнозначими факти не сочат доказателства (което не е сторено досежно твърдяното от "Европа" ООД обстоятелство от значение за делото, че дрогерията е разположена само на първия етаж с осветяемост от прозорци, а следващия полуетаж няма да се ползва по предназначение - дрогерия). Изпълнението на това задължение е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му е съществено процесуално нарушение и основание за касиране на решението. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се допуснат до разпит исканите от административния орган свидетели, да се дадат указания по реда на чл. 171, ал. 4 на "Европа" ООД, че не сочи доказателства за твърдението си, че дрогерията е разположена само на първия етаж с осветяемост от прозорци, а следващия полуетаж няма да се ползва по предназначение - дрогерия, както и да се назначи съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с всички събрани доказателства, включително и след оглед и замерване на място да даде отговор на въпроса налице ли е подобна светла височина в помещението, като се има предвид обекта, намиращ се на първия надземен етаж и се съобрази твърдението, че втория полуетаж не се използва по предназначение - дрогерия. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,