Решение № 1272 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5331/2017 г.

Решение № 1272 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5331/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на "А. Б." ЕООД С. и "Т. БР" ООД С. против решение № 683/6.02.2017 г., постановено по адм. дело № 4146/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РА-29-02/12.01.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол"-СО. "А. Б." ЕООД обжалва с частна жалба определение № 1603/13.03.2017 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение до минималния размер. В жалбите се излагат доводи за неправилност на съдебните актове поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната им. Ответникът директор на Дирекция "Общински строителен контрол"-СО оспорва жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която на основание чл. 178, ал. 6 вр. ал. 4 ЗУТ е забранено ползването на строеж: "Смяна предназначението на магазин в бургер бар", находящ се в УПИ V-13, кв. 331, м. "Г от ГГЦ", район "Триадица" СО, бул. В. №..., за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил установявания относно всички правнозначими факти, въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено заключение на вещо лице. Достигнал е до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно § 5, т. 41 ДР ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. Правилно и в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото съдът приема, че ползването на процесния обект като бургер бар, разполагащо със зона за подготовка на бургери, хот дог, пържени картофи и други хранителни изделия, представлява заведение за обществено хранене и съгласно номенклатурата на ЗКР е по т. 4 "Самостоятелен обект в сграда" вид 570, а е въведен в експлоатация като "магазин за сладолед"- обект за търговска дейност с код 550. Следователно е налице промяна на предназначението на обекта и подлежи на въвеждане в експлоатация. Не се разрешава ползването на строежа не по предназначението му или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация- чл. 178, ал. 4 ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касатора, че проектите, разрешението за строеж и удостоверението на въвеждане в експлоатация от 2013 г. по същество са одобрени за "обект за обществено хранене". Разрешеното ползване на обекта е за "магазин за сладолед". С констативния акт, както и заключението на вещото лице, се установява ползване като "заведение за обществено хранене", т. е. ползване не по предназначението му, което е основание да се забрани с оспорената заповед. Неоснователен е доводът за нищожност на заповедта поради липса на материална компетентност. Строежът е от четвърта категория и така е бил въведен в експлоатация преди промяната на предназначението му. Няма основание за промяна в категоризирането му в по-висока категория, по отношение на която други органи са компетентни да издават заповедите по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК е обнародвано с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г., което е след приключване разглеждането на делото в първата инстанция, поради което правилно не е съобразено при определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение.