Решение № 12986 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез процесуалния си представител, срещу решение 786/11.02.2021 г. по адм. дело 8878/2020 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за недопустимо като постановено по непредявен иск, поради което иска да бъде обезсилено. Алтернативно излага доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците И. Павлова и С. Младенова, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Павлова и С. Младенова срещу заповед СОА20-РД41-4/13.08.2020 г. на кмета на Столична община, в частта с която се определя парично обезщетение за 1/2 идеални части от ПИ 168, кв. 206 /стар 208/, [местност], находящ се на [улица], гр. София, отчужден по съответния за това ред със Заповед А-0-07-2297/11.10.1979 г. на председателя на ИК на СГНС, в общ размер на 64654,00 лв., разпределено по равно между двете жалбоподателки. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта в оспорената част и е определил равностойно парично обезщетение, съобразно приетото заключение по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, като присъденото обезщетение е в размер на 117 077, 28 /сто и седемнадесет хиляди и седемдесет и седем 0. 28/ лв. общо за двете жалбоподателки. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната заповед е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. По делото е установено, че със заповед А-0-07-2297/11.10.1979 г. на председателя на ИК на СГНС на основание чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ /отм./ е отчужден ПИ 168, кв. 206 /стар 208/, [местност], находящ се на [улица], гр. София. Имотът е бил собственост на И. Павлова и е отчужден за реализиране на мероприятие ведомствен жилищен блок на ДСО Редки метали. С цитираната заповед е определено Павлова да бъде обезщетена с два тристайни апартамента в предвидените за построяване сгради. В обезщетението е предвидено единият от апартаментите да бъде за нуждите на И. Павлова заедно със сина й Й. Методиев, а вторият да бъде предоставен на другия й син - М. Павлов. Със заявление рег. 0-284/19.03.1985 г., И. Павлова е поискала от генералния директор на ГДИС София, жилището определено й за обезщетение за отчуждения имот да бъде прехвърлено на сина й Й. Методиев, който в същото заявление е приел прехвърленото му жилище. С декларации от двамата сина те се съгласяват да получат исканите от тяхната майка И. Павлова жилища. Спорът по делото възниква относно обезщетяването на втория брат М. Павлов, за който процедурата не е завършена, поради непострояване на сградата, в която е определен апартамента, който следва да получи. Поради което и неговите наследници и настоящи ответници подават молба за продължаване и довършване на процедурата по обезщететяването. С решение 440/12.07.2018 г. на СОС за приключване на отчуждително-обезщетително производство, проведено при условията на ЗТСУ/отм./ чрез промяна на определеното имотно обезщетение в парично, при условията на § 9 от ПР на ЗУТ, е приета оценка, изготвена по реда и условията на отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 ЗОС, за 1/2 от стойността на ПИ пл. 168, кв. 206 / стар 208/, [местност], находящ се на [улица], гр. София в размер на 64556 лв. и е дадено съгласие посочената сума да бъде изплатена. С писмо рег. СИС17-ВК66-69/5/26.05.2020 кметът на СО е възложил на лицензиран оценител изготвянето на нова оценка съобразно реда и условията на ЗТСУ/отм./ Новата оценка е определена като средно притегателна стойност с превес на приходния метод за земя и трите метода-вещен,приходен и сравнителен за сградите. Като новата оценка за 1/2 идеална част от имота е определена в размер на 64654,00 лв. С нова заповед на кмета на СО от 13.08.2020 г. определено паричното обезщетение предвидено след направената нова оценка на отчуждения имот, да бъде изплатено поравно на жалбоподателките - наследници на М. Павлов, вместо определеното тристайно жилище. В същата заповед е отменена заповедта на председателя на ИК на СГНС, в частта й относно определения конкретен апартамент предвиден за М. Павлов, като обезщетение за 1/2 част от отчуждения с тази заповед имот. Безспорно в случая е налице хипотезата на § 9, ал. 1 ПР на ЗУТ, която препраща за довършване на започналите и незавършени производства към момента на влизане в сила на ЗУТ, към отменените норми по ЗТСУ /отм/. и чл. 102 ЗС /отм/. В конкретния случай следва да се приложат разпоредбите на ЗТСУ, тъй като отчуждаването е извършено по същия закон, в редакцията му към момента на издаване заповедта за отчуждаване. Приложим е също така за завършването на започналото отчуждително производство, относно правилата за обезщетяване, реда по ЗТСУ /отм./ във връзка с чл. 102 ЗС /отм/. Този ред е приложим предвид установеното недовършено производство по обезщетяване на наследодателя на ответниците в производството, поради неизграждането на единия от блоковете, в който е предвидено жилището, което е щяло да послужи за обезщетение. Поради тези факти правилно е прието, че производството не е довършено. Правилно и в унисон с константната съдебна практика, първоинстанционният съд приема, че новата оценка е следвало да бъде определена според пазарната стойност на имота, считано от датата на административното решение, в какъвто смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика. Доводите на жалбоподателя, касаещи методите за определяне на равностойното парично обезщетение и изложените твърдения за тяхната неправилност, съдът намира за неоснователни. По делото са извършени две оценителни експертизи, една от административния орган и една в първоинстанционното съдебно производство. Двете експертизи са използвали сходни методи за определяне на релевантната цена за имота, като съдът кредитира съдебно-оценителната експертиза във втория й вариант за релевантна, тъй като са взети за сравнение сделки с имоти, попадащи в зона Жм2 и Жм, намиращи се в близост до отчуждавания имот. За да достигне до този извод съдът приема заключението по експертизата за компетентно и безпристрастно. Определеното парично обезщетение е равностойно и съобразено със съвременнните методи за оценка на имотния пазар. Предвид изложеното, като е отменил процесната заповед в частта касаеща определеното парично обезщетение и е определил ново такова, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,