Решение № 14656 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2011 г.

Решение № 14656 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Херос - М" ООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 2268/12.05.2011 г. по адм. д. № 8568/2009 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Столичен общински съвет и Столична община не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 549/29.07.2009 г. на Столичния общински съвет в частта, с която е одобрен ПУП-ПР и ПРЗ на местността "Младост-2", кв., УПИ VII-576 за "Жилищно строителство, обществено обслужване, ПГ и ТП". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с проекта за изменение на ПУП е допуснато прилагане на проекта за изменение ОУП на Столична община. От доказателствата по делото безспорно се установява, че оспореният ПУП-ПР и ПРЗ е с предназначение "преструктуриране на жилищни комплексни", като процесният УПИ попада в жилищна територия с преобладаващо комплексно застрояване. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че в случая прилежащата площ към притежаваната от касатора сграда - супермаркет, не следва да се отрежда заедно със сградата в отделен УПИ е законосъобразен. В тази връзка тълкуването на разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗУТ е в съответствие с нормативната воля на законодателя. Има се предвид урегулиране на прилежащите площи към жилищните сгради в отделни поземлени имоти именно с оглед предназначението на територията и характеристиката й като жилищен комплекс. Следва да се посочи, че процесният имот, определен и преди като сграда с планоснимачен номер 2581, не е урегулиран в самостоятелен УПИ и по действащия към датата на постановяване на обжалваното решение ПУП. В този аспект неоснователни са възраженията в касационната жалба, че оспореният ПУП е изработен върху непълна и неточна кадастрална карта., тъй като макар и нанесен в кадастралния план, не е посочен като самостоятелна кадастрална единица. Видно от графичната част на плана сградата е отразена като отделна кадастрална единица, но това не сочи на задължение за определяне към нея на площи, които да образуват отделно УПИ. Що се касае до поддържаното и пред първата инстанция възражение за липса на осигурен транспортен достъп до сградата, то такъв е налице по улици о. т. 122 - о. т. 160 - о. т. - 161, видно и от заключението на вещите лица. Спазени са и устройствените показатели за плътност за застрояване, озеленена площ и допустими височини на застрояване. Предвид изложеното, като е приел, че не е налице нарушение на материалния закон - чл. 22, ал. 7 ЗУТ, съдът правилно е приложил същия. По същество се претендира от жалбоподателя към собствената му сграда да се добавят прилежащи площи, на които той не е собственик, което не е допустимо с оглед характеристиката на сградата. Както се посочи, това е задължение на органа само при наличието на жилищни сгради. Следва да се изтъкне и, че проектът за ПУП е съобразен с проекта за ОУП съгласно чл. 133, ал. 7 ЗУТ, поради което е удовлетворено изискването за съответствие. Поради това обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,