Решение № 14602 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2009 г.

Решение № 14602 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Началника на РДНСК - гр. Пазарджик, чрез мл. юрисконсулт - Георги Джунев, против Решение № 465/28.11.2008 г. постановено по адм. дело № 287/2008 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена Заповед № ДК-09-14/18.04.2008 г. на същия, като незаконосъобразна. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответниците Иван Стефанов Чушков и Веселина Иванова Стефанова, от които първият лично, а втората, чрез пълномощникът си - адв. Хаджийски, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Ответниците: Симеонка Бъндева, Добрина Чушкова, Калинка Арсенова и Борислав Бъндев, редовно уведомени, не се явяват и не изразяват становища. Ответникът Илия Борисов Бъндев, с писмено становище заявява, че касационната жалба е основателна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил издадената, на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, Заповед № ДК-09-14/18.04.2008 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която е забранено ползването и достъпа на обект: "Вилна сграда-част "С"", находяща се в УПИ II - за индивидуален вилен комплекс, кв. 4 по плана на летовище "Васил Петлешков", община-Брацигово, по отношение на Веселина Иванова Стефанова, тъй като се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон и липсата на мотиви. Административният орган неправилно е приложил чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, тъй като строежът е реализиран при действието на други материалноправни норми от ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.), които не поставят изискване за въвеждането му в експлоатация. Съдът се е позовал на действието на § 268, ал. 1 от ППЗПИНМ (отм.), респ. на чл. 305, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), съгласно които такива изисквания за въвеждане на строежите в експлоатация са въведени само за строежи в градовете, а не и за процесната вилна сграда, която не е такъв строеж. Така постановеното решение е правилно. Правните изводи на съда съответстват на доказателствата и установената по делото фактическа обстановка. Законосъобразно е прието, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, тъй като за процесния строеж, съобразно данните за момента на извършването му, не се изисква приемане и въвеждане в експлоатация. Преценката дали един обект подлежи на въвеждане в експлоатация се установява към момента на неговото изграждане и започване на експлоатирането му по предназначение. В случая данните по делото, приетите за ненуждаещи се от доказване факти и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, установяват и съдът правилно е приел, че процесният строеж е осъществен на два етапа, първият от които е приключен през 1971 г., при действието на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), а вторият през 1991 г., при действието на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Визираните нормативни актове не съдържат разпоредби, изискващи разрешение (удостоверение) за въвеждане в експлоатация на строежи, от вида на процесния. Налице е обект - самостоятелно обособена част от вилна сграда, построен върху държавна земя, (а след 2005 г. частна общинска собственост - АОбС № 5/20.12.2005 г.), в м. "Атолука", извън регулацията на гр. Брацигово и с. Равногор, в горски площи, при наличието на одобрени строителни книжа и документи, който се ползва по предназначение от собственика. Вилите са обекти, за които цитираните нормативни актове не предвиждат задължения за приемане и въвеждане в експлоатация. Поради това законосъобразен е извода на съда, че в случая не е допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, тъй като разпоредбата е неприложима. Съдът е анализирал подробно приложимите разпоредби за случая и въз основа на тях е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, които настоящия състав споделя изцяло. Неотносими към настоящето производство са доводите в касационната жалба, за наличието на незаконен строеж върху част от съсобствената вилна сграда. Законността или незаконността на строежа не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Основание за издаване на процесната заповед за забрана ползването е липсата на въвеждане в експлоатация на строежа и издадено удостоверение по чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, в случаите, когато се изисква такова, а не неговата законност. Неоснователен е и другия довод, че съгласно представените актове, обр. № 14 и № 15, строежът е извършен на 6.02.2006 г., при действието на ЗУТ, а не както е приел съда при действието на други нормативни актове. Актовете от 6.02.2006 г. са съставени по повод КА № 3/23.03.2006 г. на Община-Брацигово за забрана ползването на вилна сграда по отношение на Веселина Стефанова и във връзка с подадена от нея молба от 12.02.2006 г. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната вилна сграда. Предприетата от нея процедура по чл. 177, ал. 1 и сл. от ЗУТ и издадените по този повод актове-обр. № 14 и № 15, в един по-късен на изграждането й момент, не оборват изводите на съда за неприложението на чл. 177 и чл. 178 от ЗУТ, защото тези изводи почиват на категорични писмени доказателства, необорени от касатора. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. По искането за разноски, настоящия състав намира, че такива не се дължат на ответника Веселина Иванова Стефанова, тъй като от представения договор за правна защита и съдействие между нея и адвокат Пламен Хаджийски, не е видно плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Същевременно липсват други доказателства за извършено плащане на такова възнаграждение, както и други плащания от тази страна, поради което като неоснователно, искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение