Решение № 10737 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2025 г.
ВАСОсмо отделение03.11.2025 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛАрешение 3171 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело 1290 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2024 г.
ОСЪЖДА Пропан 2013 ООД, ЕИК 202835360, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], представлявано от Б. Г. Й. да заплати на Агенция "Митници" сумата от 1000 лв. представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Пропан 2013 ООД, гр. Пловдив срещу решение 3171 от 03.04.2025 г. постановено по адм. дело 1290 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт BG003000-РК20-РА3/32-744990 от 19.02.2024 г. издаден от служители на Агенция Митници и потвърден с решение Р-199/32-849351 от 13.05.2024 г. на Директора на Агенция Митница. С ревизионния акт на Пропан 2013 ООД са определени допълнителни задължения представляващи акциз за данъчен склад по чл.20, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ в размер на 37 448.26 лв. и следващите се лихви за забава в размер на 20 308.59 лв. Касаторът поддръжа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено е при неправилно приложение на материалния закон и ДОПК, към установените по делото факти. За периода до 31.12.2021 г. дружеството не разполага с всички счетоводни документи и следователно ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Съхранението на тези документи е тълкувано във вреда на ревизираното независимо от твърденията за смъртта на предходния собственик и управител на фирмата и продажбата й от наследниците. Не са установени факти и обстоятелства осъществяващи някоя от хипотезите изброени в ал.1 на чл.122 ДОПК доколкото предмет на дейността са акцизни стоки, за които освен счетоводните документи са налице и множество специални акцизни документи, които са декларирани по съответния ред и съдържат необходимата информация за продажбите. Не представянето на част от документите /по обективни причини/ не е попречило по никакъв начин за проследяване на извършените сделки и тяхната отчетност. Възразява се срещу приетото от съда, че при закупуване на дружеството, новият собственик носи отговорност не само за активите на предприятието, а и за неговите пасиви и негова е отговорността да провери дали правилно се е водило счетоводството на Пропан 2013 ООД, а незнанието на задълженията от новите собственици не ги освобождава от заплащането им. Непризнаването на процесните доставки към лицето като цяло е в противоречие с установените действителни факти по случая и събрани доказателства. Към клиента Пауър Тийм 4 ЕООД са издавани всички необходими документи за всички извършени доставки. Всички издадени фактури са отразени в счетоводството на продавач и получател, в СД по ЗДДС. Въпреки това съдът е приел, че между страните има доказателства за търговски взаимоотношения, но не и за това, че продаденото количество гориво е използвано за отопление, което да обоснове прилагането на нулева акцизна ставка. За установяване реалността на доставките по делото е изслушана ССчЕ. Дружеството законосъобразно е извършвало продажби на втечнен нефтен газ към всички свои клиенти, като е съобразявало прилагането на конкретната акцизна ставка с предназначението на горивото, както и ползвайки съответните бутилки и означения. Този факт не се променя от невъзможността да бъдат представени счетоводни документи. Ето защо, определянето на данъчни задължения е осъществено на база формулирано предположение, а не на установени по реда на ДОПК факти. Неправилно е прието, че продаденият газ от ревизираното лице на Роял индъстри ЕООД, Флекспак ЕООД и Ровен Груп ЕООД е използван не за отопление, а като транспортно гориво и в тази връзка е определено задължение за акциз в размер на 1312.92 лв. При продажбата дружеството е спазило законовите изисквания като е декларирало целта към момента на продажбата и не може да носи отговорност, ако тя е сменена от ползвателите в последствие. Липсва възможност както за знание, така и за последващ контрол на подобни действия от страна на дружеството качеството му на продавач. Като е определил условията, заредил е горивото в съответните бутилки, обозначени по определения начин, доставчикът е изпълнил законовите си задължения и има легално очакване да упражни правото за прилагане на облекчената ставка. Определянето на косвен данък за продавача по сделката за нефтен газ предназначен за отопление за действия извършени след датата на доставката и за действия от получателя е незаконосъобразно. Въз основа на горното се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директор на Агенция Митници, чрез ю.к.Е., оспорва подадената касационна жалба и моли решението на АС гр. Пловдив да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество излага становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка осъществена по реда на чл.218 ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстнационнен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив е бил ревизионен акт BG003000-РК20-РА3/32-744990 от 19.02.2024 г. издаден от митнически органи и потвърден от Директора на Агенция Митници с решение Р-199/32-849351/13.05.2024 г., с който на Пропан 2013 ООД са определени задължения за акциз по чл.20, ал.2 ЗАДС в размер на 37 448.26 лв. и лихви в размер на 20 308.59 лв. Задълженията са установени за периода от 02.12.2017 г. до 01.03.2023 г. , като ревизията е проведена по реда на чл.122, ал.2, т.4 и т.5 от ДОПК за периода до 01.01.2022 г. За следващия период от 01.01.2022 г. до 01.03.2023 г. не е приложен особения ред на облагане по чл.122 и сл. от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119, ал. 2 ДОПК, чл. 112 и чл. 113 ДОПК, във вр. с чл. 104, ал. 4 ЗАДС и с изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. В хода на ревизията е установено, че за конкретно посочени количества втечнен нефтен газ, използван за мотокари като моторно масло не е начислен и заплатен дължимият акциз по чл.32, ал.1, т.5ЗАДС. Ревизираното лице е освобождавало акцизните стоки от начисляване на акциз със ставка 340 лв. за 1000 кг. на основание чл.33, ал.1, т.4 ЗАДС. По отношение на клиента Пауър тийм4 ООД е установено, че отново липсват доказателства за извършените продажби на количества втечнен газ дали попадат в приложното поле на чл.33, ал.1, т.4 ЗАДС и съответно за прилагането на намалена ставка на акциза. При лисата на каквато и да е счетоводна документация за продаденото количество нефтен газ 97 243.64 кг. се дължи акциз при ставка 340 лв. за 1000 кг. Не се оспорва обстоятелството за реалността на доставките, а за това, че не ясна целта на ползването на акцизния продукт. При ревизията е установено и количество акцизни стоки, извеждани от данъчния склад, без да е начислен акциз с издаването на е-АДД по надлежния ред. Задължения са определени и за изведено от данъчния склад количество втечнен нефтен газ в бутилки обозначени с термосвиваеми капачки 10 кг., в количества надвишаващи това обозначените. По голямото количество на продаденото / изведено количество газ се установява от фактурите издадени от ревизираното лице и измервателните уреди. Въз основа на всички установявания от контролните органи е прието, че общият размер на дължимата сума от Пропан 2013 ООД е в размер на 37 448.20 лв. главница и лихви в размер на 20 308.50 лв. При ревизията дружеството е заявило, че не разполага с всички необходими документи за периода от 01.12.2017 г. до 01.01.2022 г. и установяването на задълженията е осъществено по реда на чл.122 ДОПК. От извършените насрещни проверки на получателите по доставките се установява, че доставеното количество нефтен газ на Ровен груп ЕООД е използвано за гориво за мотокари. Пауър Тийм ООД не е намерено и не е извършена насрещна проверка, не са представени документи, в подкрепа защитната теза на ревизираното лице. Получателя по доставките няма регистрации и лицензи по ЗАДС. От изслушаната по делото експертиза се установява, че от Пауър Тийм 4 ООД са постъпили суми в общ размер 13 500 лв. При извършената проверка на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизията на дружеството е проведена по особения ред, тъй като същото не е представило необходимите документи, които да позволят извършването на ревизия по общите правила на ДОПК. Като ирелевантно за спора е прието обстоятелството, че са представени други документи, от които можело да се стигне до исканата от органа информация. Според съда, като данъчно задължено лице Пропан 2013 ООД следва да осъществява търговията с нефтен газ според правилата на ЗАДС. Заплащането на определената акцизна ставка е пряко свързано с това за какво се ползва в последствие продадено гориво - за отопление или за други нужди. Проверяващите са установили, че част от доставеното гориво се ползва не според декларираното и поради тази причина върху количествата се дължи начисляване на акцизна ставка. По отношение на Пауър тийм 4 ООД, при липса на възможност за извършване на проверки в дружеството е прието ,че двете дружества са извършвали търговия с втечнен нефтен газ, но липсват доказателства, горивото е използвано за отопление, което да обоснове посочената от проверяващото лице нулева акцизна ставка. АС гр. Пловдив е преценил като правилен и извода на органа, че продажбата на общо 2138.90 кг втечнен нефтен газ са издадени съответни фактури и фискални бонове, но не са регистрирани е-АДД за начисление на акциз. Това задължение възниква от дата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Установено е според съда и вмененото на дружеството нарушение за продажба на втечнен газ в газови бутилки с вместимост 10 кг. Като това количество е надвишавано. За количествата над 10 кг. е определен акциз. Тъй като липсват възражения относно отчетеното надвишено количество от страна на проверяваното лице, както и доказателства, които да оборват извода на административния орган, то правилно и в тази част е начислена по-висока акцизна ставка. По тези съображения е прието, че ревизионния акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е отхвърлена. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са самостоятелно основание за отмяната. По делото не са оборени констатациите на митническия орган за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.4 ДОПК, поради което ревизията правилно е проведена по особения ред. Основата за облагане е определена по особения ред според изискването на чл. 122, ал. 4 ДОПК, само за периода за който не са представени никакви счетоводни документи, като изрично жалбоподателя е посочил, че не притежава такива. Неоснователно се твърди, че такива не са му предадени при придобиването на търговското предприятие от наследниците на предишният собственик. Споделя се приетото от АС гр. Пловдив, че придобиването на търговското предприятие включва всички активи и пасиви, като следва да е придружено от необходимата документация. На свой риск новият собственик е приел счетоводната документация на дружеството със съответните липси. За това обстоятелство обаче, дори не се сочат доказателства. Не е представен опис на приетото счетоводство или поне отбелязване, че при придобиване на предприятието в документацията му са установени липси и на какво се дължат те. Касаторът поддържа, че необходимата информация за проверка на доставките по отношение на Пауър тийм 04 ООД е била налична в масивите на Агенция Митници и не е необходимо да се извършват проверки по счетоводни данни, за да се определи данъчната основа. Именно изхождайки от данните, с които разполага ответника е определил задълженията по ревизионния акт. Вещото лице също е работило по данни на Агенция Митници и е потвърдило констатациите им, че от Пауър тийм 04 ООД не са извършени никакви продажби на битова газ и липсват доказателства, че фактурите отразяват извършени доставки. Ревизираното лице е извадило от стопанисвания данъчен склад фактурираните на Пауър Тийм 04 ООД количества втечнен нефтен газ, не е установило, че ползването му е за битови нужди, поради което и не може да се ползва от облекчената ставка по чл.33, ал.1, т.4 ЗАДС. Не са оборени пред първоинстанционния съд и останалите констатации в ревизионния акт, че по отношение на дружества е продаван втечнен нефтен газ, като те са използвани не за отопление, а за други нужди. При извършените проверки е констатирана продажба в газови бутилки в количества надвишаващи 10 кг., а това се установява и от издадените счетоводни документи за продажбите. За установяването на наличието на законовите предпоставки за прилагане по отношение на изведените от акцизния данъчен склад количества втечнен нефтен газ на нулева акцизна ставка на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, а именно - че са използвани за отопление, важи общото правило за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, поради което "Пропан 2013" ООД е длъжно да установи фактите, на които основава своите възражения. В конкретния случай е следвало да се установи, че процесните количества втечнен нефтен газ са доставени на посочените в РД и РА дружества и са били използвани за отопление. При извършените насрещни проверки от ползвателите е посочено друго ползване - като гориво за мотокари, при хидроизолация на строителни обекти и т.н. Несподелимо е твърдението на касатора, че той не може да бъде държан отговорен за начина, по който се ползва продадената стока, след датата на продажбата. Тъй като се касае за акцизни стоки, режимът на продажбите е законово установен, а контролът върху тях е засилен. Законодателят е предвидил регистрационен режим за складодържателите и специфични задължения при търговията с акцизни стоки. След като ревизираното лице се ползва от облекчената ставка 0 и това е в негова полза, то в негова тежест е да установи, че продаденото количество втечнен нефтен газ се ползва за отопление или най-малкото да представи доказателства изхождащи от купувачите, че са декларирали това обстоятелство в момента на закупуването на съответното количество акцизна стока. Такива доказателства не са представени в хода на ревизионното производство, а и пред съда. Напротив при извършените насрещни проверки е декларирано друго предназначение на закупеното количество втечнен нефтен газ от "Ровен груп ЕООД; Еко скрап трейд ЕООД; Семо груп инвест ООД. На последно място установените задължения за акциз за количествата продаден втечнен нефтен газ над определеното количество от 10 кг. също са законосъобразни. Не е ясно след като втечнения нефтен газ е изведен от данъчния склад какво е било неговото предназначение. Количествата са установени според счетоводните документи изхождащи от ревизираното лице, поради което не може да бъде възприета поддържаната защитна теза, че бутилките се пълнят с толкова газ, колкото позволява обемът им, а предназначението им е за битови нужди. Липсват доказателства в подкрепа на това твърдение. Единственото основание за освобождаване от заплащане на акциз е при използването му за отопление, а това няма как да бъде установено от приложените доказателства. От изложеното следва, че въз основа на допустими по ДОПК в ревизионното производство и допустими съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС доказателства /фактури, заявки, протоколи, извлечения от счетоводни сметки и писмени обяснения/, представени от трети лица при извършените насрещни проверки, митническите органи са обосновали верен извод за това, че от данъчния склад на ревизираното дружество е извеждан втечнен нефтен газ без да е начисляван и заплащан акциз. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз, представлява освобождаване за потребление, а според ал. 1 на чл. 20 от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление възниква задължението за заплащане на акциз. На основание чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗАДС акцизът се начислява от лицензирания складодържател с издаването на документ по чл. 84, ал. 1 с.з. При доказано използване на изведени от склада втечнен нефтен газ за други цели извън отоплението законосъобразно е начислен акциз със ставка по чл. 33, ал. 1, т.4 ЗАДС в размер на 340 лв. за 1 000 кг. При този изход на спора, на касатора не се следват разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в размер различен от претендирания. На основание чл.161, ал.2 ДОПК и решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 400 лева, следва да бъде намалено на 1 000 лева, което съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото в настоящата инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение