Решение № 2719 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 724/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ), чрез юрк. Семерджиев като процесуален представител, срещу решение 22345 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело 4395/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът А. Ю. А., чрез пълномощника си адв. Димитрова, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед ЧР-СП-367/26.03.2024 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 108 ЗДСл и доклад от 26.03.2024 г. е прекратено служебното правоотношение на А. Ю. А. за заеманата от нея длъжност главен експерт в отдел Подготовка на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура в дирекция Изпълнение на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020, с ранг V старши, считано от 27.03.2024 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и със съдържанието по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ЗДСл, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че бланкетното посочване на съображения за действия и бездействия на служителя, с които възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, се приравнява на пълната липса на мотиви и нарушава правото на защита на лицето да обори фактическите основания в заповедта, доколкото такива въобще не са изложени. Според съда мотиви за издаването й не се съдържат и в друг акт, към който тя препраща, а посоченият в нея доклад от 26.03.2024 г. е с идентично съдържание, като не сочи факти, съставомерни към нормата на чл.107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Достига до извод за неизпълнение на предпоставките, визирани в посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Приема, че изложените фактически обстоятелства не покриват признаците на обективна невъзможност по смисъла на цитираната разпоредба, извън волята на страните, а обосновават неизпълнение на задължения от страна на служителя по длъжностна характеристика, за което не са ангажирани доказателства по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени от съда след обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи по възраженията на страните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 (поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК). Според чл. 108, ал. 1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилото, въведено с изр. второ на цитираната разпоредба е императивно и изисква в случаите на прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване поради обективна невъзможност, същият да изложи в акта си фактическите обстоятелства, които имат за последица невъзможност от обективен характер служителят да не може да изпълнява служебните си задължения. Обоснован от доказателствата по делото е изводът на съда, че в оспорената заповед са изложени фактически обстоятелства, които не обуславят изпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСЛ. Разпоредбата изисква наличието на обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по здравословни причини, настъпила по време на това правоотношение. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията на страните в служебното правоотношение, както правилно приема съдът. Законосъобразно е заключението, че изложените от органа и съвпадащи с констатациите в посочения в заповедта доклад от 26.03.2024 г. на член на УС на АПИ фактически обстоятелства сочат на неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика и допуснати от страна на А. А. нарушения на трудовата дисциплина. Правилен е изводът на съда, че липсата на инициативност, комуникативност, ефективност и резултатност при изпълнение на служебните задължения, свързани със заеманата от служителя длъжност, препятстването на качествено и в срок изпълнение на тези задължения при спешни и неотложни задачи, системното неспазване на законоустановеното работно време, не съставляват обстоятелства, които могат да се квалифицират като стоящи извън неговата воля и да обосноват обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Не води до извод за приложение на тази норма и изложеното в заповедта във връзка с отменено решение на ЛКК 37/05.01.2024 г. по повод издаден болничен лист за периода от 10.11.2023 г. до 19.11.2023 г. на служителя и направената констатация, че за посочения период лицето не е било в състояние на временна неработоспособност. Описаните обстоятелства сочат на други правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Правилна е преценката на съда, че наличието на обективна невъзможност е обусловено от изпълнението на три кумулативни изисквания, в каквато насока е и съдебната практика, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност за настоящия ответник да изпълнява задълженията си, независеща от субективната воля на страните, поради което не могат да доведат до прилагане на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Правилно съдът приема, че в оспорената заповед липсва конкретно посочване на задълженията, които служителят не може да изпълнява, като от събраните по делото доказателства се установява, че А. А. отговаря на въведените с длъжностната характеристика изисквания за изпълнение на длъжността и за което е получавала положителни оценки при извършените атестации след възникване на служебното й правоотношение в периода 2008 г. 2023 г. Липсват и данни за въведени нови изисквания за длъжността главен експерт, които да не се покриват от служителя. Доводите в касационната жалба относно наличието на оперативна самостоятелност за органа по назначаването, която му предоставя възможността да преценява и избира кои служители да остави и кои да запази в екипа си, не налагат различни правни изводи за отсъствие на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. След като в случая не е установена обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения, то административният акт е в противоречие с материалния закон, при липса на предпоставките, предвидени в правното основание, на което е издаден. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва проверка на оспорената заповед на всички основания, предвидени в чл. 146 АПК. Доказателствата по делото са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при правилно разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде осъдена да заплати на А. Ю. А. направените за касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 07.03.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение