Решение № 395 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 887/2008 г.

Решение № 395 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 887/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. к. с. - гр. Х. срещу повторно постановено решение № 511 от 18.04.2007 г., по гр. д. № 600/2005 г., на Окръжен съд - гр. Х., с което е отменено частично решението от 4.07.2001 г., по гр. д. № 937/1999 г. на Х. районен съд и е уважен предявеният от А. Х. З., Л. И. В., И. З. В., М. С. З., П. С. В., Д. Л. В., И. Й. М., К. Й. Л., Г. С. В., П. Х. З., Д. В. С., Р. В. С., действащ със съгласието на майка си Й, И. Г. С., Н. В. З. и Д. Р. С. срещу Р. к. с. - гр. Х., ревандикационен иск за признаване на собствеността и предаване владението на част от имот пл. № 8* находящ се в хасковско землище, местността "Б", в И. индустриална зона на гр. Х., с площ 7208 кв. м., целият при граници: от две страни улици, наследници на братя Щ. и "Ю", гр. Х., заедно с построените в него два броя складови помещения, едното от които е реконструирано като бензиностанция, на основание чл. 108 от Закона за собствеността. Ответниците по касационната жалба не са депозирали писмен отговор, но Д. Р. С. е оспорил същата в писмените си бележки и иска да се остави без уважение, като се потвърди решението на окръжния съд. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Окръжният съд - гр. Х. е приел, че ищците са доказали по несъмнен начин правото си на собственост върху спорния имот в х. землище, находящ се в И. индустриална зона на гр. Х., върху който одобрените регулационните изменения са засегнали само част от общата му площ, но и сега съществува реално до размерите, в които е бил отчужден за частта от 7208 кв. м., поради което са били налице предпоставките за реституцията му. Доколкото не са били представени надлежно издадени строителни книжа за преустройство и изграждане на съществуващите в имота две постройки към 25.02.1992 г., когато е влязъл в сила чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), съдът е приел, че по отношение на тях също е настъпил реституционния ефект, а издаденото разрешение за преустройство през 1997 г. е непротивопоставимо на действителните собственици. За да уважи частично предявения ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, въззивният съд е приел, че ищците основават своето право на собственост върху частта от имот пл. № 8* с площ 8378 кв. м., ведно с построените в него складови помещения, едното от които е преустроено в бензиностанция през 1997 г., по наследствено правоприемство и реституция, а ответникът ги владее лично и чрез трето лице - негов наемател, без правно основание. Прието е също, че по утвърдения план на града от 1988 г., върху част от имота (1170 кв. м.) е реализирана улица, а останалата площ от 7208 кв. м., при граници: от две страни улици, наследници на братя Щ. и "Ю", гр. Х., през 1992 г. е била държавна собственост, поради което е възстановена на ищците по силата на закона. Съобразявайки заключенията на вещите лица, включително и новоприетата техническа експертиза, съдът е посочил, че владението на имота от ответника е без правно основание, тъй като извършеното със заповед № 5055/17.10.1956 г. на зам.-министъра на МКСБ, изменение на регулационния план, е осъществено преотреждане на държавен имот за нуждите на кооперацията, а не на частен такъв, поради което собствеността не е придобита по силата на отчуждителното действие на регулацията. Според действащите по същото време чл. 15, във връзка с чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 29 от П. за държавните имоти, придобиване правото на собственост върху държавно имущество се извършва с разрешение на Министерския съвет. В тази връзка, ответната кооперация не е придобила правото на собственост върху имота така, както е признато това с нотариалния акт № 149/1958 г., при условията на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) и следователно § 1 от Закона за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 3.08.1991 г.), с което се възстановяват правата й върху иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г., не се отнася за този имот. Възраженията на ответника за придобиване на имота от него и за извършено преустройство на съществуващите навеси в складови помещения със средства на кооперацията, след тяхното отчуждаване, са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд е обосновал крайните изводи на своето решение като е посочил, че със Закона за кооперациите се възстановява имущество, което е било собственост на кооперацията, а не което му е било предоставено за ползване и стопанисване. Целият застроен имот е останал държавна собственост и съществува във вида, в който е бил одържавен, поради което по отношение на него е настъпил реституционния ефект, на основание чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ и е уважил ревандикационния иск. Касационната жалба на Районния к. с. - гр. Х. срещу постановеното решение № 511 от 18.04.2007 г., по гр. д. № 600/2005 г., на Окръжен съд - гр. Х., съдържа твърдения за недопустимост на предявения иск, поради липса на предпоставките за реализиране на правата по чл. 2, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Излагат се подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и разглеждане на правния спор по нередовна искова молба и ненадлежна процесуална легитимация на страните по делото. Твърденията са, че ищецът не е собственик на целия имот, който е много по-голям от претендирания по площ от ищците, но и постройките в него са изцяло новопостроени, поради което не са налице основания за реституиране на застроения имот, а следва да се приложи ЗОСОИ, което е основание за прекратяване на производството. Отделно се твърди нарушаване на материалния закон при постановяване на решението, тъй като не е възприето от окръжния съд, че застрояването на имота е законно, на основание чл. 42, т. 3 от ЗПИНМ, което е било отразено както в първоначалния кадастрален план, така и в действащия регулационен план. Жалбата е частично основателна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Направеният отвод за допустимост на ревандикационния иск е неоснователен по следните съображения: Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Наличието направен спор и интерес от предявяването на иска са положителните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск. Очевидно е налице правен спор, във връзка с който ищците трябва да докажат, че са собственици на претендирания от тях застроен недвижим имот, тъй като не съществува предположение за правото на собственост. Правният интерес от предявяване на иска обуславя неговата допустимост, когато защитата на субективни права е предвидена в действащите правни норми, освен в случаите, в които самото съществуване на субективното право или правоотношение следва да бъде установено от съда. В конкретния случай е направено възражение от ответника, че правото на собственост не принадлежи на ищците, тъй като целият имот е с площ по-голяма от претендираната, а редът за отделяне и реално връщане на част от земята, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, не е осъществен пред надлежния административен орган, поради което производството пред съда е недопустимо. Становището на ответника е несъстоятелно. Спорът за собствеността на част от целия застроен имот, за който се твърди, че е възстановен на ищците по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, може да бъде предмет на съдебен спор, независимо дали е проведена процедурата за отделяне на реституираната част от имота в самостоятелен парцел. Промяната в регулационния статут на имота след отчуждаването му, не е пречка за неговото реституиране, а собствеността се възстановява по право от момента на влизане на закона в сила. Изключенията от този принцип са уредени изрично, но и те не са условие за допустимост на ревандикационния иск, поради което възражението е неоснователно. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Като доказателство за своето право на собственост, ищците представят писмени доказателства придобиване на нива от 10 дка, през 1942 г., от братя З, които са били титуляри до национализирането му, на основание чл. 6 от Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия. В акта за държавна собственост от 20.09.1950 г. е посочено, че се отчуждават нива от 8378 кв. м., върху която има построени фабрична сграда с пристройка, както и четири навеса. Законосъобразно е тълкувана разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) и липсата на отчуждително действие на одобреното изменение на регулацията, със заповед № 5055/1956 г. на зам.-министъра на МКСБ. Правилно въззивният съд е посочил, че собствеността върху земята не е придобита от кооперативната организация по силата на одобреното регулационно изменение, нито й е била прехвърляна по друг начин, а фактическата промяна е свързана единствено с ползването на имота, чрез отреждането му за нуждите на РКС. Извършените в последствие действия въз основа на ПМС № 27/1970 г., отново променят фактическото положение, като имотът е предоставен за стопанисване и управление на друго държавно предприятие, но също без да променя титуляра на правото на собственост - държавата. Претендираният имот е държавен и към момента на влизане в сила на Закона за въстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ДВ, бр.15 от 21.02.1992 г.), поради което реституционният ефект е настъпил автоматично в полза на ищците. Възражението на ответника, че въззивният съд не е съобразил регулационните промени, в резултат на които са били изменени площта и предназначението му и същият е станал част от по-голям имот, използван изцяло за нуждите на кооперативния с., е неоснователно. Правилно окръжният съд е приел, съобразявайки констатациите на назначените технически експертизи, че независимо от измененията в регулационния план, които са се отразили на площта, с оглед реализираното мероприятие за улица, при конкретните обстоятелства, има основание да се приеме, че част от бившия имот съществува реално в границите, в които е бил отчужден. Доколкото бившият отчужден имот е идентичен с пл. № 1447 по кадастралния план от 1948 г. и като част от имот пл. № 8* и представляващ северозападната част от УПИ * О. център в кв.9 по ПУП на ИИЗ в гр. Х., одобрен със заповед № 988/1988 г., при граници: от север и от запад - улици, на юг и на изток - складове, може да се обособи като самостоятелен обект - УПИ * в кв.9, одобрен със заповед № 1510/1993 г., което е установено безспорно в заключението на техническата експертиза при повторното гледане на делото, няма пречка в тази част имота да бъде реституиран на ищците. Според същото заключение, обаче, имот пл. № 1* по кадастралния план от 1948 г., включва 6050 кв. м., а не 8378 кв. м., а от тях 1170 кв. м. попадат под улица. От останалата застроена и незастроена част от терена, със заповед № 736/02.06.1993 г. на К. на Община Х., на ищците са им възстановени 3675 кв. м., заедно с построения в имота склад от 540,25 кв. м. (който не е предмет на делото). Следователно, възражението на ответника Р, че не се установява идентичност на претендирания имот с бившата нива, собственост на наследодателите на ищците, следва да се отхвърли като неоснователно, а правата върху претендирания имот следва да се признаят за 3675 кв. м., представляващ част от бившия имот пл. № 1* и който попада в парцел ****, в кв.9, за промишлени нужди, одобрен със заповед № 1510/1993 г. В останалата част от имота са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, поради което предявеният иск за собственост върху земята е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. В тази връзка са правилни и законосъобразни изводите на решаващия състав, че е налице фактическия състав, обуславящ право на възстановяване на имота, в полза на лицата, от които е отчужден същия или техните правоприемници, според чл. 2 от ЗВСОНИ, но до размерите, които в съществува реално (съобразно скица № 3, на заключението от 3.04.2000 г., приложена по гр. д. № 937/99 г. на РС Х.). По отношение на постройките, находящи се върху част от имот от пл. № 8* е установено, че в западната част от бившия имот пл. № 1* по кадастралния план от 1948 г., са отразени две паянтови постройки с навес между тях, чието местоположение съвпада с отразената в плана към 1988 г. масивна сграда. Съгласно уточненията направени от ищците, в молбата им от 14.12.2005 г., претенциите им са за описаната вече масивна сграда - преустроено към настоящия момент от съществуващи сграда, резервоари и две бензиноколонки, в бензиностанция, както и за находящата се в южната част на имота сграда, която продължава да се ползва за складово помещение. Твърденията са, че сградите са построени след 1960 г., без строителни книжа, поради което следват собствеността на имота по приращение. Съществуващата в северната част на имот пл. № 8* основна част от бившата тъкачна фабрика, с площ 540,25 кв. м., не е предмет на правния спор. Действието на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти обхваща имотите и постройките, които са били национализирани и доколкото те съществуват като обекти на собственост, без значение дали в тях се извършени функционални промени. В конкретния случай, по отношение на част от паянтовите сгради, които са били национализирани, вещото лице е установило, че са били нанесени в кадастралния план от 1975 г., но за тях не са намерени строителни книжа. Бившият имот пл. № 1* по плана на гр. Х., чиято застроена и незастроена площ според констативния нотариален акт № 149 от 1958 г. е 6000 кв. м., е бил отреден за нуждите на РКС през 1956 г., при действието на чл. 42, т. 3 от ЗПИНМ (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.). От същата разпоредба е видно, че въз основа на улично- регулационните планове се осъществяват мероприятия на кооперациите за всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации, за осъществяване на обществените им задачи. При съставянето на нотариален акт № 149/01.06.1958 г., на Районния к. с. - гр. Х.са признати права върху имота и постройките в него във вида, в който са били национализирани от собствениците, но видно от съставения по-късно опис-протокол на основни средства, които на основание ПМС № 27/20.11.1970 г. и разпореждане № 590/16.12.1970 г. на К. за стопанска координация при МС, са предадени от кооперативния с. на ДСО "Т", като основни средства са включени и вече съществуващите в парцела на ОКС Х. масивни сгради-складове, за които е посочено, че са изградени в периода 1966-1969 г. Следователно, възраженията на ответната страна, че двете складови постройки са построени след преотреждането им за нуждите на кооперативния с. се подкрепят от доказателствения материал, включително и от заключенията на назначените технически експертизи, според които в одобрения през 1988 г. план, същите са отразени като масивни постройки. Спорният въпрос е за законността на построеното върху подлежащия на възстановяване имот, респективно за настъпването на реституционния ефект на чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, по отношение на тези сгради. Преките впечатления на свидетелите У за състоянието на отчуждения застроен имот преди национализацията се подкрепят изцяло от приетия протокол от 1950 г., но от тях също така се потвърждава и изложеното в извлечението от дълготрайните материални активи на РКС-Х., според които по сметки 201 и 203 по инвентарните картони, инвентарната книга и данъчната декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, обхващат построените в имота складове след 1960 г., включително изграждането и оборудването на сграда, резервоари и две бензиноколонки в имота, са въведени в експлоатация с актове за приемане след 1970 г. Свидетелите потвърждават също, че изграждането на постройките и съоръженията е извършено от кооперативния с., като съществуващите навеси са били изцяло разрушени, което дава основание да се приеме, че сградите в имота не съществуват във вида, в който са били отчуждени, тъй като изменението в тях е било свързано със значителни подобрения и преустройства, включително и по отношение на съществуващата от 1976-77 г., но ремонтирана и реконструирана по одобрен архитектурен проект, на мястото на западната складова постройка, бензиностанция, завършена и приета за експлоатация през 1997 г. Не са налице вътрешни преустройства, а създаване на нови обекти на собственост, което е пречка да се възстанови собствеността, тъй като се възстановява само това, което е съществувало към момента на одържавяването и се е запазило като самостоятелен обект до влизане в сила на реституционния закон. Съществуващите складови постройки към 25.02.1992 г., предмет на правния спор, са били изградени и придобити добросъвестно от ответника, който се е считал за собственик на целия застроен имот от 1958 г. и който е извършил строежи и други промени, съобразени с действащото по това време законодателство (на основание ПМС № 27/1970 г., същите вече са включени като основни средства и предадени срещу заплащане от Окръжен к. с. - Х. на ДСО "Т", считано от 1.01.1971 г.), които не позволяват реалното им връщане. Ползването на спорните складовите постройки, едната от които е преустроена в бензиностанция, следва да осъществява при условията на чл. 64 от ЗС, т. е. замята може да се ползва доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Извършеното строителство в имота е пречка за неговото реституиране, освен за незастроената част, която може да се обособи самостоятелно като обект за собственост, съобразно нормативите за устройство на територията, в който смисъл са и разрешенията на ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС, т. 1 и т. 2. Одържавеният имот е възстановен по право за 3675 кв. м., заедно със съществуващата в него сграда с площ 540,25 кв. м., представляващ част от бившия имот пл. № 1* и за който е отреден парцел ****, в кв.9, за промишлени нужди, одобрен със заповед № 1510/1993 г., на основание чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Налице е хипотезата на частично застрояване в подлежащ на възстановяване имот, в който случай ще се възстанови собствеността върху останалата незастроена част от него, която съществува реално до размерите на отчуждаването и отговаря на нормативите за образуване на самостоятелен парцел. Според данните по делото, владението върху имота се осъществява лично от РКС-гр. Х. и негов наемател, поради което предявеният иск следва да се уважи частично и ищците да се признаят за собственици на част от имот пл. № 8* и представляващ северозападната част от УПИ * О. център в кв.9 по ПУП на ИИЗ в гр. Х., одобрен със заповед № 988/1988 г., при граници: от север и от запад - улици, на юг и на изток - наследници на братя Щ. и "Ю", гр. Х., обособен като самостоятелен обект - УПИ * в кв.9, одобрен със заповед № 1510/1993 г., с площ от 3675 кв. м., при граници: от север и от запад - улици, от юг и от изток - складове, като по отношение на сградите в имота, представляващи към 25.02.1992 г. масивни складови постройки, които са върнати като иззето и одържавено кооперативно имущество, на основание § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите и чл. 1 от ПМС № 192/1991 г., предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск за собственост на постройките в реституирания имот да се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение