Решение № 331 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2019 г.

Решение № 331 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Регент Пропъртис" ЕООД със седалище гр. Габрово, ЕИК 107584587 чрез адв. Е. Попова срещу Решение № 234/27.12.2018 г., постановено по адм. д. № 24/2018 г. по описа на Административен съд - Габрово. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушени на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на "Регент Пропъртис" ЕООД, ведно с поисканите законни лихви. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Регент Пропъртис" ЕООД-гр. Габрово, се представлява от адв. Попова, която поддържа предявената от дружеството касационна жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, ДНСК, редовно призован, се представлява от юриск. Грозданов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан иска на "Регент Пропъртис" ЕООД-гр. Габрово срещу ДНСК за присъждане на сумата 43 347. 58 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 22.01.2016 г. – 20.02.2017 г., както и сумата 6 643. 41 лв- законна лихва от началната дата на причиняване на вредите- 22.01.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата. Горните претенции на ищеца – главница, съставляваща неполучен, но уговорен с договор от 20.01.2016 през исковия период месечен наем, изтекла законна лихва от началната дата на исковия период до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, се претендират от отменената с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразна Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 г. на началника на РДНСК- Северен централен район, с която е отменено разрешение за строеж № 187/12.12.2015 г., издадено от Главния архитект на община – Габрово, ведно с одобрените инвестиционни проекти, за строеж: "Преустройство на магазин за промишлени стоки /вътрешно преустройство/", находящ се в УПИ ІV -429, кв. 262 по плана на гр. Габрово -трети етап, втора част, административен адрес: гр. Габрово, ул. "Радецки" № 30 Б. Със същото съдебно решение ищецът е осъден да заплати на ДНСК и сумата от 1314 лв съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Габрово, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че, освен наличието на първата от кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт – процесната заповед на началника на РДНСК- СЦР, недоказани по делото остават останалите изискуеми предпоставки – реално настъпване на твърдените имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и отменената като незаконосъобразна Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 г. на началника на РДНСК- Северен централен район. Съдът е заключил, че претенцията за пропуснати ползи се базира единствено на представения по делото писмен договор за наем от 20.01.2016 г., сключен между ищеца като наемодател и "Мичев" ООД-гр. Габрово като наемател, имащ за предмет процесния имот, сключен за срок от 2 години при уговорен месечен наем: 3 325. 00 лв. Този договор обаче, бидейки частен диспозитивен документ, няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 2 от ГПК, поради което не може да се приеме, че същият е сключен на посочената в него дата, а не по-късно и за целите на исковото производство по ЗОДОВ. Отделно от гореизложеното АС-Габрово е развил съображения и за това, че недоказани по делото остават твърденията на ищеца за предсрочно прекратяване на договора за наем, както и на причините за такова прекратяване. АС-Габрово е обосновал извода си за липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално твърдените вреди и отменената като незаконосъобразна заповед на началника на РДНСК-СЦР както с текстовете на договора за наем, в които е уговорено наемодателят да предостави на наемателя процесния обект във вида, в който той се намира към момента на сключване на договора /20.01.2016 г. - т. е. преди издаване на отменения индивидуален административен акт и преди влизане в сила на отмененото с него разрешение за строеж/, така и с показанията на разпитания по делото свидетел, удостоверяващ, че още през лятото на 2015 г. /преди издаване на отмененото впоследствие разрешение за вътрешно преустройство/ ищецът, преди още да е станал собственик на магазина, е разрушил рабицовия му таван. Въз основа на горните доказателства, съдът е заключил, че ищцовото дружество, знаейки какво е обективното състояние на процесния магазин и сключвайки договора за наем на същия преди влизане в сила на издаденото разрешение за строеж № 187/12.12.2015 г., само е отговорно за преценката си доколко и откога би могло да разчита на реални доходи от отдаването му под наем. Отделно от гореизложеното съдът се е позовал и на чл. 5.5.1. б. "з" от договора за наем, съгласно който наемателят следва да извърши за своя сметка всички ремонти, включително и основни, за привеждане на магазина в състояние, годно за предоставеното му временно ползване, което още веднъж поставя под съмнение твърдението на ищеца, че лишаването му от получаване на уговорените наемни вноски за исковия период са резултат именно от незаконосъобразния административен акт по отмяна на разрешението за вътрешно преустройство. По горните съображения, както и след подробен анализ на съдържанието на установените в закона и съдебната практика понятия "пропусната полза", "пряка" и "непосредствена" причинно-следствена връзка, АС-Габрово е заключил, че поради липсата на две от задължително необходимите материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално настъпване на твърдените вреди и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отменения като незаконосъобразен административен акт, предявеният иск е неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло. Обжалваното съдебно решение е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Обоснован е решаващият извод на АС-Габрово за наличие само на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- отменен като незаконосъобразен административен акт, но неосъществяване на другите два елемента от този фактически състав – реално претърпяване на вреди във вид на пропуснати ползи и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменената като незаконосъобразна Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 г. на началника на РДНСК- Северен централен район. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите в тази връзка от административния съд фактически и правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са застъпените в касационната жалба оплаквания за липса на каквото и да било оспорване достоверността на датата на представения по делото договор за наем от 20.01.2016 г. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 21.03.2018 г., процесуалният представител на ответника юриск. С. Попова е оспорил достоверността на датата на този договор с твърдението, че същият е антидатиран. Предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК ответникът не е доказал достоверността на датата на сключване на процесния договор. Обосновано, базирайки се на събраните по делото свидетелски показания, административният съд е заключил, че още преди сключване на наемния договор/ дори още преди придобиване на имота в собственост/ ищцовото дружество е извършило в имота такива действия –като събаряне на окачения /рабицов/ таван, които не предполагат незабавната годност на имота за отдаденото под наем предназначение- магазин. Тези действия от друга страна са извършени много преди издаване на отмененото с незаконосъобразната заповед разрешение за вътрешно преустройство на търговския обект. Правилно, базирайки се както на извършените от ищцовото дружество СМР в магазина преди сключването на договора за наем, така и на клаузите на самия договор, предвиждащи отдаване на обекта на наемателя в състоянието му към 20.01.2016 г. и задължението на наемателя да извърши за своя сметка всички необходими ремонтни дейности в него /вкл. поправка на таван и подови настилки, мръсен канал и др., които не се обхващат от разрешението за вътрешно преустройство/, АС-Габрово е заключил, че по делото не се доказва наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отменената Заповед № ДК-10-СЦР-2 от 22.01.2016 г. на началника на РДНСК- СЦР, от която същите се претендират. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение