Решение № 8166 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2018 г.

Решение № 8166 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Видин, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Йорданова, против решение № 54/30.05.2018 г. постановено по адм. дело № 9/2018 г. на Административен съд-Видин. С решението е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-050-РД/68/20.11.2017 г. за отказ от финансиране по заявление за подпомагане, подадено от В. Станиславов и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По делото е постъпила и частна жалба от директора на ОД на ДФЗ-Видин, чрез процесуалния му представител, срещу определение № 217/10.07.2018 г. по горепосоченото дело, с което е оставена без уважение като неоснователна, молбата му за намаляване на размера на разноските, присъдени в полза на В. Станиславов от 990 лв на 500 лв поради прекомерност. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Ответникът В. Станиславов, чрез процесуалния си представител адвокат К. Станиславова, оспорва касационната и частната жалби и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в законоустановения срок, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. Станиславов, против заповед № 03-050-РД/68/20.11.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Видин, с която е отказано да бъде финансирано подадено от него заявление за подпомагане, на основание чл. 27, ал. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 4 и т. 1 във вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. От данните по административната преписка се установява, че лицето е подало заявление за подпомагане № 05/06/3/0.0.2670/09.08.2016 г., по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", с приложени към него доказателства при условията на чл. 5, ал. 2 и ал. 12 от Наредба № 10/2016 г. За установяване изпълнението на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата - земеделският производител да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, жалбоподателят е представил: справка-декларация за приходи за 2015 г. от земеделска дейност по образец; годишна данъчна декларация за 2015 г. и документи, доказващи правното основание за ползване на имотите /чл. 5, ал. 12 от Наредбата/. С уведомително писмо изх. № 01-050-6500/13/20.01.2017 г. от ОД на ДФЗ-Видин, на основание чл. 24, ал. 2 от Наредбата е изискано представянето на допълнителни документи и обяснения, които указания са изпълнени в срок. В справката-декларация е посочено, че количеството на реализираните за 2015 г. бали люцерна е 384 бр. със средна цена 6 лв и 354 бр. бали сено, с цена 4. 60 лв, както и приходи/доходи от неземеделски дейности в размер на 7 223. 92 лв, като общо приходите от продажба от земеделска дейност са в размер на 11 155. 92 лв, представляващи 34, 86 % от общия доход на лицето. С докладна записка вх. № 03-0416/5470/28.11.2016 г. изпълнителният директор на ДФЗ е утвърдил Методика за определяне на обосновани /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес плановете към заявленията за подпомагане по подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., при които е приложимо, а с докладна записка вх. № 03-0416/5520/30.11.2016 г. е утвърдил Приложения към Процедурата за обработка на заявления за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", включващи: Приложение 119 з - Контролен лист 2 "Проверка за съответствие с критериите за допустимост"; Приложение 119 к "Контролен лист за оценка на бизнес план" и Приложение 119 ф-1 Контролен лист "Контролна проверка ЦУ". Наред с горното, с писмо вх. № 02-0400/204#2/11.08.2017 г. са съгласувани утвърдените правила за работа по подмярка 6. 3, заложени в Приложение 119 з - КЛ за прилагане на пределни добиви и цени. В тази връзка, при извършването на административна проверка за допустимостта на подаденото от В. Станиславов заявление за подпомагане, органът е посочил, че съгласно утвърденото Приложение 119 з - КЛ и по-конкретно, Работен лист 1 "Приходи земеделска дейност" и "Пределни добиви и цени", е извършил преизчисляване на заявените от кандидата данни, приемайки, че са заявени по-високи добиви от бали люцерна и сено, спрямо пределните добиви. Така преизчислен, приходът от земеделска дейност от растениевъдство е възлязъл на 747. 01 лв, съответно приходът от земеделие - на 9. 49 % и не отговаря на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при което е издадена оспорената заповед за отказ за финансиране на заявлението. За да отмени процесната заповед, Административен съд-Видин е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Изтъкнато е, че документите, представени от кандидата относно размера на приходите му от земеделска продукция за 2015 г. не са оспорени от административния орган, поради което установяват съдържащите се в тях данни. Посочил е, че доказателствата на органа относно средния добив на земеделските продукти са неотносими към предмета на спора, както и че след като кандидатът е покрил изискванията на наредбата за реализирани приходи от земеделска дейност за предходната година, атакуваният отказ е незаконосъобразен. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е анализирал заключението по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза, при което е съобразил установените с него релевантни факти, в т. ч. и че като противоречиво е оспорено от процесуалния представител на Станиславов поради това, че при извършените от вещото лице изчисления на оптималния добив на сено от люцерна за 2015 г., същият е определен на 650 кг/дка на база представен контролен лист от проверка на място от 06.10.2016 г., без да е отчетено, че през 2015 г. не цялата заявена площ е засята засята с овощни дървета, а само 0. 3164 ха, както е заявено от земеделския производител в анкетния му формуляр. Това прави необосновани изводите на експерта за количеството добив на люцерна от площи, в които има засети овощни дървета. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, постъпилите заявления за подпомагане и приложените към тях документи се оценяват към датата на подаването им за съответствието им с критериите а подбор и тяхната тежест. В случая, от земеделския производител е подадено заявление за подпомагане на 09.08.2016 г., чиято оценка за съответствие с критериите за допустимост е направена на по-късен етап, при съобразяването на таблица "Пределни добиви" и цените на земеделската продукция. Приемането на пределни цени обаче не намира опора в ЗПЗП, нито в Наредба № 10/2016 г. Раздел II "Изисквания към кандидатите" от Наредбата изрично сочи условията, на които трябва да отговарят кандидатите и документите, които следва да представят при подаване на заявлението, като съгласно чл. 5, ал. 12 от нея, условието за наличие най-малко на ЗЗ% от общите приходи/доходи за предходната календарна година се доказва с представянето на справка-декларация по образец; годишна данъчна декларация; документи, доказващи правното основание за ползване на имотите, в които е произведена селскостопанската продукция; удостоверение за регистрация на животновъден обект, ако приходите са от продажба на земеделски продукти от животновъдство, и приходни/разходни документи, издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО. Никъде в Наредбата не е регламентирано, че изпълнителният директор на ДФЗ следва да утвърди правила/методика за определяне на обосновани продажни цени и обосновани добиви от селскостопанска продукция. Поради това, след като земеделският стопанин е представил необходимите документи, изискуеми по Наредбата и истинността им не е оспорена от административния орган, то съдържаща се в тях информация е следвало да бъде ценена и на тази база органът да се произнесе по подаденото заявление. Още повече, че последният не е изложил съображенията си приложимостта на утвърдените с Приложение 119 з-КЛ2 /при липсата на нормативно основание за това и след изтичане на периода за прием на заявленията за подпомагане по подмярка 6. 3 - 4 юли-12 август 2016 г., определен със заповед № РД09-434/20.06.2016 г. на министъра на земеделието и храните/, средни добиви на селскостопански продукти, които не опровергават данните по представените от Станиславов документи, нито обосновават издадения отказ за финансиране на подаденото от него заявление за подпомагане. Самата Методика е утвърдена на 28.11.2016 г., а на 30.11.2016 г. - Приложенията към Процедурата за обработка на заявленията за подпомагане, следователно те не могат да бъдат прилагани по аргумент от чл. 13 АПК, с оглед затворената на 12.08.2016 г. процедура за кандидатстване по мярка 6. 3. "Стартова помощ за развитие на малките стопанства". Въведените с процедурата правила съставляват вътрешнослужебен документ, който освен, че е приет след приключване на приема, не е публикуван никъде и е останал неизвестен за жалбоподателя, в нарушение на принципа за последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК, изискващ административните органи своевременно да огласяват публично вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9а ЗПЗП /в приложимата редакция/ министърът на земеделието, храните и горите издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Процедурата за обработка на заявленията и приложенията обаче е утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, като тя не може да изменя или допълва разпоредби на действащата Наредба № 10/2016 г., уреждаща условията и реда за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба, подадена срещу определение № 217/10.07.2018 г. по адм. дело № 9/2018 г. на Административен съд-Видин. С него съдът е оставил без уважение молбата на ДФЗ за намаляване на размера на присъдените разноски поради прекомерност, като е обсъдил фактическата и правна сложност на делото и активното участие на адвоката на жалбоподателя в първоинстанционното производство. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правомощие на съда е да осъществи преценката за прекомерност, след като е сезиран от страната за това, като намали или не дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до минимално определения размер. Правилно в конкретната хипотеза е отчетено, че размерът на адвокатския хонорар от 980 лв кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото и с цитирания в частната жалба чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция, сочещ на минималния размер от 500 лв на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, без определен материален интерес, каквото е и процесното дело по ЗПЗП. По тези съображения, определение № 217/10.07.2018 г., с което е оставена без уважение молбата за намаляване размера на присъдените разноски като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ-Видин и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника В. Станиславов, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие от 02.07.2018 г. и списък по чл. 80 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв. Не намира основание направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерност на последното, доколкото размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение