Решение № 6484 от 31.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Б., гражданин на Република Северна Македония, чрез адв. С. срещу решение по адм.дело 12117/2019 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед O-4087/2019-07-22 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина за отказ за издаване на удостоверение за български произход. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Поискано е присъждането на разноски. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина в отговор на касационната жалба иска отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено поради необсъждане на всички доводи на жалбоподателя, както поради неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Заповед О-4087/2019-07-22 на председателя на ДАБЧ, с която отказано издаване на удостоверение за български произход на В. Б., в която е прието, че въз основа на приложените документи не може да бъде направен безспорен извод, че жалбоподателят е българин, живеещ извън Република България, по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България и лице от български произход по смисъла на §2, т. 1 от ДР на Закон за българското гражданство. Б. е подал пред ДАБЧ заявление на 04.04.2018г.,в което е посочено че родителите му са българи по произход, с македонско гражданство. Към заявлението е приложена декларация за българско национално съзнание, в която лицето декларира, че майка му Н. Б. е българка по народност. Приложени са: копие от страници на паспорта на В. Б., удостоверение Р175-2018 г. от Български културен клуб Скопие, с което се удостоверява, че Б. е с български произход, копие и превод на препис от книгата за ражданията на община Струга, гр.Струга относно В. Б., копие и превод на препис от книгата за ражданията на община Струга, с. Луково относно Н. Б., копие и превод на препис от книгата за ражданията на общинаОхрид,гр.Охрид относно Б. Ш., копие и превод от извлечение на регистър на починалите за община Струга, с.Луково относно С. Ш., копие и превод от извлечение на регистър на починалите за община Струга, с.Луково относно М. Ш.. Административният съд приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за българско гражданство, мотивиран е в достатъчна степен и съответства на материалния закон. Българският произход, както предвижда чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за българите живеещи извън Република България се доказва с документ, издаден от български или чужд орган или по исков ред. Съгласно § 2 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство лице от български произход е лицето, на което поне единият възходящ е българин. Според съдебната практика понятието българин, използвано в определението лице от български произход следвало да се тълкува като български гражданин. Внасянето на етническо съдържание в това понятие не намирало опора в този или други действащи закони, нито в Конституцията на Република България. Представеното удостоверение R051-2017, издадено от Сдружение Български културен клуб сочело, че в удостоверението се приема, че пра-пра-дядото на жалбоподателя М. Ш. е роден в с.Луково, за което има данни, че в 1900 г. се е населявало от 890 жители българи християни, а в 1905 г. има 816 българи екзархисти и в селото функционира българско училище. Посочено е, че майчиният език на В. Б. е западна диалектална форма на българския език, а имената му и тези на възходящите му принадлежат на българската именна система. Според първоинстанционни съд, удостоверението не удостоверява правна и политическа връзка на пра-пра дядото на жалбоподатела с държавата Република България, а единствено етнически произход, базиран на обстоятелството, че родното му място е било населено с българи християни. Съдът излага мотиви, че обстоятелства установяващи, че Б. е член на Сдружение Български Културен Клуб- Скопие, както и че майчиният му език е западната диалектална форма на българския език, не могат да служат за аргументиране на българския му произход, съгласно т.1 на § 2 от ДР на ЗБГ. Касационния съд не споделя правния извод на първоинстанционния съд. Според настоящия състав оспореният пред АССГ административен акт заповед O-4087/2019-07-22 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина за отказ за издаване на удостоверение за български произход не съдържа фактически и правни основания, от които да бъде направен извод, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото удостоверение. Изложените в заповедта мотиви са формални, неконкретни и несъответни на събраните в преписката писмени доказателства, което на практика ги приравнява на липса на мотиви. Отделно от гореизложеното АССГ не е изследвал твърдения на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от издадената заповед, в нарушение на императивната разпоредба на чл.35 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая , не е дал възможност за възражения и становище от страна на молителя и не е коментирал по никакъв начин допълнително представените към заявлението му многобройни и относими към искането писмени доказателства. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство Държавната агенция за българите в чужбина издава удостоверение за български произход, което се представя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация заедно с молбата за придобиване на българско гражданство. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход. Според легалното определение по § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". Административният съд е направил тълкуване на дефиницията което не отговаря на действителния й смисъл, като позоваването на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България не е правилно. Следва да се има предвид, че Българин по смисъла на чл. 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство е лице от българска народност. Очевидно е различието между понятието "български гражданин" и понятието "българин", последното използвано за дефинирането на трето понятие "лице от български произход". Разбирането, че лице от български произход е лице, което е български гражданин, води до правно неприемливо заключение, че всяко лице, което е български гражданин, е лице от български произход. Български гражданин може да е лице, което няма български произход, както и не всяко лице с български произход, има българско гражданство. Лица от български произход или българи са лицата, които имат съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната група с общ език, обща история, обичаи, именни и културни традиции. Тези лица могат да придобият българско гражданство по облекчен ред съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България, за което е необходимо издаването на удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Именно понятието "българин" има етнически смисъл. Според чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България, българин, живеещ извън Република България, е лице, което: 1. има поне един възходящ от български произход; 2. притежава българско национално съзнание; 3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава. Българският произход се доказва с документ, издаден от: 1. български или чужд държавен орган; 2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях; 3. Българската православна църква. Жалбоподателят В. Б., който е чужд гражданин и твърди, че е българин, живеещ извън Република България, е представил документи за доказване на български произход. Председателят на Българската агенция за българите в чужбина е постановил отказ по подаденото от нея заявление само с декларативен извод, че представените от лицето документи не доказват български произход по смисъла на § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство. В заповедта липсва обсъждане на приложените към заявлението на Б. документи, а без анализ и изложени мотиви относно фактите и обстоятелствата, които тези документи установяват, е изведен правен извод на отказ за издаване на удостоверение за български произход. Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на АССГ за законосъобразност на обжалваната заповед на председателя на ДАБЧ, като намира, че административния акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила липса на реквизити и мотиви по смисъла на чл.59 от АПК, както и поради постановяването му в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК при неизяснена фактическа обстановка и без да бъдат обсъдени многобройните, представени в надлежен превод на български език доказателства от Р Сърбия, както и други такива на български език, относими към основателността на подаденото заявление за установяване на български произход. Административният съд неправилно е счел, че оспорената заповед е мотивирана, като вместо липсващите в заповедта мотиви, съдът е изложил свои съображения. Отделно от изложеното ВАС,трето отделение не споделя и теоретичните съображения на АССГ за това що е то лице от български произход по смисъла на §2 от ДР на Закона за българското гражданство и как това понятие задължително следва да се свързва с изискването възходящият на лицето-заявител за издаване на удостоверение за български произход да е бил български гражданин, а не българин по етнос и самосъзнание. Български гражданин и лице от български произход са две отделни , самостоятелни , различни по смисъл и съдържание понятия, видно и от термините, използвани в чл.25, ал.1 и чл.25, ал.2 от Конституцията. Настоящият състав на ВАС, трето отделение се присъединява изцяло към тълкуването на понятието лице от български произход, съдържащо се в т.2 от мотивите на Становище на съдия проф.д-р по право Тодор Тодоров в подкрепа на Решение на Конституционния съд 12 от 23 юли 1996г. по к.д. 13/1996г., доколкото същите мотиви съдържат ясно разграничение на това понятие по см. на чл.25, ал.2 от Конституцията от понятието български гражданин по см. на чл.25, ал.1 от Конституцията , а именно :Българинът е лице, което по своя произход (от майката или бащата) е с българска кръв. Българинът не е задължително български гражданин . Той може да бъде молдовски, унгарски или германски гражданин, но това не го прави по-малко българин от българските граждани. Понятието "българин" е етническо, а не юридическо. Единствената привилегия, която Конституцията създава за българите, е възможността да придобиват българско гражданство по облекчен ред, ако вече нямат такова - чл.25, ал.2 от Конституцията. Според настоящата касационна инстанция понятието" лице от български произход" , разяснено по силата на §2, т.1 от ДР на на ЗБГ чрез препращане към културно-етническото понятие "българин", не противоречи и на разпоредбата на чл.6 от Конституцията на РБългария, както неправилно е приел в мотивите на съдебния си акт АССГ. Следва да се има предвид, че лицата от български произход по см. на чл.25, ал.2 от Конституцията към момента на кандидатстването си по облекчен ред за придобиване на българско гражданство все още не са български граждани и не пребивават на територията на РБългария, поради което на същите не се дължи еднакво третиране от държавен орган по признаците, посочени в чл.6, ал.2 от Конституцията, каквото се дължи между българските граждани и между българските граждани и чужденците, пребиваващи на територията на РБългария, по см. на чл.26 от Конституцията. Право на българско гражданство не е предвидено като основно конституционно право, поради което начинът на придобиване на същото по натурализация не може да се разглежда в каквато и да било връзка с чл.6, ал.2 от Конституцията. Правните си изводи, касационният съд изложи и като взе предвид обстоятелството, че с Решение 5897 от 17.05.2021г. трето отделение на ВАС потвърждава Решение 4435 от 04.08.2020г., постановено по адм.д. 12116/2019г. по описа на АССГ, с което е отменена Заповед на Председателя на ДАБЧ относно отказ за издаване на удостоверение за български произход на брата на В. Б., Д. Б., който е представил същите писмени доказателства пред административния орган. Преписката е върната на Председателя на ДАБЧ с указания до административния орган и с цел да не се създава противоречива практика при обсъждане на идентични казуси, при представени идентични доказателства, следва да се предостави правната възможност на административния орган да изложи своите изводи, след анализ на представените към заявленията доказателства. По тези съображения постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповедта на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина и преписката се изпрати на органа за ново разглеждане. При връщане на делото за ново произнасяне административният орган следва да провери единствено дали някой от възходящите на молителя е българин по етнос и самосъзнание, а не дали същият е бил някога български гражданин. Предвид този изход на спора и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски, които видно от представения договор да правна помощ са в размер на 750лв.,заплатени в брой, както и заплатена ДТ 70лв. Тези разноски следва да се присъдят след като се вземе предвид възражението на ответника за прекомерност, направено в отговора на касационната жалба, като размерът на адвокатското възнаграждение се присъди в минимален размер от 500лв. съобразна разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба 1/2004г. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение