Решение № 12595 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 835/2016 г.

Решение № 12595 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 835/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, с ново фирмено наименование "Електроразпределение юг" ЕАД, подадена чрез юрк. Петров, против решение № 2508 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2430/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез юрк. Церовски, с писмено становище и в съдебна зала, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно т. 1 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и ТР № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, при предявени искове по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените възнаграждения за адвокат в производствата по обжалване и отмяната им съставляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - П. е отхвърлил иска на "ЕВН Б. Е." ЕАД против КЕВР за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3260 лв., възникнали от незаконосъобразно осъществяване на административнонаказателна дейност, ведно със законна лихва от 14.09.2015 г. - датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Посочил е, че претендираните имуществени вреди представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателно производство, образувано по жалбата на дружеството, срещу наказателно постановление № НП-169/31.07.2014 г. на КЕВР. С решение № 644/21.03.2015 г., постановено по НАХД № 6489/2014 г. по описа на Районен съд - П., е било отменено посоченото наказателно постановление, с което на "ЕВН Б. Е." ЕАД е била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Горепосоченото решение на РС - П. е било потвърдено с решение № 1522/22.07.2015 г., постановено по КНАХД № 1226/2015 г. по описа на Административен съд - П. Административният съд е приел, че претендираната вреда не е пряка и непосредствена последица от отменения акт - НП, защото заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, която не е задължителна и неизбежна. Така постановеното решение е правилно, но по съображения, различни от посочените от административния съд. Видно от доказателствата по делото, с влязло в сила решение, е отменено наказателно постановление № НП-169/31.07.2014 г. на КЕВР, с което по отношение на "ЕВН Б. Е." ЕАД е била наложена глоба. Претендираното обезщетение е за заплатена сума общо от 3260 лв. по отношение на адвокат Е. П., по отношение на която са представени банкови платежни документи от 8.01.2015 г. за 1130 лв. и от 14.07.2015 г. за 2130 лв. По делото са представени и договори за правна помощ и съдействие от 13.11.2014 г. и 2.06.2015 г. между "ЕВН Б. Е." ЕАД и адвокат Е. П. Следва да се посочи, че горните два договора за правна помощ са сключени от двама юрисконсулти на дружеството, които са били упълномощени с пълномощно рег. № 3407/18.08.2014 г. на нотариус в района на Районен съд - П., да представляват дружеството по всички административнонаказателни дела. В договора за правна помощ от 13.11.2014 г. е посочено, че адв. Пехливанова приема да представлява и защитава "ЕВН Б. Е." по дело 6489/2014 г. по описа на Районен съд - П. във връзка с обжалването на наказателно постановление № 169/31.07.2014 г. до приключването на делото във всички инстанции, като страните са договорили възнаграждение в размер на 1130 лева без ДДС. По делото на АС - П. е представен и втори договор за правна помощ, сключен между същите страни, с дата 2.06.2015 г., съгласно който адв. Пехливанова се задължава да защитава "ЕВН Б. Е." ЕАД по КНАД № 1226/2015 г. по описа на Административен съд - П. във връзка с обжалването на решението по НАД № 6489/2014 г. на Пловдивски районен съд, като тук договорената сума е 2130 лв. без ДДС. В хода на производството по АНД № 6489/2014 г. по описа на Районен съд - П. е представено пълномощно от 13.11.2015 г., според което адвокат Е. П. преупълномощава адвокат Н. Г. с правата да представлява и защитава дружеството по делото, образувано по жалба срещу наказателно постановление № 169/2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, до приключването му пред районния съд. Съответно, в проведеното на 17.03.2015 г. съдебно заседание по АНД № 6489/2014 г. на РС - П. като процесуален представител на "ЕВН Б. Е." се е явил адв. Н. Г., като същият защитник се е явил и на 29.06.2015 г. по НАХД № 1226/2015 г. по описа на АС - П., но по отношение на него по това дело няма приложено пълномощно. Следва изрично да се посочи, че от доказателствата по делото на АС - П. се установява, че съгласно представените платежни нареждания, договорените възнаграждения са били преведени от "ЕВН Б. Е." на адвокат Е. П. При тази фактическа обстановка следва да се подкрепи изводът на административния съд, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита пред две съдебни инстанции не подлежат на обезщетяване. Настоящият състав счита, че в процесния случай е налице основанието по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, като увреждането е причинено по изключителната "вина" на ищеца, който по своя преценка е разходвал средства за допълнителна защита. Направените от "ЕВН Б. Е." ЕАД разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокати, при положение, че "ЕВН Б. Е." ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва представителството на дружеството пред съд. Именно двама от тях са били упълномощени по делото на РС - П. Договорите за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД и адвокат Е. П., са сключени по инициатива на изрично упълномощените за защита по делата на РС и АС - П. двама юрисконсулти. Следователно, потърсеното съдействие от посочения адвокат, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за оказване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по-добре защитени с участието на повече правни защитници. Ищецът има право да прецени как да осъществява защитата си по делата - дали да ползва правната помощ на юрисконсулта си, назначен по договор или на друг, нарочно упълномощен за целта процесуален представител, за което да заплати уговорен хонорар. Но в случая в един и същи процес са взели участие и юрисконсулт, и адвокат, с който той, като представител на страната по пълномощие, е сключил нарочен договор. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Необходимо присъщ за осъществяването на защитата на засегнатото лице е само разходът за възнаграждение на един адвокат, респективно правен защитник, какъвто се явява юрисконсултът, на който се заплаща трудово възнаграждение за извършената правна работа. Ако страната желае да ангажира повече адвокати, тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение. В процесния случай защитата на "ЕВН Б. Е." ЕАД по делата на РС - П. и АС - П. е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от адвокат. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба и процесуално представителство. Същото следва да е в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,