Решение № 30 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 937/2009 г.

Решение № 30 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 937/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК /отм/ С решение № 176 от 13.03.2001 г. по гр. д. № 678/2000 г. на районен съд гр. Г., оставено в сила с решение № 218/9.12.2005 г. по гр. д. № 855/2004 г. на Б. окръжен съд по предявен от Т. "Н", с. Г. отрицателен установителен иск е признато за установено по отношение на ответниците К, В. П., Л. И., М. М., Д. В., С. В., Р. М., М. Д. и Н. К., че те не са собственици на недвижим имот - нива от 4, 5 дка в м. "Б", землището на с. О. О. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като считат, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и са направени необосновани изводи относно собствеността на имота. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ищецът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за имот, който е застроен и се ползва от ищеца- Т. "Н", а е възстановен от поземлената комисия на ответниците в качеството им на наследници на Д. В. По повод предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е подложил на проверка извършеното възстановяване и правата на ответниците, при което установил, че имотът неправилно е възстановен в посочените реални граници, тъй като от една страна доказателствата по делото сочат, че наследодателят на ответниците не е притежавал имот на това място, а от друга- че върху имота има мероприятие, което не позволява възстановяването му на предишните собственици, които и да са те. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Оплакванията за необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствените правила са неоснователни. С оглед предмета на предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответниците е било да докажат, че към настоящия момент са собственици на имота на твърдяното от тях придобивно основание - възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При възникнал спор установяването на правата на ответниците включва доказване на обстоятелството, че наследодателят им е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, както и че имотът е възстановен правилно и не са били налице пречки от вида на тези, предвидени в ЗСПЗЗ, при които собствеността не се възстановява. Това са и пределите на косвения съдебен контрол на решението за възстановяване, който съдът провежда при разглеждането на гражданскоправния спор за собствеността на имота - т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. При проверката е установено, че ако наследодателят на ответниците е имал имот в тази местност, той е бил от другата страна на р. Канина, но не и на мястото на имота, предмет на делото. За притежанието на имота ответниците са представили само гласни доказателства, тъй като наследодателят им не е притежавал документи за правото си на собственост. Съдът е извършил и оглед на място, а също така е приел заключението на две технически експертизи, като изводите му съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) са обосновани от съвместното обсъждане на тези доказателства, заедно с доводите и възраженията на страните и затова се приемат за правилни. Дори и да се приеме обаче, че наследодателят на ответниците е притежавал имот, който е идентичен с този, предмет на делото, е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което имотът не е подлежал на възстановяване и решението на поземлената комисия не легитимира ответниците като собственици. От данните по делото е установено, че имотът попада в очертанията на терен, който се стопанисва от кооперацията и е зает с оранжерии, съставляващи осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с § 1в, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ, което е пречка за реалното възстановяване на имота. По изложените съображения следва да се приеме, че искът е основателен и правилно е уважен от въззивния съд, както и че няма основания за отмяна на решението. Развитите в касационната жалба доводи и съображения са относими към въпроса дали самият ищец е собственик на имота, но това не е било предмет на делото, тъй като то е образувано по отрицателен установителен иск и доколкото собствеността на ищеца има отношение, то е само за допустимостта на иска и наличието на правен интерес, които с оглед твърденията в исковата молба и доказателствата, че имотът се владее от кооперацията, са били безспорни. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение