Решение № 325 от 26.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 997/2013 г.

Решение № 325 от 26.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 997/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е подадено саморъчно изготвено искане от осъдения А. А. за възобновяване на ВНОХД № 11/13 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 19 от 4.04.13 г. и връщане на делото за ново разглеждане. С последното е изменена присъда № 64 от 4.12.12 год., постановена по НОХД № 778/12 г. по описа на Търговищкия районен съд. От искането може да се изведе основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и назначения му служебен защитник. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, извлеченото от него основание, посочения довод и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда осъдения А. А. е признат за виновен в това, че на 13.05.12 г. в [населено място], общ. Т., след предварителен сговор, в съучастие като съизвършител с Г. И. и И. Б., извършил кражба на движими вещи, собственост на И. Н., на обща стойност 1 186,20 лв., поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор при първоначален строг режим. С присъдата са признати за виновни и осъдени Г. И. и И. Б. Тримата са осъдени да заплатят солидарно на И. Н. сумата от 1102.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.12 г. до окончателното им изплащане. Искът е отхвърлен в останалата му част до пълния му размер от 1154.90 лв. като неоснователен. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. С въззивното решение присъдата е изменена, като е преквалифицирано престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и е намалено наказанието на ОСЕМ месеца лишаване от свобода при същия режим за изтърпяване в затвор. Пред настоящата инстанция А. отново изтъква, че не е участвал в кражбата, тъй като е бил на работа по време на извършването й. Във въззивното производство е представил заверено ксерокопие от "таблица за отчитане явяването и неявяването на работа" от "фирма". Окръжният съд е взел отношение по възражението. На последното е противопоставил обясненията на подсъдимите Г. И. /л. 34 НОХД № 778/12 г./, обясненията на И. Б. от досъдебното производство /л. 51-52/, прочетени в съдебното заседание на осн. чл. 281, т. 2 НПК, протокола за претърсване и изземване /л. 10 от ДП/, одобрен с определение № 156 от 13.06.12 г. /л. 17/, приложения на досъдебното производство албум /л. 18/ и разписка за предаване на вещи на пострадалия И. Н. /л. 24/. При тези доказателствени източници, решението на съда за участието на А. в кражбата не е произволен и не почива на предположения, а е постановено на базата на събраните по делото доказателства. Във връзка с посоченото, искането за възобновяване на делото е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,