Решение № 12338 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2024 г.

ВАСШесто отделение14.11.2024 г.докладчик Слав Бакалов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3072/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 561/2024 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Хасково да заплати на Д. Т. Т. от гр.Хасково, [ЕГН], сумата в размер на 600,00 (шестстотни) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Д. Стойчева против Решение 3072/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 561/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Д. Т. Т., чрез адв. Челебиев в писмено становище заявява неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира за разноски в настоящото производство. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанието посочено в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че Д. Т. Т. от гр.Хасково е подала заявление пред ТП на НОИ Хасково вх. 2113-26-483/27.03.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След извършване на справки и обсъждане на представени доказателства с разпореждане [номер]-2140-26-384/26.04.2024 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, със съображения относно зачитане като действителен на трудов стаж като неработеща майка. От данните в пенсионната преписка е било установено, че Т. е родена на [дата]., като към датата на заявяване 27.03.2024 г. имала навършена възраст от [възраст] и осигурителен стаж, положен за периода от 11.05.1977 г. до 26.03.2024 г. с прекъсване: осигурителен стаж трета категория 14 г., 05 м., 10 дни, общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд 14 г., 05 м., 10 дни; потвърден положен стаж в Гърция 00г, 08м., 01 дни; общ осигурителен стаж 15 г., 01 м., 11 дни, от които действителен осигурителен стаж 12 г., 11м., 11 дни. Изрично е посочено, че за периода от 27.01.1978 г. до 27.01.1979 г. и от 10.05.1980 г. до 10.07.1981 г. общо 2 г., 02 м., 00 дни, осигурителният стаж като неработеща майка не е действителен съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР КСО и не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО. При установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че за Т. не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, както и такава по реда на чл.68, ал.3 от КСО в първия случай, тъй като има навършена изискуема възраст, но няма осигурителен стаж от 36г., 06м., а във втория тъй като няма най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Това разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Хасково, който с Решение 1012-26-193-1 от 05.06.2024г. отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите на това решение е прието, че в разгледаното разпореждане пенсионният орган правилно е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият е отчел легалната дефиниция на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и зачетеният стаж на жалбоподателката като неработеща майка не бил действителен. Правилно не бил зачетен периода на стаж като неработеща майка и при установения действителен трудов стаж, положен от Т., то тя нямала към датата на заявлението право на лична пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, защото не били налице кумулативните предпоставки имала навършена изискуема възраст, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 12г., 11м., 11 дни. С Решение 3072/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 561/2024 г., Административен съд Хасково е отменил по жалба на Д. Т. Т. Решение 1012-26-193-1 от 05.06.2024г. на Директор ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]-2140-26-384/26.04.2024г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, изпратил е преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Хасково за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-26-483/27.03.2024г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението и е осъдил ТП на НОИ Хасково да заплати на Д. Т. Т. разноски по делото в размер на 600,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че като не е зачел периода на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, пенсионният орган е издал административен акт в нарушение на материалния закон - чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО във връзка с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и приложимите към процесния период чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.) .), тъй като стажът е положен именно при действието на този текст. С процесното решение административният съд посочва, че относимо към случая е и Постановление на Министерския съвет 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта, обн.ДВ, бр.2/1968г. - чл.9, ал.4-5, според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. С оглед на горните мотиви първоинстанционният съд е приел, че спорният стаж от 02 г. 2 мес. и 00 дни следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Решението на директора на ТП на НОИ Хасково е отменено, а преписката е върната на органа за извършване на нова преценка относно наличието на предпоставките за отпускане на пенсия на лицето съгласно указанията дадени с решението. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да изоставя наложената константна съдебна практика, тъй като същата е в съответствие с точното тълкуване на закона. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Дефиниция на понятието "действителен стаж" е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в текста на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО. Незаконосъобразно пенсионните органи не са съобразили и действалите към онзи момент материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от ППЗП (отм.), съгласно които за трудов стаж по смисъла на отменения Закон за пенсиите се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. Видно от Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.), в сила и по време на отпуските по майчинство на Т., времето на бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което Т. е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България. (Решение 1733 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 5257/2023 г., VI о., Решение 7587 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 7701/2023 г., VI о., Решение 8637 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. 4330/2024 г., VI о.) Обосновано и при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, административният съд е преценил, че през разглежданите периоди от време: от 27.01.1978 г. до 27.01.1979 г. и от 10.05.1980 г. до 10.07.1981 г. общо 2 г., 02 м., 00 дни, лицето е било в отпуск по майчинство, което време следва да му се признае при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен осигурителен стаж. Не е налице твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и последното следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 600,00 лв., уговорени и заплатени по Договор за правна защита и съдействие 62/11.09.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение