Решение № 5161 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 301/2009 г.

Решение № 5161 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 301/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Ахмед Джасим Мохамед, гражданин на Ирак срещу решение № 13018 от 1.12.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 11721 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд. С него жалбата му срещу решение № 506 от 4.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Конкретно се твърди нарушение на материалния закон обосновано с противоречие с чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, като представя решение от 17.02.2009 г. на съда на Европейските общности по преюдициално запитване. По съображенията изложени в жалбата и тези в съдебно заседание се моли, да се отмени решението на съда. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и съпоставено с критериите на чл. 8 и 9 ЗУБ. Предлага жалбата да бъде отхвърлена. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба от Ахмед Мохамед, гражданин на Ирак, срещу решение № 506 от 4.09.2008 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 8 и 9 ЗУБ. От приложените по делото писмени доказателства- образуваното производство по молба с вх. № 769 от 19.05.2008 г. за предоставяне на закрила, съдът е установил фактите по бежанската история на Ахмед Мохамед. От приложените към административната преписка становище на дирекция "Международно право" на МВнР на Република България относно ситуацията в Ирак, в отделни негови райони, включително и Багдад; становище по въпроса на ДАБ при МС относно обстановката в Ирак, които становища са възпроизведени в справката на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" на ДАБ от 24.01.2008 г., е прието за установено, че административният орган е възприел становището, че обстановката в Ирак се характеризира като "ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици", съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие. Направена е преценка и на становището на МВнР относно вътрешното напрежение и безредици в Багдад, които не са разпределени равномерно, а се характеризират с различна степен и интензитет, в зависимост от хода на операциите за прочистване на терористи и незаконни военни формирования, като са налице положителни резултати от променената стратегия на коалиционните и иракските сили. Въз основа на така установените факти съдът е направил съпоставка с изводите на председателя на ДАБ, направени в обжалваното решение, като е приел, че те са законосъобразни относно липсата на предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец, както и на чл. 9 за предоставянето на хуманитарен статут. Отделно от това е направена съпоставка с тези изводи и материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Като краен извод е прието, че липсват "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на жалбоподателя като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". При установената законосъобразност на обжалваното решение, жалбата срещу него е отхвърлена. Решението в частта, с която е установена законосъобразността на решението на председателя на ДАБ относно липсата на предпоставките на чл. 8 ЗУБ е правилна. Не може да се направи същия извод за частта от решението, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото е представено решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности. С него е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. по преюдициално запитване. Според него: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са представени доказателства, от които безспорно се установява, че обстановката в Ирак, включително и за Багдад, може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт. Това налага да следва да се извърши нова преценка на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е прието с решение по адм. д. № 300 от 2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,