Решение № 399 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, чрез процесуален представител адв. Добрева срещу решение 2679 от 22.04.2024 г., постановено по административно дело 1569/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Предписание 2021 210, издадено от главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - София, с което на управителя на общински приют Горни Богров, стопанисван от ОП Екоравновесие е указано да предприеме коригиращи действия в изпълнение на изискванията на Наредба 41/10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни (Наредба 41/2008; Наредбата). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника такова. Ответникът по касационната жалба Главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните София, д-р Т. И., чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнажграждение.Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 28.04.2021 г. във връзка с подаден сигнал е извършена проверка в общински приют за бездомни кучета Горни Богров" от служители при ОДБХ - гл. инспектор д-р. Т. И. и гл. инспектор д-р М. К., като на проверката присъства и управителят на приюта - д-р М. С.. Направените констатации са обективирани в протокол 2021-202/28.04.2021 г., който е подписан от присъстващите лица. Към протокола е приложен и контролен лист 203 за проверка на приюти за безстопанствени животни за спазване правилата за здравеопазване и хуманно отношение към тях. С оглед констатирани по време на проверката нарушения на разпоредбите на чл. 104, т. 1 и 2 и чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 41/2008 г. вр. чл. 34, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Предписание 2021-210, издадено от гл. инспектор при ОДБХ - София, с което на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са дадени указания да се предприемат коригиращи действия в изпълнение на изискванията на Наредба 41/2008 г. За да постанови обжалваното решение и отхвърли жалбата срещу оспорения пред него административен акт, решаващият съд приема, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, като при издаването му е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налице са както фактически, така и правни основания за това. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че при издаването му са посочени, както фактическите, така и правните основания за това, респ. същото отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Във връзка с последното, при издаване на административния акт, органът посочва надлежно направените констатации, съответно разпоредбите, които са нарушени, ведно с текстовете им. Настоящият касационен състав споделя направените от първоинстанционния съд изводи за приложимите материални правни норми в конкретния случай, а именно тези, регламентирани в Наредба 41/2008 г. В тази връзка АССГ обосновано посочва действащата към момента на издаване на процесното пред него предписание редакция на чл. 104, т. 1 и т. 2 /Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г. - (*) отм. с Решение 13774 на ВАС на РБ, бр. 43 от 2013 г.; изм., бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г./ от Наредба 41/2008 г. Същата регламентира, че помещенията по чл. 101, ал. 1, т. 2, 7 и 9 от наредбата и тези, в които са настанени животните, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. стените и подовете на помещенията трябва да имат покритие от непропусклив и нехигроскопичен материал, който може лесно да бъде почистен и дезинфекциран; те трябва да са устойчиви на издраскване и дъвчене; 2. в затворените помещения за животни трябва да има достатъчно добра вентилация и да се осигури достатъчно естествено и изкуствено осветление; в тези помещения стените и покривът трябва да са добре изолирани. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 /Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г. - (*) отм. с Решение 13774 на ВАС на РБ, бр. 43 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.; изм. с Решение 12637 на ВАС на РБ, бр. 100 от 2015 г./ от Наредбата от своя страна регламентира изискванията по отношение на помещенията, предвидени за настаняване на кучета, като същите следва да се състоят от две отделения: вътрешно и външно /за игра и разходка/, като общата квадратура да отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЗЖ., както и вътрешното отделение да не е по-малко от 1,2 м. x 1,8 м. Във връзка с горното решаващият съд обосновано приема, че при издаване на оспорения пред него административен акт са спазени изискванията за неговата форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. С оглед извършената проверка на приюта за животни, административният орган подробно описва констатираните от него нарушения и обвързва всяко от тях с относимата нарушена разпоредба. Органът констатира наличие на къщички, изградени от дървен материал, който не е устойчив на издраскване и дъвчене и не отговаря на посочената по - горе регламентация на чл. 104, т. 1 от Наредбата. Нарушено е и изискването на т. 2 от същата разпоредба, а именно не е налице осигурено изкуствено осветление за животните. По отношение на изискванията за размери, съдържащи се в чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, същите отново не са спазени, като в подкрепа на това е посочен размерът на вътрешните помещения за настаняване на животни - 800/1250/1000 мм, който безспорно не съответства на предвидения такъв, а именно не по-малко от 1.2 м. х 1.8 м.. В заключение следва да се добави, че по отношение на наведените с касационната жалба доводи за нищожност на оспореното пред административния съд предписание, Върховният административен съд се произнася с решение 1270/05.02.2024 г. по адм. дело 10112/2023 г. по описа на ВАС, поради което същите са неоснователни и не следва да се разглеждат. По изложените съображения, решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение