Решение № 6423 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител гл. юрк. E. Хичовски, против решение 243/06.01.2025 г., постановено по адм. дело 11465/2024 г. по описа на Административен съд-София град, в частта, с която е отменено негово решение 11202/28.10.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на М. А. Т.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Кръстева, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Ответникът М. А. Т., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. А. Ангелова, в депозирана писмена молба от 05.05.2025г. оспорва касационната жалба, като към същата е представила писмена защита. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваната част от решение Административен съд София-град е отменил по жалба на М. А. Т., гражданин на Сирия, решение 11202/28.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т. 3 вр. чл. 75, ал.1, т. 4 от ЗУБ и е върната преписката в тази част на компетентния орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила с молба ОК-13-534/21.03.2024г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е отказан хуманитарен статут на чуждия гражданин на основание чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ., тъй като от представените справки на дирекция "Международна дейност" за обстановката в областта Дейр Алзор е нестабилна. Ноторно известно е за съда, че е налице край на войната между официалните държавни власти и въоръжените групировки, но това обстоятелство е нововъзникнало, което може да промени изводите на административния орган. Съдът е приел, че от актуалната общо достъпна информация за ситуацията със сигурността в страната по произход на чужденеца, сочи че в Сирия има вътрешен въоръжен конфликт, който създава тежки заплахи за живота или личността на всяко цивилно лице, поради безогледно насилие. Провинция Дейр ал Зор е превзета от кюрдите и ситуацията със сигурността на цивилното население е влошена. Съдът е приел, че насилието ескалира и е налице риск за живота и здравето на всеки цивилен, върнат на територията на тази провинция. При така установеното съдът е приел, че актуалната ситуация на страната на произход на кандидата отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12, като в идентичен смисъл е и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с което страната следва да се съобрази съгласно чл.3, ал.1 от ЗУБ. В заключение административния съд е приел за неправилни изводите на административния орган за липсата на основания по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ , както и че е неправилна преценката за възможността за вътрешно разселване, доколкото не са изложени мотиви кои са тези масти на страната по произход, които са безопасни, нито е посочен начина за сигурно пътуване от страна на кандидата, както и че се очаква да се установи там, въз основа на което съдът е отменил административния акт в тази част. Решението в обжалваната му част е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционнияА съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита за некореспондиращ с данните от приложените по делото общо четири справки относно Сирийската арабска република, последните шест представени в касационното производство. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице в доказателствената съвкупност, приобщена по делото. Противно на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изводите на административния орган от процесния административен акт за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справка вх. МД-02-20/14.01.2025 г., че след свалянето от власт на президента Б.А. на 27 ноември 2024 г. в Сирия са се свързали с 58 500 души с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. А според ВКБООН, в периода от 8-29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в Сирия. От началото на 2024 г. приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в Ракка, Алепо и Дараа. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство /по данни от протокола от проведеното с него интервю/, че неговите родители, братя и сестра, както и съпругата му и двете му деца все още живеят в гр. Маядин, обл. Дейр Алзор. Следователно административния орган правилно е приел, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на М. А. Т.. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,