Решение № 2819 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2012 г.

Решение № 2819 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 60 от 10.04.2012 г. по адм. дело № 231/2011 г. на Административния съд - Ловеч.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Спакс" ООД гр. София, не се представлява и не взема отношение по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на "Спакс" ООД гр. София, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3049 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума общо в размер на 5435,79 лв. от които 3710,00л. по СЕПП и 1725,79 лв. по НДП във вр. с подадено от дружеството общо заявление за единно плащане на площ с УИН 22/150609/22093. Мотивите са свързани с констатирано недопустимост на годните за подпомагане площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. По силата на чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане не дават основание за позоваване на визираните в акта материалноправни норми. Ето защо настоящия състав на касационната инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен това след като не е налице неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да предполагат възстановяване на същите. За да достигне до тези изводи, съдът е анализирал нормата на чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП, съгласно която РА извършва проверки на място чрез органите и структурите, посочени в чл. 26а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. Установено е било, че в резултат на действия на Разплащателната агенция са отпуснати допълнителни суми за подпомагане по СЕПП и НДП, като изплатената сума е за недопустими за подпомагане площи в землището. Констатираната неправомерност е установена при повторна кръстосана проверка на органи на РА /м. 11 и м. 12. 2010 г./ които са проведени без участие на бенефициента и без последния да е бил запознат с констатациите от нея. Законосъобразното поведение на административния орган предполага когато бъдат открити нередности, земеделския производител да получи и копие от контролния доклад, а ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатирани нередности. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е било добросъвестно при подаване на заявлението, при попълване на съответните формуляри и представяне на удостоверителните документи. Грешките при определянето на "окончателния временен слой, допустим за подпомагане" към 2009 г. са отстранени чрез цитираните в писмото от 9.12.2010 г. на МЗХ до ДФЗ - РА "допълнителни специализирани анализи и проверки". Земеделският производител няма възможност по разумен път да открие тези грешки, поради което е налице хипотезата на чл. 73, § 4 от Регламента, която оправомощава земеделския стопанин да задържи на правно основание получената субсидия. В случая грешката относно установяване на допустимите за подпомагане площи се дължи на грешка на компетентните органи, защото след като посочената категория земи са изключени по начало от категорията на тези, които се изплащат за подпомагане, то не е следвало въобще да подлежат на плащане и земеделският производител не следва да носи отговорност. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Предвид това изплатената сума, която е получило дружеството, не е в резултат на недобросъвестното му поведение поради което тя не подлежи на връщане, както е прието в обжалваното решение. При проверка несъответствието на акта с целта на закона, правилно е взето предвид, че регламентираната помощ е законово оправдана и от тази гледна точка акта се явява несъответен на легално закрепените цели в чл. 2 от ЗПЗП за стимулиране на земеделските производители. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно е установено от първоинстанционният съд, че не са налице основанията по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК за отменяване на административния акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила тъй като не се констатират пороците визирани в разпоредбата на чл. 209 от АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето трето отделение,