Решение № 11870 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2010 г.

Решение № 11870 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Пламен Иванов от гр. Монтана е обжалвал решението от 5.03.2010 г. постановено по адм. д. № 679/2009 г. на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлено оспорването против заповед № ДК-02 М-32/9.10.2009 г. на началника на РДНСК гр. Монтана. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Валентин Димитров изразява писмено становище за правилност на решението. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на същото. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е прие за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, с която е наредено премахване на незаконен строеж - "Плътна ограда", изпълнена от касатора в съсобствен УПИ - ХII в кв. 162 по плана на гр. Монтана. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен обоснован извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който с констативен акт № 50/01.10.2009 г. е квалифициран като незаконен с оглед липсата на издадени строителни книжа и документи по реда на чл. 148, ал. 1, т. 7 ЗУТ, чийто констатации не са опровергани в хода на производствата и послужил като основание за издаване на оспорения административен акт на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1т. 10 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията относно неприложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ. Съдът е изследвал обстойно предпоставките на сочената разпоредба и стигнал до правилния извод, че конкретния случай не попада в нито една от хипотезите посочени в нея. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на този административен съд е постановил решението в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл 1 АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение