Решение № 9416 от 15.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2020 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Минев срещу Решение 734/19.06.2020г., постановено от Административния съд Варна по адм.д. 2044/2018 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със съответните указания. Претендира разноски като претенцията е заявена в съдебното заседание, проведено в касационното производство. Ответникът Областна дирекция Земеделие-Варна оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност, развити в писмен отговор, представен на 10.08.20 година и писмено становище, представено на 19.01.21г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Споделят се напълно съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав прецяна касационната жалба като основателна. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за касатора съдебен акт. Касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза от получаването на субсидията, на която имал право, причинена от отказа на ОСЗ Долни Чифлик да очертае ползваните площи, инкорпориран в уведомлението от 18.05.2015г. и в Писмо изх. АУ-42-989/1/29.10.2015г. на Областна дирекция Земеделие-Варна, както и иск за заплащане на лихва върху размера на обезщетението за периода от 16.06.2016г. до датата на исковата молба, както и с искане за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че Минев е регистриран земеделски производител вкл. и към периода на настъпване на твърдените факти - стопанската 2014/2015 година. Установено е от съда, че производството за подпомагане, в рамките на което се твърдят незаконосъобразните действия и бездействия на ответника, е образувано по общо заявление за подпомагане от 15.06.15г., подадено от земеделския производител в ОСЗ Димитровград, офис Симеоновград, поради наличие на обработвани площи за подпомагане в района на тази служба. Прието е, че преди края за регистриране на площите за целите на подпомагането, Минев е отишъл в ОСЗ-Долни Чифлик да очертае, ползваните от него имоти в това землище, но такова очертаване не е извършено. Установено е, че с писмо от 18.05.15г. от и.д. началник на службата Земеделие Долни Чифлик, Минев е уведомен, че не може да очертае обработваните земи от представляваните от него земеделски производители, вкл. ЗМ В. Минев поради наличието на неизплатени бели петна за стопанската 2014/15г. и предходни години. След разменена кореспонденция между ищеца и ОСЗемеделие-Долни Чифлик и кмета на Община Долни чифлик, е установено, че не са изплатени суми за 2013/14г. от ПК С. Костов, а за стопанската 2014/15 от Минев ПК С. Костов, Агро симЕАД и ЗП В. Минев, както и че дължимите суми от ПК С. Костов са по отменената със съдебно решение заповед по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014г., а дължимите суми от ЗП В. Минев са по обжалваната заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ за 2014/15г. Съдът е посочил като безспорно обстоятелството, че Минев не е подал валидно заявление за подпомагане за кампания 2015г. и съответно не е получил суми по схемите и мерките за подпомагане, прилагани от ДФЗ, както и че е уведомен за причините за това с писмо изх. 02-030-6500/1609/17.09.15 година. Установено е от съда, че въпросните площи, за които се претендират вредите са били включени в слоя, допустим за подпомагане за кампания 2015 година. Съдът е посочил подробно в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели, както и констатациите на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е установил също така и размера на плащането за един допустим за подпомагане хектар по схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове за 2015г., както и последната дата, на която е извършено плащане по тази схема за кампания 2015 година. За установено от правна страна, съдът е приел следното: Минев е инициирал процедура пред ОСЗ-Долни Чифлик за регистриране на площите, в рамките на която не е извършено визуализиране на ГИС от страна на ОСЗ. Тълкувайки разпоредбите от чл.7 от Наредба 5/27.02.2009г. на МЗГХ, администраитвният съд стига до извода, че регистрирането на земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, в СРКЗПЗП ( така нареченото очертаване) е самостоятелна процедура, отделна от процедурата за подаване на заявление за подпомагане, в резултата на която ДФЗ вписва очертаните площи в нарочен регистър на имотите съгласно чл.9, ал.4 от Наредбата като ги отнася към съответния регистрирал ги кандидат, в резултат на което за кандидатите възниква предпоставката по чл.7, ал.1 от Наредбата, а отказът да се извърши регистрирането пряко засяга права и интереси на Минев. При този извод, съдът е стигнал до следващия, формиран от него, че непредоставянето на възможност за кандидата да посочи границите на ползваните от него площи, не са фактически действия или бездействия, подлежащи на самостоятелен контрол за законосъобразност, а са действия и бездействия част от производство по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.5 АПК. Съдът е посочил, че отказът да бъде допуснат до очертаване Минев, е обективиран в писмо изх. АУ-42-336/18.05.15г. на и.д. началника на ОСЗ-Долни Чифлик. Този отказ е подлежал на обжалване, но при липсата на данни да е сторено това, той е влязъл в сила, и не подлежи повече на съдебен контрол. Административният съд е преценил, че установеното е достатъчно основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.1 ЗОДОВ и искът, предявен на посоченото основание следва да се отхвърли. Съдът е изложил и допълнителни съображения. Посочил е, че дори да се приеме, че недопускането до очертаване представлява фактическо бездействие, не е налице пряка връзка между него и вредоносния резултат, който в случая се твърди - пропуснати ползи от подпомагане, тъй като последното се допуска единствено при преценка за изпълнение на условията за това, която се прави от административния орган в резултат на извършени законоустановени проверки, и която преценка се обективира във волеизявление на органа, което волеизявление, не може да бъде заместено от преценката на съда. Според административния съд, самият факт, че получаването на подпомаганете опосредено от административен акт, изключва вредите от нполучаването му да са в пряка и непосредствена последица от недопускането до очертаване. По тези съображения, административният съд е преценил като неоснователна исковата претенция, с която е сезиран. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. По установената от административния съд фактическа обстановка, така както е констатирана в обжалваното решение, не се спори. Установеното от фактическа страна съответства на събраните по делото доказателства, които са обсъдени от съда, който е възприел точно съдържанието им. Формираните от административния съд изводи въз основа на установената фактическа обстановка са й съответни, поради което са обосновани. Административният съд е приложил правилно материалния закон. Правилна е преценката му, че в конкретния случай, инициираната от Минев процедура пред ОСЗ-Долни Чифлик за очертаване на площите, с които ще кандидатства за подпомагане за стопанската 2014/15 година, е завършила с отказ обективиран в писмо изх. АУ-42-336/18.05.2015г. на и.д. началника на Общинска служба Земеделие Долни Чифлик. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че този отказ, съдържа волеизявление и е с характер на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 7 от приложимата Наредба 5/27.02.2009г. на МЗГХ, органът, който провежда процедурата по очертаване на земеделските площи за подпомагане, е Общинската служба по земеделие. От чл.10 същата Наредба става ясно, че очертаването на земеделските площи е изискване за редовност на заявлението за подпомагане, съответно за приемането му. При тази нормативна уредба, основателно е преценено от административния съд, че отказът на началника на ОСЗ-Долни Чифлик за очертаване на площите в това землище, с които ищецът е искал да кандидатства за подпомагане, е волеизявление на административен орган, което неблагоприятно засяга правната му сфера. Правилен е изводът на административния съд, че доколкото не се твърди и не се установява този акт да е бил обжалван, той е влязъл в сила и неподлежи на съдебен контрол. В съдебно заседание, проведено на 16.10.18г. ищецът е заявил Имам жалби до директора на ОД Земеделие-Варна, до комисията в Парламента., но не е представил доказателства за това свое твърдение и за евентуалните резултати по тези жалби. При липсата на данни отказът на и.д. началника на ОСЗ-Долни Чифлик да е отменен, съдът правилно е преценил предявения иск като неоснователен, тъй като не е налице една от кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, незаконосъобразен асминистративен акт. Напълно се споделят от настоящия съдебен състав и съображенията на първоинстанционния съд за липсата на пряка причинно-следствена връзка между неочертаването и твърдения от ищеца вредоносен резултат, което прави ненужно повтарянето им. Следва да се посочи също така, че когато се претендира обезвреда от пропусната полза, какъвто е настоящият случай, и когато пропуснатата полза се изразява в неполучено финансово подпомагане, което се разрешава с нарочен административен акт и след преценка на нормативноустановени предпоскавки за това, съдът, сезиран с иска за заплащане на обезщетение за неполучаването му, не може да формира извод за наличие на пропуснатата полза на база логическо допускане за настъпването й. В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че за обезщетяването на вреда от пропусната полза, тя трябва да е реална, а не хипотетична и предположението за нея трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да се остави в сила. Ответникът в касационното производство е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се уважи, но не в претендирания размер, тъй като същият е изчислен при неправилно приложение на закона. Ответникът е защитаван от юрисконсулт, в който случй, размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се изчисли по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Изчислен по този начин размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда на 100 лева, до който следва да се уважи претенцията на ответника за разноски. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд