Решение № 5123 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2010 г.

ВАСII отделение20.04.2010 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

Отменя Решение № 83/02.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3092/2009 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 25-ти състав. Връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5123 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мариана Асенова Груева, гр. София, чрез проц. представител адв. Албена Добрева против Решение № 83/02.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3092/2009 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 25-ти състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Евелина Асенова Груева-Вутова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мариана Асенова Груева против Заповед № РД-43-13/17.12.2009 г. на кмета на Столична община, в частта, с която е отменено по отношение на Евелина Асенова Груева-Вутова отчуждаване на 1/4 ид. ч. от имот пл. № 384а, парцел I от кв. 43 по плана на гр. София, м. Красно село - Стрелбище. Съдът е За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че не е спорно, че имотът не е бил завзет до 30.10.1998 г. и предвиденото с отчуждителната заповед обезщетение не е било изплатено. Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ (отм.), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ (отм.) и отменения чл. 102 ЗС. В ал. 2 е уредена хипотезата, когато недвижимия имот не е завзет до същата дата, като в този случай заповедите за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството по преписката се прекратява от кмета на общината. Следователно, изискването на § 9 е за висящност на отчуждителното производство, към момента на влизане в сила на ЗУТ, което определя и компетентността именно на кмета да прекрати това производството при наличие на останалите комулативни предпоставки, т. е. нормата касае приключване на отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ (отм.) и незавършени към момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай съдът не е съобразил наличието на доказателства индициращи извод, обратен на приетия от него. Съдът не е обсъдил доказателства от съществено значение за спора и всички доводи на жалбоподателя - протокол на комисията от 25.4.01 г. и заповедта на Кмета на СО от 30.1.04 г. (за нея не е изследвано и влизането й в сила), писмо от 11.7.06 г. на зам. кмета на СО, в което се сочи, че не са налице процесните законови основания с оглед реализирано мероприятие, както и протокол от 24.11.08 г. на комисия към СО, съгл. който имотът не попада в терена на изграждане на подлез, а в УПИ I - за ОЖС и мероприятието е реализирано. Решението е необосновано, тъй като не са обсъдени всички доказателства и са нарушени съдопроизводствените правила. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото разглеждане, съобразно чл. 171, ал. 4 АПК, следва да бъдат дадени указания с цел изясняване на обстоятелството досежно завзет ли е или не процесния имот до 30.10.1998 г. или след тази дата, влязла ли е в сила Заповед № РД-40-1/30.01.2004 г на Кмета на СО и в тази връзка да се изследва законосъобразността на оспорения в настоящото производство административен акт. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 9