Решение № 5425 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13804/2013 г.

Решение № 5425 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13804/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светлин Емилов Диков срещу решение № 5255 от 26.07.2013 г. по адм. дело № 503/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЦУ - 1370/15.12.2012 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, а правните му изводи изцяло се споделят. Касаторът неоснователно оспорва приетия от съда факт, че именно той е предоставил данните за осигуряването на Радостин Първанов на Людмила Несторова във връзка с водено между последните двама дело за издръжка. Достъпът на Диков е установен от разпечатката на съхраняваната информация в компютърната система на НАП в период, предхождащ използването й, без това да му е възлагано по служба. Безспорно е, че Несторова не е получила официално тази осигурителна информация, касаеща лицето Първанов. Истинността на тези обстоятелства не е опровергана от служителя в първоинстанционното съдебно производство и с оглед на събраните доказателства съдът правилно е приел, че съвкупността на фактите и тяхната взаимовръзка сочат без съмнение, че единственият възможен източник на данните, с които е разполагала Несторова, е жалбоподателят. Направеното доказателствено искане за назначаване на компютърно-техническа експертиза с формулирана в жалбата задача е недопустимо пред касационната инстация. Неоснователно Диков оспорва и изводите на съда относно липсата на пороци в оспорения административен акт. Съдържанието на приложената заповед в делото опровергава твърдението в касационната жалба, че тя не притежава всички изискуеми от закона реквизити. Фактическата обстановка е представена подробно и ясно, действията на служителя са сравнени с правилата за дължимо от него поведение, обясненията му са обсъдени, посочени са формата на вината и съображенията, въз основа на които административният орган е преценил, че следва да бъде наложено именно наказанието "уволнение". Предвид изложеното, съдът правилно е приложил относимата правна уредба и не са налице основания за отмяна на решението му. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на НАП сумата 150 лева. Така мотивиран и на онование чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,