Решение № 14032 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2009 г.

Решение № 14032 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на Глава десета, раздел първи на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Малин Христов Стоянов, ЕГН 6801266762, от гр. София, ж. к. "Дружба" бл. 18, вх. 4, ет. 3, ап. 62, на основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно процесуалния кодекс вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) против Мълчаливия отказ на Министъра на вътрешните работи да издаде заповед за отмяна на наложената със Заповед № 2003008264 от 06.10.2003 година на Началник НДСМ-ДНСП, в качеството му на представител на "ТОП-Т" ЕООД принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.), с искане за отмяната му и произнасяне по същество на искането с отмяна на наложената принудителна мярка. В жалбата се твърди, че по съображения за отпадане на основанията за налагане на принудителната административна мярка на 11.11.2008 година до министъра на вътрешните работи е отправено искане за отмяната й, получено на 14.11.2008 година, по което той не се е произнесъл в предвидения от закона срок. Сезираният орган е длъжен да постанови акт на основание чл. 78 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.), поради което отказът му е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ответната страна - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата с твърдение за недопустимостта й по съображения, че заповедта заповедта е издадена през 2005 година и е влязла в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по съображения, че не са отпаднали основанията за налагане на мярката. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Не се оспорва в процеса подаването на молба на 11.11.2008 година от Малин Христов Стоянов до министъра на вътрешните работи за отмяна на наложена му принудителна мярка - забрана за напускане на страната, на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.). Сезираният орган не се е произнесъл в предвидения в закона срок. Преценката за наличие на мълчалив отказ е обусловена от компетентността на органа, до който е адресирана молбата, да издаде искания акт. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) компетентността да наложи принудителните административни мерки е предоставена на министъра на вътрешните работи. Същата разпоредба предвижда възможност тази компетентност да бъде делегирана на упълномощени от министъра длъжностни лица. Принудителната мярка спрямо жалбоподателя е наложена от директора на Дирекция национална служба "Полиция" при МВР, който е упълномощен с изрична заповед. Съобразно разпоредбата на чл. 78а от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) органът, който е наложил принудителната административна мярка има правомощието да я отмени. Изрично уредената възможност за делегирания орган, който е постановил мярката, да я отмени при настъпване на основания за това, не може да бъде тълкувана като ограничаване на компетентността на министъра на вътрешните работи да се произнася по отмяна на мерките. Уредената обща компетентност за министъра да решава прилагането на принудителните административни мерки съдържа правомощието и за тяхната отмяна, след като не е предвидено от закона изрично ограничение. При установената компетентност на министъра на вътрешните работи да се произнесе по искането за отмяна на мярката по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) неиздаването на изрична заповед представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Отправеното искане за отмяна на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД ((Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) поражда за органа задължение за произнасяне, поради което отказът да се издаде акта е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Доколкото наличието на твърдените основания за отмяна на мярката е въпрос, предоставен за преценка на административния орган, предвид разпоредбата на чл. 173 АПК, преписката следва да бъде изпратена на министъра на вътрешните работи за постановяване на акт по съществото на молбата. С оглед изложеното съдът не обсъжда като неотносими в настоящото производство доводите в жалбата, свързани с основателността на искането за отмяна, които ще бъдат предмет на обсъждане от административния орган при произнасянето по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение