Решение № 13057 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3642/2013 г.

Решение № 13057 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3642/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на "ВОЛТРОН ГРУП" ЕООД със седалище гр. София и на Главния архитект на Столична община против решение № 330/14.01.13 г. по адм. д. № 11049/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Венцислав Димитров Милушев, в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното решение, постановено в унисон с материалния закон, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация Милушев в първоинстанционното е Заповед № РД-09-50-583/20.04.11 г., с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1, чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Главният архитект на Столична община е одобрил изменение плана за регулация на кв. Градоман, гр. Банкя, кв. 27б с отреждане на УПИ ХII-14022,14030,14031,14045,14046,14048 и 14025 и план за застрояване на същия съобразно графична част. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Този резултат съдът е възприел след обсъждане данните по административната преписка и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, вкл. неоспорените от страните писмени заключения на съдебнотехническа експертиза, включени в материалите по делото по реда на Раздел пети, Глава четиринадесета от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. От фактическа страна съдът е приел, че урегулираните в УПИ ХII, кв. 27б, поземлени имоти представляват неурегулирана територия - земеделска земя, въз основа на което е определил че устройственото решение като одобрено в нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 и ал 2 ЗУТ при липсата на действащ влязъл в сила предходен подробен устройствен план. Констатирал е нарушение и на процедурата по издаване на обжалваната заповед, свеждащо се в позоваване на протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-1/05.01.10 г., в който по т. 15 е разгледан проект за ИПРЗ на кв. 27, УПИ ХII, кв. Градоман, а одобреното със заповедта изменение касае кв. 27б. Освен тези основни мотиви за незаконосъобразност на административния акт, са изложени и допълнителни такива във връзка с чл. 16, ал. 1, чл. 17 и чл. 19 ЗУТ. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение са неоснователни. Безспорно установено по делото е, че УПИ ХII, кв. 27б, е отреден за неурегулирани до сега поземлени имоти, находящи се извън урбанизирана територията, в съседство с границите на кв. 27б, представляващи земеделска земя. Т. е, касае се за неурегулирана територия, по смисъла на § 5, т. 3 ДРЗУТ предвид което одобреното с обжалваната заповед устройствено решение е в грубо нарушение на чл. 134 ЗУТ- липсата на действащ устройствен план за процесните поземлени имоти обуславя недопустимост на одобреното със заповедта изменение. Устройственото решение не би следвало да се тълкува като изменение на действащия подробен устройствен план на кв. 27б, тъй като до момента на издаване на заповедта процесните поземлени имоти са представлявали земеделска земя, собствеността върху която е възстановена по реда на чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ с приложена към възстановителното решение скица на общинската служба по земеделие и гори, факт указващ на обстоятелството, че имотите са извън урбанизирана територия, т. е намират се на границата с кв. 27б, а не в неговия периметър. Не намира опора в данните по делото и твърдението, че преписката е законосъобразно процедирана, тъй като видно от съдържанието на решенията по т. 13 от протокол № ЕС-Г-22/15.03.11 г. и т. 20 от протокол № ЕС-Г-25/22.03.11 г., ОЕСУТ се е позовал на протокол № ЕС-Г-1/05.01.10 г., в чието решение по т. 15 е обсъждан проект на ИПРЗ за кв. 27, УПИ ХII, а не за процесния кв. 27б. Протоколите на ОЕСУТ представляват официални удостверителни обсъжданията по дневния ред документи, предвид което отразеното в тях не подлежи на търкуване. Изложените до тук доводи в достатъчна степен обосновават правилността на решаващия извод за незаконосъобразност на процесната заповед, мотивиран в обжалваното решение, предвид което възраженията на касатора " ВОЛТРОН ГРУП" по приложението на чл. 16, чл. 17 ЗУТ и чл. 19 ЗУТ не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно, постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. При този резултат, претенцията на ответника по касационните жалби Милушев за присъждане на разноските за тази инстанция се явява основателна. Следва касационните жалбоподатели да заплатят на същия разноски в размер по на 90 лв, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв по Договор за правна защита и съдействие от 28.03.13 г. /л. 19/. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение