Решение № 8796 от 25.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 167/09.01.2023 г., постановено по адм. дело 11464/2021 г. по описа на Административен съд София-град, по жалба на Пабсистем ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221718005251-091-001/25.01.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 600/05.04.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 23 848,84 лв. главница и 4 995,34 лв. лихви. В останалата част жалбата на дружеството досежно отказано право на данъчен кредит в размер на 8 884,20 лв. главница и 1 710,38 лв. лихви е отхвърлена. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП се оспорва решението на административния съд в частта, с която е отменен ревизионният акт, като се сочи, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение се оспорва реалността на процесните доставки, като касаторът счита, че съдът е изместил правния спор от действителното предоставяне на услугите и стоките от сочените за доставчици дружества към последващата им реализация. Моли за отмяна на съдебния акт в оспорваната част и за произнасяне по същество, като бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Пабсистем ЕООД, чрез пълномощника адв. В. Савов, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в атакуваната част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Постъпила е касационна жалба и от Пабсистем ЕООД, с която се иска отмяна на решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, като касаторът изтъква неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са налице достатъчно доказателства в подкрепа реалността на спорните доставки, което не е съобразено от решаващата инстанция, като са допуснати нарушения на относимите материални разпоредби и практиката по прилагането им. Моли за отмяна на решението в оспорваната част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Станчева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в оспорваната от дружеството част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Производството пред касационната инстанция се явява повторно, след като Решение 6950/04.12.2020 г., постановено по адм. дело 6286/2019 г. на АССГ, с което жалбата на дружеството е отхвърлена изцяло, е отменено с Решение 11364/10.11.2021г. по адм. дело 2912/2021 г. на ВАС. С отменителното решение е установено, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с липси в доказателствения материал и необсъждане възраженията на страните, довели до необоснованост. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и частично кредитирана от съда, като са изслушани и свидетелските показания на двама свидетели. При новото разглеждане на делото, административният съд е установил следното от фактическа страна: С ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 02.2016 г. до м. 01.2017 г., м. 03.2017 г., м. 05.2017 г., м. 06.2017 г. и м. 07.2018 г., по фактури, издадени от АВГ 87 ЕООД и по една фактура от ВЕРСУС ГРУП ЕООД. По отношение на фактурите, за които съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, решаващата инстанция, въз основа на представените писмени доказателства във връзка с указанията на ВАС и при съобразяване на счетоводната експертиза и свидетелските показания, е приела за установено следното: В частта, с която съдът е уважил жалбата на дружеството и е отменил ревизионния акт, решаващата инстанция е установила следното: Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касаторите пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона и при съобразяване с дадените от ВАС указания е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата касационна инстанция и настоящото решение препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ. Макар настоящият състав да споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, намира за необходимо да посочи следното във връзка с въведените касационни оплаквания: За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. В конкретния случай следва да се отчете спецификата на извършваната от Пабсистем ЕООД икономическа дейност техническо обслужване на пожарогасители и продажба на нови; изграждане и ежемесечна поддръжка на пожароизвестителни инсталации в обекти по договор и изготвяне на проекти за такива, т.е. по съществото си процесните доставки на услуги са СМР, като правилно съдът е съобразил, че за да възникне правото на данъчен кредит е необходимо закупените количества боя да могат да бъдат проследени по вид и количество. В този смисъл извършеният анализ и проследяване на вложената боя и СМР по обекти, за които има съставени протоколи обр. 19, не представлява изместване на правния спор от реалността на пряката доставка към последващата такава. На следващо място, видно от подробния съдебен акт, административният съд е извършил детайлен анализ на всички събрани в хода на процеса доказателства, като не е дал превес на свидетелските показания, а напротив направена е съвкупна преценка на материалите по делото за всяка от спорните фактури. По-конкретно, по жалбата на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП обосновано съдът е приел, че в полза на дружеството се следва право на данъчен кредит по фактури 116/11.06.2016 г., 120/14.03.2016 г., 122/01.04.2016 г. 124/28.04.2016 г., 126/30.05.2016, 128/12.07.2016 г., 132/12.08.2016 г. 135/15.09.2016 г., 130/29.07.2016 г., 134/30.08.2016 г., 147/10.12.2016 г., 149/31.01.2017 г. и 206/23.07.2018 г., 127/30.06.2016 г. и 139/31.10.2016 г. За всяка от получените доставки на закупени количества боя, финишно покритие и СМР във връзка с полагането им съдът е изследвал както получаването на пряката доставка, заплащането и счетоводното отразяване на стопанските операции, така и последващото влагане на закупените количества по обекти, за всеки от които е налице акт Обр. 19. Обратно правилна се явява преценката, че по фактури 119/14.06.2016 г., 144/30.11.2016, 161/17.06.2017 г. 5737/26.10.2016 г., 5744/28.10.2016 г. и 161/17.06.2017 г., издадени от АВГ-87 ЕООД, с предмет доставка на огнезащитна боя, както и по фактури 151/10.03.2017 г.. и 152/13.03.2017, издадени от АВГ-87 ЕООД, с предмет доставка на механизация и извършване на СМР и 158/22.05.2017 г. с предмет боядисване с финиш покритие в полза на Пабсистем ЕООД не възниква право на данъчен кредит, тъй като, от една страна, не се съдържа разбивка по видове и количества, а от друга не могат да бъдат обвързани със стойностите, отразени, в актовете обр. 19 за съответните обекти. Неоснователно е и оплакването на дружеството по отношение на фактура 5802/02.01.2017 г., издадена от АВГ-87 ЕООД, по която е ползван данъчен кредит, но не е представена въпреки изричните указания на административния съд, което правилно е преценено като липса на предпоставка по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. На следващо място, не могат да бъдат споделени и възраженията по отношение на фактура 4000000337/26.07.2017 г., издадена от Версус Груп ЕООД, тъй като е установено, че липсва плащане, като от наличните доказателства не може да бъде формиран извод за реалност, който да опровергае, че се касае за документално оформяне с цел набавяне на данъчно предимство. Отделно според фактурата предмет на доставката е консултация по пожарна безопасност и съставяне на план за евакуация на административна сграда, а съгласно представените в хода на процеса приемо-предавателни протоколи са предадени проект за пожарна безопасност и схеми за евакуация, поради което не може да формиран категоричен извод за тъждество. С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което частично е уважена жалбата против процесния ревизионен акт, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция разноски се следват в полза на двете страни, в качеството им на ответници. Общият материален интерес по спора възлиза на 39 438,76 лв. Отхвърлената част на жалбата на дружеството се равнява 10 594,38 лв., спрямо която в полза на приходната администрация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 022,17 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От страна на Пабсистем ЕООД са представени списък с разноски, договор за правна защита и съдействие и банкови извлечения, от които е видно, че дружеството е заплатило за адвокатско възнаграждение за съставяне на отговор на касационна жалба сума в размер на 3 900 лв. с ДДС, които следва да бъдат присъдени на страната. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение