Решение № 16058 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2018 г.

Решение № 16058 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. З.-началник на РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново срещу решение № 280 от 8.06.2018 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 260/2018 г. С него се отменя по жалба на Е. М. П. чрез адвокат В. Велев заповед на началник РУП Свищов към ОД на МВР В. Търново за налагане на принудителна административна мярка № 18-0352-000067/12.03.2018 г. на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на лек автомобил Опел Вектра с рег. № Р-3146 ВХ в частта за срока от една година и го определя за срок от шест месеца. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Е. М. П. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съборажения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. М. П. чрез процесуален представител адвокат В. Велев против заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП "прекратяване на регистрацията на лек автомобил Опел Вектра с рег. [рег. номер на МПС] за една година", в частта за срока с искане да бъде намален на шест месеца. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и я е уважил. Установена е безспорна фактическа обстановка, че 10.03.2018 г. в [населено място] Павлов е управлявал горепосочения лек автомобил под влияние на наркотични вещества, установено с техническо средство, издаден е талон за изследване, съставен е АУАН и издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ, която е предмет на жалбата. При установеното от фактическа страна съдът приел, че ПАМ се налага с мотивирана писмена заповед, каквато е издадената от компетентния за това орган, но при липса на мотиви, които са задължителни като елемент от съдържанието и формата на административния акт. Предвид изложеното е изменен срока на наложената ПАМ в размер на минимума предвиден в закона. Решението е правилно. Налагането на ПАМ по реда и на основанията н ЗДвП е санкционна дейност ограничаваща правата на адресатите. Характера на тази дейност налага мотивиране на актовете, каквото е изискването за административните актове и формалното спазване на правилата за издаването им, при недопустимост на разширително тълкуване на нормите. В случая е безспорно, видно от заповедта за налагане на ПАМ, че същата не е мотивирана. Мотиви относно срока са задължителни, тъй като има размер "от - до" и е недопустимо волята на органа да бъде извличана по подразбиране, при тълкуване на нарушението или по други характеристики, имащи отношение към индивидуализиране на нарушението или принудителната мярка. Неснователни са доводите в касационната жалба, че нарушението е достатъчно тежко за да бъде наложен най големия срок на ПАМ без да се излагат мотиви за това. Липсата на мотиви в случая може да е без значение само за минимално предвидения законов срок и то в случай, че няма доводи и доказателства изключващи отговорността обстоятелства. При това положение съдът може да отмени мярката в частта за разликата над шест месеца, което е правилният диспозитив, като не е правна грешка с оглед на резултата формулировката използвана в случая "отменя за една година" и "определя на шест месеца". Доводите, че съдът недопустимо отменя срок на ПАМ и определя нов срок на ПАМ, действайки като административен орган са неоснователни, тъй като се влага по силно правно съдържание на диспозитива, без да се вземат мотивите, които са в смисъл за законосъобразност на шестмесечен срок. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВАС шесто отделение