Решение № 7684 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2016 г.

Решение № 7684 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. И., против решение № 180/16.06.2016 г. постановено по адм. дело № 42/2016 г. на Административен съд-С., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-210-2600/8320/19.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г., с което по заявлението на "Б. Г. Ф." ЕООД е отказано финансово подпомагане за сумата от 7 768.31 лв и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 7 363.68 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът "Б. Г. Ф." ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат М. Т. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-С. е образувано по жалбата на "Б. Г. Ф." ЕООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-210-2600/8320/19.11.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за плащане на субсидии по подаденото от него заявление за финансово подпомагане по мярка 213. За да отмени уведомителното писмо съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но в нарушение на изискванията по чл. 59 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Прието е, че актът не съдържа посочване на причините, по които на дружеството е отказано финансово подпомагане, като му е наложена санкция за бъдещ период. Въз основа данните от приобщените по делото доказателства, в т. ч. допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е възприето от съда като обективно и компетентно дадено, е прието, че "Б. Г. Ф." ЕООД е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с уникален идентификационен номер УИН: 21/200614/96335, с което е кандидатствало за финансово подпомагане по СЕПП, СПП, НР1, НДКМ2, АЕП и Натура 2000; заявени за подпомагане по мярка 213 са парцели с обща площ 30.91 ха в землището на с. Б., област С.; при извършени административни проверки по подаденото заявление са установени застъпвания с други кандидати, за което на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № 02-210-2600/8179/22.08.2014 г. от изпълнителния директор на ДФЗ. Видно от представените по делото документи, дружеството не е намерено на посочения от него адрес за кореспонденция, поради което и съгласно приложения констативен протокол от 04.11.2014 г., на основание чл. 61, ал. 3 АПК на таблото за обявления на ОД на ДФЗ-С. е поставено уведомление със списък на бенефициентите, които не са получили уведомителните си писма за площи, декларирани от повече от един кандидат през 2014 г., включващ "Б. Г. Ф." ЕООД. По преписката липсват данни представител на дружеството да се е явил в отразения в обявлението, краен срок за явяване на кандидатите - 20 работни дни от поставянето му. Видно от писмо вх. № 02-210-2600/16/13.01.2015 г., едва на последната дата, дружеството е депозирало в ОД на ДФЗ-С. договор, сключен между него и О. Б., относно отдадени му под наем общински земеделски земи за стопанската 2014 г. По административното дело е представено и заявление за подпомагане на "Земеделски земи-В. Т." ЕООД за кампания 2014 г., което също има сключен с О. Б., договор за отдаване под наем на пасища, мери - общинска собственост и относно заявени за подпомагане от което имоти, при проверка в ДФЗ-С., съгласно писменото заключение на вещото лице, е констатирано застъпване, което не е разрешено в полза на дружеството - жалбоподател в първоинстанционното производство. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая, при извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за чието отстраняване има създаден нарочен правен ред. Според него от земеделските стопани се изискват доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и въз основа представените от тях документи се прилага включително правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 16/2015 г./, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато никой от тях не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. Процедурата във връзка с констатираните застъпвания при административните проверки е отделен етап от развиващото се административно производство. Следва да се отбележи, че при наличието на спор относно правото на ползване на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, с оглед представените два договора с община Б., в т. ч. като са извършени проверките, визирани в чл. 17 и чл. 18 от същата. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. При наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи. Предвид изложеното следва да се приеме, че след изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 7 /в приложимата редакция/ от Наредба № 5/27.02.2009 г. и извършени повторни проверки, административният орган правилно е отказал изплащане на субсидии за застъпените площи, на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 3/23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Не намират основание и изложените от първоинстанционния съд съображения, че атакуваният пред него административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и площите, за които е установено неспазване на забрани за неземеделски дейности, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. С посочване на разпоредбата на чл. 12, т. 4 от Наредба № 3/2011 г. и отразяването, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен, административният орган е пояснил причините за постановения отказ. На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, на стр. 4 от административния акт са отразени размерите на финансовото подпомагане; определено е нивото на подпомагане, като данните в таблицата са пояснени словесно на страници 4 и 5. Оторизацията на сумите е представена в първата таблица на стр. 6 от писмото, а във втората таблица на същата страница - извършеното плащане. Посочени са и основанието и размера на наложените санкции за бъдещ период. В този смисъл, писмото, таблиците в него и обективираните към тях пояснения на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това, необоснован се явява направеният от съда извод за липсата на изложени от органа фактически и правни основания за атакувания отказ за подпомагане. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 3/2011 г., поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по мярка 213, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на поисканото финансово подпомагане, по подаденото от дружеството заявление за кампания 2014 г., и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на "Б. Г. Ф." ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 изх. № 02-210-2600/8320/19.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 200 лв - по 100 лв за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, както и на сумата от 125 лв - изплатени от ДФЗ за вещо лице по първоинстанционното дело. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение