Решение № 8218 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2018 г.

Решение № 8218 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1883/22.03.2018 г., постановено по административно дело № 13761/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отменено по жалба на А. Петкова от [населено място] решение № 1040-21-469/7.11.2017 г. на директора на Териториално поделение – София-град на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ); 2) изпратена преписката на ТП на НОИ – София-град за ново произнасяне съобразно дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъден Националния осигурителен институт да заплати на А. Петкова сумата от 500 лв., представляваща направени по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – София-град. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, и спорът да бъде решен по същество. Прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. В писмено становище и в съдебно заседание процесуалният му представител юрисконсулт Д. Велкова навежда доводи, че решението на АССГ е постановено при неправилно прилагане на материалния закон вследствие на необоснованото разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО, като поддържа искането за отмяна на решението на първоинстанционния съд и го допълва с искане отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - София-град да бъде потвърдено. Ответницата по касация А. Петкова от [населено място], ЕГН [ЕГН], действаща чрез пълномощника адвокат Л. Казанлиев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а процесното съдебно решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци материална незаконосъобразност и необоснованост, което да обусловя наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С потвърденото от АССГ решение № 1040-21-469/07.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-град е оставена без уважение жалбата на А. Петкова срещу писмо с изх. № 1059-21-3265/12 от 21.04.2017 г. на директора на Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" към ТП на НОИ - София-град, за отказ за преизчисление на паричното обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 49, ал. 2 от КСО. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че субективното право на обезщетение при бременност и раждане е регламентирано с разпоредбата на чл. 48а от КСО, а с чл. 49 от КСО е регламентиран неговия размер. Поради това правилото на чл. 49, ал. 2 КСО следва да бъде тълкувано разширително, съответно в хипотезата му да се включат всички видове обезщетения, свързани с раждането и отглеждането на дете, тъй като в противен случай определен кръг лица биха били неоснователно лишени от получаване на дължимото обезщетение за бременност и раждане. В мотивите на оспореното решение е посочено, че административният орган следва при определяне на размера на обезщетението за бременност и раждане за второто дете, т. е. за времето от 9.02.2017 г., да прецени реда за отпускане на обезщетение, който да се явява по-благоприятен за майката, съответно дали по правилото на чл. 49, ал. 1 от КСО или при условията на ал. 2 от същата норма. Съдебното решение е постановено при вярна преценка на релевантните факти и точно прилагане на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото е установено, че Петкова е осигурено лице за всички осигурителни рискове от 25.05.2010 г. Получавала е за периода 02.02.2015 г. до 17.03.2017 г. обезщетения на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за първо дете. От 18.03.2016 г. до 3.05.2016 г. е била на работа и е получавала трудово възнаграждение, а от 26.05.2016 г. до 25.01.2017 г. е получавала обезщетение за безработица. От 26.01.2017 г. започва трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Със заявление-декларация тя е помолила да й бъде отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл. 54 от КСО. На 9.03.2017 г. в качеството й на самоосигуряващо се лице е поискала отпускане на парично обезщетение за втора бременност за периода от 09.02.2017 г. до 26.03.2017 г., като е получила отказ на административния орган за отпускане по реда на чл. 49, ал. 2 от КСО. В хода на съдебноадминистративното производство пред Административен съд – София-град (т. е. инстанцията по същество на спора) са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. В случая спорът по делото е правен по отношение на прилагане на разпоредбите на чл. 49 от КСО и съответно отговаря ли Петкова на изискванията за обезщетение при бременност и раждане за второ дете, при условие, че е заявила отпускане на обезщетение по чл. 54 от КСО, което й е било изплатено до 27.02.2017 г. Съгласно текста на чл. 49, ал. 2 от КСО при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Разпоредбата следва да се тълкува разширително с оглед нейната социална насоченост към майки с повече от едно дете. С отпускането на обезщетение по чл. 54 от КСО, което представлява обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО, е изпълнено изискването по чл. 49, ал. 2 от КСО. В случая има допустимо отпускане на обезщетение за отглеждане на дете, съответно фактическият състав отговаря на приложимата правна разпоредба на чл. 49, ал. 2 от КСО, според която майката има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея. Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на дете, още повече при наличие на вече едно родено, което прави и ситуацията по-сложна от финансова страна. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника по касация за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, трябва да му бъде присъдена сума, платима от касатора, в размер на 500 лева. В случая възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, предявено от касаторовия повереник, се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалната активност от страна на представителя на ответника. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,