Решение № 6804 от 22.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници срещу решение 86/08.02.2023 г. постановено по адм. дело 964/2022 г. на Административен съд Хасково, с което Агенция Митници е осъдена да заплати на Елисе ООД сумата от 3 841,53 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отменени като незаконосъобразни решение с peг. 32-229638/07.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници и решение peг. 32- 227451/05.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2022 г., до окончателното му заплащане. Агенция Митници е осъдена и на разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилно квалифициране на иска като такъв по ЗОДОВ, а не по чл. 116, § 6 от Регламент 952/2013 г., съгласно който възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност. Ответникът Елисе ООД в писмен отговор на касационната жалба оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски съобразно представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си, административният съд от фактическа страна е приел, че ищецът е осъществил два вноса на стоки. След извършена физическа проверка, е определен по-висок размер на ДДС съобразно решение с peг. 32-229638/07.08.2020 г. и решение peг. 32- 227451/05.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, с които е определена нова митническа стойност на стоките. Дружеството е внесло определените суми, с оглед предварителното изпълнение на решенията. Решенията на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници са отменени с решение 36/19.02.2021 г. по адм. д. 762/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, оставено в сила с решение 12930/16.12.2021 г. по адм. дело 4843/2021 г. на Върховен административен съд и с решение 411/21.07.2021 г. по адм. д. 764/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, необжалвано и влязло в сила на 11.08.2021 г. Дружеството е поискало връщане на събраните суми, като с решения на Директора на ТД Митница Варна е разпоредено връщането им. Искът се основава на законната лихва върху сумата, от която ищецът не би бил лишен за периода на задържане, ако не беше издаден отмененият административен акт. От правна страна, съдът е съобразил за безспорен факт отмяната като незаконосъобразни административните актове. Съдът е посочил, че издадените решения се намират в отношение на обуславяща причина и следствие ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразните актове, ищецът не би се лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. След като е установил, че средствата са задържани на основание незаконосъобразните административни актове, и задържането им е незаконосъобразно, а собственикът им е бил лишен от правото и възможността да ги ползва, е налице обедняване, което подлежи на обезщетяване по ред на ЗОДОВ. Така мотивиран съдът е приел исковата молба за основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на административния съд и намира иска за подаден по реда на ЗОДОВ. Неоснователност се явява твърдението на касатора, че се отнася за иск по специалния ред на чл. 116, § 6 от Регламент 952/2013 г. Видно от исковата молба искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменени като незаконосъобразни административни актове, издадени в процес на упражняване на административна дейност. Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество - ищец, което обуславя основателността на претенцията за обезщетение. Съдът правилно е установил размера на пропуснатите ползи, представляващи обезщетение в размер на законната лихва върху задържаните от митническия орган депозити от датата на внасянето им до датата на възстановяването на сумите. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорените административни актове, внесените суми имат характер на депозит и обезпечават едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като обаче отменителните решения на съда са влезли в сила, е отпаднало законовото основание за задържането на сумите, както и характера им на депозит. Ответникът дължи незабавното им възстановяване, като в противен случай дължи обезщетение за всички причинени вреди. Както правилно е установил съдът, налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. За да освободи стоките си от митницата, ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата, като е избрал да стори това чрез внасяне на паричен депозит. Лишавайки се от сумата по наложените обезпечения, той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по-големи загуби за себе си. Ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразните актове, ищецът не би се лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. Следователно, действията на служителите на ответника, обективирани в издадените актове отменени впоследствие по съдебен ред като незаконосъобразни, е единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпеченията. Налага се изводът, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразността на решенията на ответника (настоящ касатор), държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се следват, с оглед направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника по касацията и своевременно направеното възражение за прекомерност се дължат разноски в редуциран размер от 684 лв. съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,