Решение № 15445 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2009 г.

Решение № 15445 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на ДНСК, срещу решение № 28/9.04.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 4686/2008 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-14-497/19.07.2008 г. на Зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "офис-сграда с подземен гараж, кафе-сладкарница и 2 броя амбулатории за ИППМП-стоматологична", находящ се в УПИ V-563, кв. 223 по плана на м. "Лозенец-I-ва част", гр. София, поради несъответствия с предвижданията на ПУП. Решението се счита необосновано и неправилно, поради нарушаване на материални разпоредби и процесуални правила, настоява се за отмяната му изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Цветкова, по съображенията подробно изложени в нея. Настоява се, в случай че решението бъде потвърдено, деловодните разноски, присъдени на първа инстанция в полза на жалбоподателите, да бъдат намалени съобразно правната и фактическа сложност по делото, а също и разноските на настоящата инстанция да бъдат съобразени със сложността на делото. Ответните в касацията страни - Васил Огнянов Щраков и Светлин Георгиев Йонов, не се явяват, представляват се от адв. Владимирова, която оспорва жалбата по съображения, изложени в депозираното в срока по чл. 232 АПК възражение и в писмени бележки, с претенция за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, съобразявайки се с нормата на чл. 156, изр. 2-ро от ЗУТ, че влязло в сила разрешение за строеж, не може да бъде отменено на основание чл. 99, ал. 1 от АПК, поради незаконосъобразност. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да направи преценката за незаконосъобразност на процесната заповед, решаващият съд е изследвал подробно, поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, включително и неоспорената съдебно-техническа експертиза, обсъдил е твърденията и възраженията на страните и е изложил правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. От фактическа страна безспорно е установена собствеността върху имота, одобреното частично застроително решение за кв. 223, кв. "Лозенец", изменен е РП със заповед № РД 09-50-423/2003 г., издадена е виза за проучване и проектиране на нова триетажна сграда с нежилищни функции и гаражи съгласно действащия ЗРП, одобрени са проекти, пред 2005 г. е издадено строително разрешение № 230, със забележка за съгласувана преработка на проекта в част Конструкции, открита е строителната площадка, определена е строителна линия и ниво с протокол от 14.03.2007 г., изготвен е бил такъв и от служители на СО - за съответствие на строежа с издадените строителни книжа и ПУП. При тези данни, неоснователно касаторът твърди "безспорно установена незаконност" на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Точно обратното, от доказателствата по преписката и от изводите на назначеното по делото вещо лице се изяснява, че за предвидената "смесена жилищна зона" на кв. 223, при осъществяване на процесното застрояване, изпълнено в груб строеж, са спазени параметрите на застрояване и във визата за проучване и проектиране и в разрешението за строеж, съобразени са отстоянията до сградите в съседните имоти, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не са налице съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ от одобрените инвестиционни проекти и строително разрешение, нито е извършено нещо повече от констатираното с КП № С7-626-1/3.07.2008 г., а фундаментите на строежа са положени в съответствие с издадените строителни книжа. А времето и мястото на оспорване на заключението на вещото лице не е пред касационната инстанция, каквито доводи навежда касационният жалбоподател. Затова и направеният от съда извод за незаконосъобразност на издадената заповед за премахване на строежа е обоснован и правилен. Че строежът не е незаконен, ВАС е изследвал в касационното решение по адм. дело № 5436/2008 г., постановено по повод оспорен друг административен акт за същия строеж - заповед за спиране на всички видове строително-монтажни работи, издаден също поради несъответствие с предвижданията на ПУП, подчертавайки, че след като съответства на влезли в сила инвестиционен проект и строително разрешение, строежът не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, вр. чл. 224, ал. 7 ЗУТ. Изискване за законосъобразност на всеки от тези два самостоятелни административни акта е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ), затова с влизането им в сила то се счита за установено, и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, чрез инцидентния контрол, включително и на основание чл. 99, т. 1 АПК, поради незаконосъобразност. В тази връзка без основание касаторът твърди, че решението е неправилно, защото не била окончателно установена стабилността на одобрените и влезли в сила строителни книжа - този въпрос съдът обстоятелствено и обосновано е проследил в мотивите на съдебния акт, позовавайки се на липсата на данни за служебна отмяна, на 2 бр. писма на СРДНСК и определение от 22.06.2006 г. на СГС по адм. дело № 1247/2006 г., образувано по жалба на физически лица срещу разрешението за строеж, потвърдено със заповед № ДК-04-06/26.01.2006 г. на Началника на СРДНСК. С оглед тези съображения, повече от явно е, че разрешението за строеж, издадено въз основа на одобрени проекти, е влязло в законна сила, като особено показателно в тази връзка е писмо № С5-1278-02-486/13.07.2007 г. на Началника на СРДНСК, по повод протестното писмо на Саша Иванова (л. 45 по делото). Освен казаното дотук, създава впечатление за преднамереност и несъгласуваност в действията на структурите на Дирекцията и фактът, че при издадена и своевременно оспорена заповед за спиране на строително-монтажните работи от 30.10.2007 г., административният орган не е изчакал окончателното произнасяне на съда, а на 9.07.2008 г., позовавайки се на констативни актове от 1.10.2007 г. и от 11.02.2008 г., е издал процесната заповед на 9.07.2008 г., въпреки, че решение № 115 на АССГ е от 25.02.2008 г. и вече е било висящо пред Върховния съд. Водим от тези съображения, при липса на твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт, решението, като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта му досежно присъдените в полза на двамата жалбоподатели съдебно-деловодни разноски, тъй като от една страна възражение за прекомерност пред АССГ не е направено, а от друга доводите за недоказано реално пращане са неоснователни - в приложеното на л. 151 по делото адвокатско пълномощно на адв. Владимирова изрично е отбелязано, че сумата от 3000 лв. е заплатена "при подписването на договора" за правна помощ - на 10.10.2008 г. С оглед изхода на процеса, на ответниците в касацията също се следват разноски, като своевременно претендирани и надлежно доказани, които съдът определя, вече при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, на сумата от 1000 лв. общо, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,