Решение № 5229 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2015 г.

Решение № 5229 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР срещу решение № 4755/6.07.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 3621/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба, "ДП Рейсинг" ЕООД, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С. град е мълчалив отказ на Н. О. "Пътна полиция" при СДВР, да се произнесе по молба на "ДП Рейсинг" ЕООД от 27.03.2015 г. за поправка на очевидна техническа грешка при регистрация на автокаравана. За да отмени обжалвания мълчалив отказ, съдът е приел, че Н. О. "Пътна полиция" при СДВР е компетентен да се произнесе по молбата на "ДП Рейсинг" ЕООД от 27.03.2015 г. за поправка на очевидна техническа грешка при регистрация на автокараваната. Тъй като органът не се е произнесъл по молбата в срок, правилно съдът е приел, че е налице мълчалив отказ, срещу който АПК предвижда възможност за защита чрез обжалваното му по съдебен ред. Досежно възражението на органа относно мотивите за отказа, касационната инстанция излага следните съображения: Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Кодексът приравнява мълчаливия отказ на изричния такъв /чл. 149 АПК/, създавайки законова фикция, че мълчанието на органа е акт, презюмирайки, че този акт е отрицателен за заявителя, т.е. е отказ по заявлението. Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви и това обстоятелство е взето впредвид от законодателя. В името на гарантиране правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричния отказ с непроизнасянето в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149 АПК и в контекста на останалите законови норми на АПК, проверката за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на същия. В контекста на изложеното и след анализ на искането в конкретната хипотеза, касационната инстанция приема доводите на Административния съд относно незаконосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, предвид изискването на специалните норми на Закона за движение по пътищата и Наредба I-45/2000 за регистриране, отчет, пускане в движение на моторно превозно средство и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства, органът да развие специално производство по молбата и да се произнесе чрез издаване на нарочно свидетелство за регистрация. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК в случая се явява незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от съда. Предметното естество на оспорения акт не е позволявало съдът да реши делото по същество, поради което преписката правилно е върната на компетентния административен орган, който следва да развие относимото административно производство и да се произнесе по направеното искане. Правната конструкция на мълчаливия отказ в съчетанието на фикция, че е налице волеизявление и презумпция - отказ, е юридическа гаранция и улеснява защитата срещу бездействието на администрацията да се произнесе в предвидените в закона срокове. Обжалването на мълчаливия отказ като административен акт, поради особеностите му, свързани с липсата на форма и материализиране, се свързва със срока за издаването му като единствена правно техническа възможност за защита на правата и интересите на искащия издаването на акта. Горното обаче не обосновава извод, че съдът в рамките на служебното начало е следвало да събира доказателства относно съществуването на всички хипотетично възможни основания за отказ. В тази насока, правилно АССГ е отхвърлил направените доказателствени искания в съдебно заседание на 16.06.2015 г. като неотносими към предмета на спора. В хипотеза на нарочно производство пред органа, същият следва да развие същото, като удостовери в нарочни писмени протоколи извършените действия в рамките му. Недопустимо е установяването на факти, за които е следвало да бъдат съставени нарочни протоколи в хода на административното производство със свидетелски показания в хода на съдебното производство. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски пред касационната инстанция в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна пред АССГ се прави само пред съответната съдебна инстанция в срок, като същото е недопустимо пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд