Решение № 356 от 17.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 73/2026 г.

Производството е по реда на Глава 23 от НПК. Образувано е по касационна жалба на частните обвинители Н. Д. К. и Д. Г. К. чрез упълномощения повереник адв.С. С. и по касационна жалба на подсъдимия Й. Н. С. чрез упълномощения защитник адв.М. Б. срещу Решение №120/09.10.2025г. по ВНОХД №31/2025г. по описа на Апелативен съд-В., 3 наказателен състав. В касационната жалба на частните обвинители се излагат твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението на апелативния съд, за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание. Оспорва се приетия от инстанционните съдилища принос на пострадалия Г. Д. К. към произшествието и се изразява недоволство от аналитичната дейност на съдилищата по отношение на събраните доказателства. Твърди се, че във въззивното решение не са намерили пълноценен отговор възраженията на частното обвинение относно началния момент на възникване на опасността за моториста от комбайна, управляван от подсъдимия С.. Като резултат от това се е стигнало до нарушение и на материалния закон. Критикуват се изводите на съдилищата относно определеното наказание и преценката за това кои обстоятелства смекчават наказателната отговорност на подсъдимия. Прави се позоваване на нарушения в дейността на подсъдимия при управлението на комбайна, които не са инкриминирани по делото, но които завишават степента на обществена опасност на деянието, за да се мотивира явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение се изтъква и липсата на съжаление и разкаяние за станалото у подсъдимия, който продължавал да управлява своя комбайн без каквито и да било скрупули и задръжки. Иска се отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и за увеличаване на наложеното наказание. В касационната жалба на подсъдимия Й. Н. С. се мотивират твърдения за неправилно приложение на закона от въззивния съд, за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания съдебен акт и за явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорват се приетите от съда фактически положения, като се твърди, че съдът не е положил достатъчно усилия за изясняване на обективната истина и неправилно е отказал назначаването на допълнителна автотехническа експертиза. Като съществено процесуално нарушение се сочи осъждането на подсъдимия С. по непредявено обвинение за нарушаване на чл.49 от ЗДвП и се твърди, че съдът е пренебрегнал наличните доказателства за съобразено с правилата за движение поведение на подсъдимия. Явната несправедливост на наложеното наказание за подсъдимия се обосновава с неговата субективна увереност, че се счита за невинен. Иска се отмяна на решението на Апелативен съд- Варна и признаване на подсъдимия С. за невиновен. В съдебното заседание на касационния съд повереникът на частните обвинители Н. Д. К. и Д. Г. К. адв.С. С. поддържа подадената касационна жалба и оспорва касационната жалба на подсъдимия С.. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения, наведени във въззивната жалба и в пледоарията на повереника и е неглижирал въпроса относно началния момент на възникване на опасността от настъпване на пътнотранспортно произшествие. В тази насока се твърди, че поведението на пострадалия мотоциклетист е съобразено с пътната обстановка и с житейската и правната логика и той не е могъл по никакъв начин да предотврати удара, респ. пледира се за липса на съпричиняване на резултата от страна на починалия Г. К.. Повереникът обосновава и нарушения на подсъдимия С. по Наредба №11 от 2001г за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, за да направи искане за увеличаване на наказанието и за ефективно лишаване от свобода. В заключение се иска отмяна на решението на Апелативен съд-В. и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител Д. Г. К. поддържа доводите на своя повереник и оспорва обясненията на подсъдимия, както и поведението на едно от вещите лица по автотехническите експертизи, за да заключи, че доказателствата са неправилно оценени от съда. Частният обвинител Н. Д. К. също поддържа доводите на своя повереник и набляга на нарушенията, извършени от подсъдимия с управлявания от него комбайн. Упълномощения защитник на подсъдимия Й. Н. С. - адв.М. Б. не се явява пред касационния съд, като депозира писмено становище, с което поддържа подадената касационна жалба на подсъдимия и оспорва касационната жалба на частните обвинители. Иска оправдаване на подсъдимия. Подсъдимият Й. Н. С. не се явява пред ВКС, редовно уведомен за съдебното заседание. Прокурорът предлага решението на АС-Варна да бъде оставено в сила. Намира, че въззивният съд е отговорил на всички възражения, които се поддържат и пред касационния съд, като намира, че не са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Относно наказанието пледира, че съдът е мотивирал определеното наказание, което съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. Предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, като съобрази доводите в касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия, както и аргументите, изложени от страните в съдебното заседание, намери следното: Касационната жалба на частните обвинители Н. Д. К. и Д. Г. К. чрез упълномощения повереник адв.С. С. е допустима - подадена е от легитимирано лице в законовия срок и срещу акт, който по силата на чл.346, т.1 от НПК подлежи на касационна проверка. Касационната жалба на подсъдимия Й. Н. С. чрез упълномощения защитник адв.М. Б. е също допустима, по идентични съображения. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. С присъда №75/26.11.2024г. постановена по НОХД №712/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна, Наказателно отделение, подсъдимият Й. Н. С. е признат за виновен за това, че на 03.10.2021г. на главен път /път/, в участъка между [населено място] и [населено място], обл./област/, при управление на МПС - зърнокомбайн/марка/, модел/модел/ с /рег. номер/ с теглена количка за хедер /марка/ с поставен на нея хедер /марка/, нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.3 от ЗДвП, излизайки от страничен черен път на главен път, като не се съобразил с посоката, положението и скоростта на движение и не пропуснал движещия се по този път в посока от [населено място] към [населено място] мотоциклет /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Д. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в” от НК вр. чл.342, ал.1 от НК подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от две години. Подсъдимият е оправдан за нарушаване правилата на чл.77, ал.1 от ППЗДвП и чл.84, ал.4 от ППЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Върху подсъдимия С. са възложени направените по делото разноски. Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд-В. от частните обвинители и от подсъдимия Й. Н. С.. Постъпил е и протест от ОП-В.. Образувано е ВНОХД №31/2025г. по описа на Апелативен съд-В.. С Решение №120/09.10.2025г. по ВНОХД №31/2025г. по описа на Апелативен съд-В., присъдата на Окръжен съд-Варна е потвърдена. Това решение се обжалва в настоящето касационно производство. ВКС на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на закона и по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, изложени в двете касационни жалби - на частните обвинители и на подсъдимия. Преди всичко трябва да се отбележи, че голямата част от изложените от частните обвинители и от подсъдимия в касационните жалби доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с твърдения за необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения, като се прави собствен за всяка страна прочит на доказателствата, за да се стигне до фактическа обстановка, различна от тази, приета от инстанционните съдилища. Необосноваността на въззивното решение не съставлява касационно основание и ВКС не може да се произнесе по изложените твърдения на страните в тази насока. Останалите доводи за допуснати от Апелативен съд- Варна съществени процесуални нарушения настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Страните поотделно оспорват дейността на въззивния съд по анализ на доказателствата и по изпълнение на задължението да се разкрие обективната истина, като частните обвинители излагат и доводи за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт, а подсъдимият намира, че отказът на въззивния съд да назначи допълнителна автотехническа експертиза е ограничил правото му на защита и е довело до неизясняване на фактическите положения по делото. Съставът на Апелативен съд- Варна е провел въззивно съдебно следствие, при което е разпитал две от вещите лица по изготвените на досъдебното производство тройни автотехнически експертизи (основна и допълнителна), като всички страни са се съгласили разпитът да бъде проведен в отсъствие на третото вещо лице, което е посочило уважителна причина за своето отсъствие пред въззивния съд. На вещите лица от съда и страните са зададени въпроси, които са допринесли за изясняване на някои положения, които са останали недостатъчно ясни след проведеното от първата инстанция съдебно следствие. В своето решение въззивният съд подробно е обсъдил заключенията на експертизите по делото, включително и отговорите на вещите лица във въззивното съдебно следствие, за да потвърди фактическата обстановка, възприета от първата инстанция. Съдържанието на въззивното съдебно решение не разкрива превратно тълкуване на доказателствените източници, направените изводи са логически издържани и съобразени със съдържанието на приобщения по надлежния процесуален ред доказателствен материал, като в съдебното решение на Апелативен съд- Варна са намерили своя отговор проблемите, повдигнати от страните, свързани с предмета на доказване, очертан с обвинителния акт. Въззивният съд, макар и лаконично, е мотивирал защо споделя подробния доказателствен анализ на първата инстанция, допълнил е мотивите на Окръжния съд с позоваване на извършените допълнителни съдебноследствени действия и е отразил своето вътрешно убеждение по фактите. Не отговаря на действителността твърдението в касационната жалба на частните обвинители, че техните доводи са останали необсъдени във въззивното решение. Въззивният съд е изразил своето виждане по възраженията на частните обвинители, като е описал какви фактически положения приема и въз основа на какви източници. Съдът не е длъжен да посочва изрично коя част от неговото решение представлява отговор на конкретно възражение, доколкото е мотивирал защо приема определени обстоятелства за доказани, въз основа на какви доказателствени средства и с прилагането на какви способи за доказване. Въззивният съд е обосновал защо счита, че опасността за движението е възникнала в момента на навлизане на управлявания от подсъдимия С. комбайн от черния път на платното за движение, а не в по-късен момент. Несъгласието на частните обвинители с приетия от въззивния съд момент на възникване на опасността не съставлява липса на мотиви на въззивното съдебно решение. Не може да се приеме за основателно и възражението на подсъдимия в неговата касационна жалба срещу позоваването на въззивния съд на заключенията на тройните автотехнически експертизи и разясненията, направени пред съда от част от вещите лица при техния разпит. Не се сочат конкретни основания за оспорване компетентността и обосноваността на експертните заключения, изготвени от безпристрастни вещи лица със значителен авторитет и опит. Действително част от отговорите по експертизите са вариантни поради поставени от страните хипотетични въпроси, но основните въпроси относно станалата катастрофа - място, време, участници, скорост на превозните средства, механизъм на катастрофата и причини за нея, са изяснени безспорно и категорично от експертите, като се потвърждават и от писмените доказателства (в частност от протоколите за оглед), от веществените доказателствени средства (фотоалбуми и други снимки), от изготвените скици и направените от експертите изчисления. Вещото лице д-р инж.С. Я. М. във всичките си разпити пред първата и пред въззивната инстанция е мотивирал причините, поради които след назначаване на тройната автотехническа експертиза с участие на хабилитирани лица - проф. д.т.н. инж.С. М. К. и доц. д-р инж.Х. В. У. е променил своето становище относно времето за реакция на пострадалия и неговия принос към станалото. По своята същност приноса на всеки един от участниците към настъпилия резултат е правен въпрос и е бил изяснен от съдилищата след оценка на всички доказателства. Този въпрос ще бъде коментиран и по-нататък в настоящето решение. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на защитата за допуснато процесуално нарушение с отказа на въззивния съд да назначи допълнителна автотехническа експертиза. Въпросът относно скоростта на движение на управлявания от подсъдимия комбайн и прикачената количка с поставения на нея хедър е обсъждан подробно във всички експертни заключения и вещите лица са обосновали заключението защо приемат от техническа гледна точка, че композицията се е движела на трета скорост (скорост за придвижване), а не на първа или на втора скорост (работни скорости при жънене и използване на прикачен към комбайна хедър). Самият подсъдим в своите обяснения е заявил, че комбайнът се управлява от джойстик и между нивите комбайнът се движи на трета скорост - транспортна (л.104 от НОХД №712/2014г.). Пред въззивния съд вещите лица са мотивирали и направените от тях изчисления на скоростта на движение на комбайна, посочили са, че са отчели неговата възраст и амортизация, както и използваните сведения от оторизирания сервиз относно качествата на превозното средство (л.132 от ВНОХД №31/2025г.). Изложеното налага извод, че отказът на въззивния съд да назначи допълнителна експертиза по поставените от защитата въпроси, възпроизведени и в касационната жалба, е обоснован и този отказ не е довел до нарушаване правото на защита на подсъдимия или на останалите страни в процеса. Горните съображения водят до извод, че няма основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В касационната жалба на подсъдимия в подкрепа на твърденията, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона, се излагат твърдения, че той е бил осъден по непредявено обвинение за нарушаване на текст от ЗДвП, който не е бил инкриминиран от прокуратурата. Само по себе си такова нарушение би се явило съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, но следва да се разгледа и с оглед на искането подсъдимият да бъде оправдан по вмененото му обвинение. Това твърдение обективно не отговаря на съдържанието на съдебните актове на първата и на втората инстанции. В присъдата на първата инстанция изрично е посочено, че подсъдимият се осъжда за нарушаване на нормите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.37, ал.3 от ЗДвП. Тази присъда е изцяло потвърдена от въззивния съд с обжалваното пред ВКС решение. И двете съдилища са изложили мотиви защо приемат, че подсъдимият С. е извършил нарушения на посочените законови норми, които не се изключват помежду си. В мотивите на първата инстанция и в решението на въззивния съд е прието, че коректната квалификация на извършеното от подсъдимия нарушение би следвало да бъде по чл.49 от ЗДвП, но поради липса на обвинение за нарушаване на тази разпоредба, която би се явила специална по отношение на въведените с обвинението норми, запълващи бланкетния състав на чл.343, ал.1, б.„в“ от НК, подсъдимият С. следва да носи отговорност за нарушаване на посочените от прокуратурата две по-общи норми. Този подход на инстанционните съдилища по никакъв начин не нарушава правото на защита на подсъдимия С., доколкото нарушенията по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.3 от ЗДвП (при предприетия от него завой наляво) също се намират в причинна връзка с настъпилата катастрофа. Подсъдимият Й. Н. С. и неговата защита оспорват и наличието на субективна страна в извършеното от него деяние, като отричат възможността подсъдимият да възприеме движещия се с висока скорост мотоциклетист, но тези възражения са несъвместими с приетите от въззивния съд фактически положения относно видимостта от кабината на комбайна (повече от 200 м.) и обективно установеното с помощта на автотехническите експертизи по делото относно разстоянието между превозните средства в момента, в който подсъдимият С. е навлязъл с комбайна и с теглената от него количка с поставен хедер на платното на Главен път /път/, по което се е движел пострадалият К.. При предприемане на маневрата „завой наляво“ подсъдимият С. действително не е съобразил движението на управлявания от пострадалия К. мотоциклет, което той обективно е могъл и е бил длъжен да стори, не е пропуснал пострадалия и е поставил началото на причинния процес, довел до смъртта на Г. Д. К.. Поради това липсват основанията на чл.354, ал.1, т.2 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за оправдаване на подсъдимия Й. Н. С., както се иска в касационната жалба на този подсъдим. В касационната жалба на частните обвинители се оспорва приетото от съдилищата положение за принос на мотоциклетиста - починалия Г. Д. К. към настъпилия резултат - собствената му смърт. Частните обвинители се позовават на неправилно приемане от съдилищата на момента, в който мотоциклетистът следвало да възприеме навлизането на управлявания от подсъдимия комбайн като опасност за своето движение и да предприеме намаляване на скоростта и спиране. Въззивният съд основателно е счел, че пострадалият е следвало да реагира в момента на навлизане на комбайна на платното за движение, а не в момента на пресичане на непрекъснатата маркировка, разделяща двете ленти за движение. В тази насока освен категоричните разяснения на вещите лица, направени в съдебното заседание на въззивния съд (л.129-л.130 от ВНОХД №31/2025г.), са всички установени по делото факти относно движението на комбайна. Направлението на комбайна, неговата скорост и мястото му на навлизане в главния път /населено място/-/населено място/ изключват възможността да бъде осмислян евентуален завой надясно (респ. в лентата за движение, срещуположна на движението на пострадалия К.). Моментът на възникване на опасност на пътя е винаги фактически въпрос, който се решава с оглед обстоятелствата в конкретния случай. Тези обстоятелства, изяснени в настоящето дело, сочат на промяна на пътната обстановка именно с навлизането на комбайна на платното за движение и неговото насочване за предприемане на неправомерен ляв завой. Наличието на опасност на пътя не се поставя в зависимост от това дали поведението на лицето, предизвикващо тази опасност е правомерно или не, а е обективна даденост, която следва да се съобразява от всички участници в движението, независимо от евентуалната отговорност на лицето, създаващо опасността. Подсъдимият С. е предприел ускорително движение за завой наляво на управляваната от него композиция - комбайн и количка с хедър и е поставил в опасност всички участници в движението, вкл. и пострадалия. Починалият Г. Д. К. е имал обективната възможност да възприеме достатъчно рано възникналата опасност, за да предприеме действия по намаляване на скоростта и по спиране на своя мотоциклет, но е реагирал със закъснение от поне 1,61 секунда (ако не е бил под въздействие на употребения наркотик), което при скоростта, с която се е движел (около 143 км/ч) се е оказало фатално за него. Причината за тази закъсняла реакция е неустановима поради смъртта на пострадалия, но тя е и без значение за обективно съществуващия принос на водача на мотоциклета към настъпилия летален изход. Изложеното налага извод, че въззивният съд не е нарушил закона, като е приел наличие на съпричиняване на произшествието от Г. Д. К.. Неправомерните действия на подсъдимия С. в нарушение на правилата за движение по пътищата и нарушението на пострадалия К., който се е движел със скорост близо два пъти по-висока от разрешената за него (143 км/ч при ограничение 80 км/ч) в съчетание със закъснялата реакция на починалия по спиране, в своята съвкупност са довели до възникване на катастрофата на мотоциклета в прикачната рама на комбайна и количката с хедъра и до настъпилия тежък резултат - смъртта на мотоциклетиста. И в двете касационни жалби, въз основа на които е образувано настоящето касационно производство, се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Й. Н. С. наказание от две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от пет години, и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от две години. В жалбата на подсъдимия се излага твърдение, че наказанието е явно несправедливо, доколкото бил невинен. В жалбата на частните обвинители се сочат обстоятелства, които не са отчетени от въззивния съд и които според жалбоподателите отегчавали значително отговорността на подсъдимия С. за извършеното от него, което налагало увеличаване на определеното наказание. Доводите и в двете насоки не могат да бъдат споделени. При отмерване на съвкупното наказание първата инстанция и въззивният съд в пълнота са съобразили разпоредбите на чл.54, чл.56 и чл.57 от НК и са наложили наказание, което в своята цялост ще способства за постигане както на целите на генералната превенция, така и на тези на личната превенция, като определеното наказание съответства на тежестта на конкретното престъпление и на данните на личността на подсъдимия С.. Вече беше посочено защо наказателната отговорност на подсъдимия С. е била ангажирана правилно и той не е невинен, поради което доводите в неговата касационна жалба са без основание. Не съществуват и причини за определяне на наказание под минимално предвидения към момента на извършване на престъплението размер от две години лишаване от свобода, тъй като смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, за да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Инстанционните съдилища правилно са съобразили действието във времето на измененията в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „в“ от НК и са установили, че последвалите след 2021г. изменения не са по-благоприятни за подсъдимия С.. По силата на чл.2, ал.1 от НК в този случай следва да определят наказанията в рамките, предвидени към момента на престъплението - 03.10.2021г. Неоснователни са и доводите на частните обвинители за увеличаване на наложеното наказание. Въззивният съд законосъобразно е приел, че са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата социална и трудова ангажираност, положителната характеристика на личността на подсъдимия, същественият принос на пострадалия за настъпване на тежкия резултат. Сочените от частното обвинение „отегчаващи“ обстоятелства - наличието на други нарушения, извършени от подсъдимия при извършване на деянието (по Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, неспазването на пътната маркировка и нарушения на други разпоредби от ЗДвП) няма как да бъдат съобразявани от съдилищата при определяне на обема на наказателната отговорност на подсъдимия, доколкото такива факти и твърдения не съществуват в обвинителния акт, който определя рамките на наказателния процес, извън които съдът не може да излезе във вреда на предаденото на съд лице, освен при съответно изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК. Причините, поради които прокуратурата не е инкриминирала съответните факти, независимо от установяването им още на досъдебното производство, не могат да бъдат коментирани от съдилищата с оглед на предоставеното в чл.127, т.3 от Конституцията на Република България изключително право на прокуратурата да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Право на подсъдимия, гарантирано от същата Конституция в чл.31, ал.2 и ал.4, както и от чл.51 и сл. от НПК е да не се признава за виновен, да не изразява съжаление за стореното от него и да упражнява права, от които не е бил лишен по надлежния ред (в случая да управлява комбайн), доколкото няма наложена мярка за процесуална принуда, ограничаваща това право по реда на чл.69а от НПК, нито наложена принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП. Тези оплаквания в касационната жалба на частните обвинители също няма как да мотивират извод за явна несправедливост на наказанието, определено на подсъдимия. Налице са и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание за максимално възможния срок от пет години. Подсъдимият С. не е осъждан, налага се наказание под три години лишаване от свобода, а посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, наред с липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието за превъзпитаване на подсъдимия, не налагат извод за неправилно прилагане на института на условното осъждане. Съвкупно определеното наказание, включващо лишаване от правоуправление на моторни превозни средства, което ще наложи на подсъдимия да преустанови дейността си по управление на комбайни за срок от две години, наред с максималният изпитателен срок от пет години, в които извършването на престъпление би могъл да доведе до ефективно изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, ще способстват в пълнота за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК, а самото осъждане на подсъдимия с влязъл в сила съдебен акт ще му посочи моралната укоримост на липсата на разкаяние. По тези причини настоящият състав на ВКС приема, че определеното на подсъдимия С. наказание не е явно несправедливо и няма основания за неговото намаляване или увеличаване. Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение