Решение № 14104 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2014 г.

Решение № 14104 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО против решение № 3613/30.05.2014 г. по адм. дело № 8786/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед № РД-30-300 от 01.07.2013 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът Георги Любомиров Янев писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение за отмяна на заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване от Георги Любомиров Янев на незаконен строеж: "Масивна двуетажна сграда" в София, район "Красна поляна", ул. "Суходолска" № 141, административният съд приема, че е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила (неправилно индивидуализиране на строежа) и в противоречие с материалноправни разпоредби (адресатът не е извършител на строежа). Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания направени от първоинстанционния съд са обосновани от събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено по надлежния ред заключение на вещо лице. Правилно е прието за установено, че първият етаж на сградата е построен преди 1998 г., когато оспорващият не е притежавал право на собственост върху терена, а вторият етаж е изграден през 2011 г., когато той вече не е бил собственик, а СМР са извършени от неговия син Георги Любомиров Янев. Безспорно е установено и че строежът е разположен върху части от имот с идентификатор № 68134.1109.927 и имот № 68134.1109.1484, както и че за него няма одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Правилно и в съответствие с приложимия материален закон административният съд приема за недоказано от административния орган съществуването на фактическото и правно основание посочено в заповедта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при нейното постановяване. Неточното посочване в заповедта на разположението на строежа прави невъзможно индивидуализирането на предмета на разпореденото премахване и представлява съществено нарушение на специалните административнопроизводствени правила и на установената форма, което е достатъчно основание за отмяната й. Издаването на акта срещу лице, за което е установено, че не е извършител, правилно е прието за противоречащо на материалноправните разпоредби - чл. 225, ал. 2 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, установяващи задължението за премахване на незаконен строеж първо на извършителя му. В случая оспорващият не е и собственик на строежа или на терена към установените моменти на извършване на първия и втори етаж от сградата, поради което правилно е прието, че посочването му за адресат на заповедта е незаконосъобразно. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,