Решение № 4852 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2015 г.

Решение № 4852 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Р., представляван от председателя М. И. Ц., срещу решение № 18 от 24.04.2015 г. по адм. дело № 23/2015 г. по описа на Административен съд – Разград. С обжалваното решение са отменени точки 2.1.1 и т. 2.1.2 от Решение № 701, статия 5 по Протокол от заседанието на Общински съвет - Р. от 29.12.2014 г., с които е определена годишна "такса за битови отпадъци" за 2015 г. за лицата, собственици на нежилищни имоти на територията на [населено място], заявили за ползване съдове за смет в размер на 2 558, 95 лв. за един брой контейнер тип "Бобър" от 1. 1 куб. м. и 410, 21 лв. за един брой кофа пластмасова за услугите "Сметосъбиране и сметоизвозване" и "Обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения" и такса за "Чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 2, 70 промила пропорционално върху основа, която е по-високата от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите (чл. 21 от ЗМДТ), отменена е и т. 25 от Решение № 701, статия 5 по Протокол от заседанието на Общински съвет-Р. от 29.12.2014 г., с която е определена годишна ТБО за 2015 г. за лицата, собственици на нежилищни имоти на територията на [населено място], които не са заявили за ползване съдове за смет, което създава обективна невъзможност за определянето според количеството отпадък - пропорционално върху основа, която е по-високата от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите в размер на 6, 5 промила, която включва такса за "Сметосъбиране и сметоизвозване" - 2, 0 промила; такса за "Обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения" - 1, 8 промила и такса "Чистота на териториите за обществено ползване" - 2, 7 промила. Касаторът оспорва решението в отменителната му част, като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалноправните норми по подробно изложени в жалбата доводи. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част, ведно със законните последици от това и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, адв. М., оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК, същата е основателна. Съдът е приел от правна страна, че решението на Общинския съвет /в обжалваните части/ представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, то е валидно, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Изложил е доводи, че с решението си Общински съвет Р. е предвидил смесен начин за определяне размера на ТБО - твърда цена определена въз основа на заявени съдове (т. 2 от него) или в промили пропорционално върху основа, която е по – висока от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите (т. 25 от него). Съдът е приел, че от мотивите към т. 2 от решението става ясно, че видът и броят на съдовете, които могат да заявят задължените лица, не е обвързан от предполагаемото количество отпадъци или други показатели и критерии, а е свързан единствено и само с площта на техния имот, така както е предвидено в новоприетия чл. 166 от Наредба № 14, който не е действал към датата на постановяване на решението. Първоинстанционният съд е изложил доводи, че процесните разпоредби са приети при приложение на недействащи норми и в противоречие с целта на закона. Изложил е доводи, че решението е в нарушение на материалния закон, тъй като възприетият с него начин не съответства на нито един от способите регламентирани в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ- според реалното количество отпадъци, на ползвател или пропорционално върху основа определена от Общинския съвет. С т. 25 от същото решение Общински съвет Р. е определил годишна ТБО за 2015 г. за лицата, собственици на нежилищни имоти на територията на общината, които не са заявили за ползване съдове за смет, пропорционално върху основа, която е по-високата от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите, в размер на 6, 5 промила, която включва такса за "Сметосъбиране и сметоизвозване" -2, 0 промила; такса за "Обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения" - 1, 8 промила и такса "Чистота на териториите за обществено ползване" - 2, 7 промила. За да го отмени съдът в мотивите си е направил извод, че не е взето в предвид евентуалното количество отпадъци, на броя ползватели/наети лица, на предназначението на имотите, на вида и характера на стопанската дейност. Позовал се е на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и би следвало да е обусловена от реалното и фактическо използване от съответния правен субект. С оглед така изложеното съдът е приел, че определена по този начин ТБО, без да се държи сметка за реалния обем на ползваната услуга от задълженото лице, придобива характера на данък върху недвижимия имот, с което е нарушен материалния закон. Предвид така изложеното от фактическа и правна страна съдът е отменил Решение № 701, статия 5 по Протокол от заседанието на Общински съвет - Р. от 29.12.2014 г. в т. точки 2.1.1 и т. 2.1.2 и т. 25. Решението е неправилно. С нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България е предвидено правомощие на Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред, установен със закон. В настоящия случай първоинстанционният съд неправилно е приел, че решението на Общинския съвет по т. 2.1.1 и т. 2.1.2. е в противоречие с разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ, тъй като с него е приет смесен начин за определяне на ТБО – твърда цена, определена въз основана заявени съдове или в промили пропорционално върху основа, която е по- висока от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите. Механизмът за определяне на размера на дължимата такса за битови отпадъци (ТБО) е уреден с разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ. Съгласно ал. 1 на цитираната законова норма, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет (ал. 2). Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, съобразно одобрената план-сметка, включваща съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ необходимите разходи за почистване на уличните платна, площадите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В контекста на нормативната уредба, относима към спорното правоотношение, определянето на ТБО става в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи, детайлно описани в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМДТ. В случая, когато данъчнозадълженото лице избере режим на облагане по реда и условията на чл. 67 ЗМДТ, таксата се образува от два компонента: 1). такса в левове в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, като в тази такса се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ; 2). такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, определена пропорционално върху данъчната оценка на имота - чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, като в нея се включват и разходите по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. В конкретния казус с решението на Общинския съвет е прието, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения да бъде изчислявана на база наличен съд за битови отпадъци, а дължимата такса за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е определена пропорционално върху основа, която е по – висока от данъчната оценка или отчетната стойност на активите. Видно от изложеното разпоредба на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ конкретно регламентира правото на Общинския съвет, при условията на алтернативност, да избере един от двата посочени способа - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от него. Решението в частта си по т. 2.1.1 и т. 2.1.2, касае лицата, които са избрали режим за определяне на таксата според количеството отпадъци/ или броя и вида на заявените съдове/ по реда и условията на чл. 67 ЗМДТ. В случая в решението на Общинския съвет е записано, че таксата се определя според количеството, като са определени и два вида съдове за събиране на битови отпадъци и съответната цена за всеки един от тях. Няма пречка, лицата които желаят да заплащат ТБО според количеството отпадъци да заявят, един от два съда или комбинация от няколко съда за събиране на битови отпадъци, с оглед както на предполагаемото генериране на отпадъци, така и с оглед на по-точното отчитане на съответното количество отпадъци. В тази част решението е в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Без значение за законосъобразността на решението в тази му част е обстоятелството, че чл. 16б, 16в, и чл. 16г. от Наредба № 14 на Общински съвет Р. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], не са били влезли в сила, към момента на приемане на оспореното решение. Както бе посочени и по-горе обжалваното решение се издава на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която разпоредба таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в решението на Общинския съвет, довели до отмяна на решението и в т. 25. С цитираната точка се определя размера на ТБО за 2015 г., когато е невъзможно определяне на ТБО според количеството отпадък, за лицата, собственици на нежилищни имоти на територията на [населено място], които не са заявили за ползване съдове за смет. В т. 25 е предвидено, че ТБО се определя пропорционално върху основа, която е по-високата от данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите в размер на 6, 5 промила, която включва такса за "Сметосъбиране и сметоизвозване" - 2, 0 промила; такса за "Обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения" - 1, 8 промила и такса "Чистота на териториите за обществено ползване" - 2, 7 промила. Определянето на размера на таксата за битови отпадъци е изцяло в компетентността на общинския съвет. Пропорционалното определяне на такса битови отпадъци е един от установените в ЗМДТ способи, а съответствието на размера на таксата с разходите по предоставяне на услугите е гарантирано от чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, съгласно който общинските съвети ежегодно следва да определят размера на таксата въз основа на разходите, залегнали в одобрена план-сметка, необходими за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. По делото се представени данни относно направените годишни разходи по предоставянето на услугите по видовете дейности (л. 24 от делото). В този смисъл е налице и разходооправданост на такса битови отпадъци, защото описаният механизъм е основна гаранция за спазване на установения в чл. 7, ал. 1 ЗМДТ принцип за съответствие на размера на местните такси с разходите, необходими за предоставяне на услугите. В контекста на изложеното определената от общинския съвет основа (отчетната стойност на имотите) в случая е в съответствие с правомощието му за преценка при оперативна самостоятелност (Арг.: чл. 169 АПК). С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което жалбата на [фирма] да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на Общински съвет Р. - адв. С. за присъждане на направените разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150 (сто и петдесет )лева, съгласно представения по делото списък. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение