Решение № 10992 от 18.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2014 г.

Решение № 10992 от 18.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Мариян Кирилов Мирчев от гр. Сливен, против решение № 17172/18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8057/2013 г. по описа на Върховния административен съд, ПЕТО отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № И-9063/30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на закона и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. Мирчева, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Иванов, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Мариян Кирилов Мирчев против заповед № И-9063/30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Сочи се, че с обжалваната заповед, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неправомерно въздействие върху уреди за измерване на ел. енергия за периода от м. август 2009 г. до 13.04.2010 г. в гр. Сливен, на адреси в кв. Дружба, бл. 8, вх. А, ап. 17 и бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, ап. 3, деяние извършено в съучастие, за което му е повдигнато обвинение по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) и с което е нарушил т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), на осн. чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), на Мирчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория "Г" в МВР - разузнавач в група 02 на сектор "Противодействие на икономическата престъпност към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР Сливен. Установено е, че по първата жалба на Мирчев против МЗ И-9063/30.07.2010 г. е било образувано а. д. № 11932/2010 г. по описа на Върховния административен съд . С постановеното Решение № 6956/18.05.2011 г. по делото, жалбата е била отхвърлена, решение оспорено с касационна жалба и оставено в сила. По молба за отмяна вх. № 4462/18.03.2013 г. от Мирчев, е било образувано а. д. № 4423/2013 г. по описа на ВАС, 7-членен състав. С Решение № 7673/05.06.2013 г. по делото, постановените Решение № 6956/18.05.2011 г. по а. д. № 11932/2010 г. на 3-членен състав на ВАС и Решение № 15541/24.11.2011 г. по а. д. № 9462/2011 г. на ВАС, 5-членен състав са били отменени и делото е върнато за ново разглеждане на първоначалната жалба на Мирчев против МЗ И-9063/30.07.2010 г. от друг 3-членен състав на ВАС. При повторното разглеждане на жалбата е образувано производството по което е постановено решението, предмет на настоящата касация. В жалбата си Мирчев твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден в нарушение на материалния закон. Оспорва извършването на вмененото му дисциплинарно нарушение. Сочи, че в наказателното производство е била извършена преквалификация на деянието, като първоначално е бил обвинен в търговия и държане на склад на акцизни стоки, а впоследствие му е повдигнато обвинение по чл. 234в, ал. 1 от НК, по което са били дадени свидетелски показания под натиск. Това му е попречило да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство. Твърди също, че МЗ е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че е инициирал производство по прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, което е било спряно. Желае отмяна на обжалваната заповед, възстановяване на заемната длъжност и изплащане на полагаемите му се възнаграждения за времето, през което е бил без работа. За да отхвърли оспорването, при повторното разглеждане на делото след отмяната на влезлите в сила решения, първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила и на материално правните разпоредби. Същата е мотивирана съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, а в представеното дисциплинарно дело се съдържат доказателства за установяване на вмененото на служителят дисциплинарно производство. Срещу този решаващ извод на съда е насочена касационната жалба. Твърди се, че същото е постановено в разрез с разпоредбата на чл. 300 ГПК- предписваща, че за гражданския/ в случая по препращащата норма на чл. 144 АПК- за административния/ съд - влязлата в сила присъда е задължителна относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Също така съда не се е съобразил и с мотивите на седмочленният състав на ВАС, който за да допусне отмяната е приел пълна идентичност между описаното в оправдателната присъда и заповедта за уволнение. Несъстоятелни доводи. Обосновано, след задълбочен анализ на целият доказателствен материал, включително и мотивите към оправдателната присъда- първоинстанционния съд е приел, че в последните е прието за доказани следните действия на Мирчев- осигуряване на подсъдимия по делото/Колев/ до електромерите и осъществяване на наблюдение от страна на Мирчев за хора по времето, докато първият подсъдим/Колев/- извършва манипулиране на електромерите. Мирчев обаче е оправдан за тези действия, доколкото наказателния съд е приел, че същите не са съставомерни по повдигнатото обвинение- съучастник, в ролята на съизвършител, касае се за друг вид съучастие- евентуално подбудителство или помагачество, за които няма повдигнато обвинение. Извода е: след като на Мирчев са вменени две деяния, представляващи нарушения на служебната дисциплина- 1/ в съучастие като съизвършител с гражданско лице е осъществил неправомерно въздействие върху 2 бр. уреди за търговско измерване на ел. енергия и2 / по същото време и място е създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия в посочените апартаменти- поради което, съда е обобщил- дисциплинарно наказващият орган е приел, че Мирчев е въздействал общо върху 2 електромера на посочените 2 адреса, докато наказателният съд, в цитираните съдебни актове е приел, че въздействието е било върху 2 електромера, и двата на адрес Сливен, бул. Хаджи Димитър, бл. 18, вх. Б, ап. 3. Затова, първоинстанционния съд приема, че правната квалификация на деянието като нарушение на чл. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е извършена в съответствие с приложимия материален закон, поради което отхвърлил оспорването. Правилни и обосновани изводи. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че съда не се е съобразил със задължителните указания на седемчленния състав на ВАС, с което са отменени влезлите в сила решения. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на подадената жалба от Мирчев срещу сочената по-горе заповед. При това разглеждане нито са дадени указания, нито съда е обвързан от оценка на събрани по делото доказателства, а сам следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да провери законосъобразността на административния акт . Тричленният състав е сторил именно това. Правилно съда е приел, че доказаното участие, включително и въз основа на анализ на мотивите на присъдата, на Мирчев в едно от деянията - не се отразява на общата тежест на извършеното дисциплинарно нарушение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда, изразяващи се в това, че не са обсъдени всички оплаквания и доводи на жалбоподателя. Съдът е преценил законосъобразността на заповедта с оглед на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, във връзка с направеното искане касатора следва да заплати на ответника сумата от 150 лева разноски- възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия