Решение № 7387 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4934/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Алфа Комерс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Кръстьо Кючуков“ № 3, чрез пълномощника адвокат Р. Младенова, против решение № 1750/ 08.12.2025г по адм. д. № 258/ 2025г по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-27-26 от 27.03.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ-Шумен за приемане на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че съдът недопустимо е компенсирал липсата на доказателства с презумпции и хипотези. Оспорва се изводът за изпълнен фактически състав на чл.55, ал.1 от КСО. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на директора на ТП на НОИ Шумен или преписката да му се върне за ново разглеждане със задължителни указания. Претендират се разноските по делото. Ответникът директор на ТП на НОИ Шумен чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Илиева с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че категорично са установени всички кумулативни елементи от фактическия състав на трудовата злополука като осигурен социален риск, а възраженията на осигурителя за противното правилно са приети за неоснователни. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за осъществена правна защита на касатора. Ответникът И. Т. И. от гр. Шумен чрез процесуалния си представител адвокат Г. Георгиев с подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като изцяло неоснователна. Моли съдебния акт да бъде оставен в сила. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1750/ 08.12.2025г по адм. д. № 258/ 2025г по описа на Административен съд Шумен е отхвърлена жалбата на „Алфа комерс“ ООД гр. Шумен срещу решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е потвърдено разпореждане № 5104-27-26 от 27.03.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ-Шумен. С разпореждането се приема настъпилата на 26.06.2024 г. злополука с И. Т. И., декларирана с декларация вх. № 5101-27-61 от 25.10.2024 г. от И. Т. И., за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От доказателствата по делото е прието за установено, че ответникът И. И. е назначен по трудов договор на длъжността „водач селскостопански машини“ в „Алфа комерс“ ООД гр. Шумен. При осъществяване на дейността на дружеството в селскостопанска база в с. Илия Блъсково, местност „Ясаклъка“, община Шумен на 26.06.2024г. му е възложено преграждане на склада за две отделни култури чрез завиване с найлон на бали от пресована суха слама. Възлагането на работата е направено от свидетеля Д. С. Г. на длъжност „склададжия“ по нареждане на управителя на дружеството. Около 11.00 часа И. И. се подхлъзнал и паднал на бетонната настилка на склада, в резултат на което получил травма в областта на [заличен текст]. На 25.10.2024 г. с вх. № 5101-27-61 в ТП на НОИ - Шумен е подадена декларация за настъпила на 26.06.2024 г трудова злополука от И. Т. И., в качеството му на пострадало лице, към която са приложени обяснение, епикризи от МБАЛ „ШУМЕН“ АД и УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД -Варна, копия от болнични листове и отговор до лицето от Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен. Със заповед на директора на ТП на НОИ - Шумен № 1015-27-115/29.10.2024 г. е наредено да се извърши разследване на настъпилата злополука, в изпълнение на която, длъжностното лице по чл. 60. ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Шумен в хода на разследването събрало писмени обяснения от Д. С. Г., Н. К. Г. и Г. С. С.. Изискана е информация от Районна прокуратура – Шумен и от Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен. С разпореждане № 5104-27- 64 от 02.12.2024 г, декларирана с декларация за трудова злополука вх. № 5101-27-61 от 25.10.2024 г. от И. Т. И. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано от осигурителя „Алфа Комерс“ ООД. С решение № 2153-27-45/10.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен обжалваното разпореждане е обявено за нищожно като издадено от некомпетентен орган и преписката е изпратена на административния орган -длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за ново произнасяне. От „МБАЛ - Шумен“ АД са изискани епикризи и цялата медицинска документация от лечението на И. Т. И.. Поради липсата на преки свидетели на злополуката, изложени твърдения в жалбата, че „нараняванията на лицето е възможно да са възникнали на един етап от време, а неразположението на същия да се е обострило през работния ден“, а така също и поради противоречивите сведения от пострадалото лице относно настъпилата злополука и в част от събраните писмени сведения, е изискано писмено становище от д-р Х. Д., експерт ЕВН при ТП на НОИ-Шумен. В представеното такова е посочено, че получените усложнения, описани в медицинската документация (представена от „МБАЛ - Шумен“ АД и отразеното в журнал на Спешно отделение и история на заболяването №69600/2024 г. на Хирургично отделение при „МБАЛ - Шумен“ АД), не биха могли да са се получили на по-ранен етап, преди началото на работния ден. С обжалваното разпореждане № 5104- 27-26 от 27.03.2025 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Шумен приема, че настъпилата на 26.06.2024 г. злополука с И. Т. И., декларирана от него, е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред от „Алфа Комерс“ ООД гр. Шумен. С решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен жалбата е отхвърлена като неоснователна. По делото са приети като писмени доказателства и материалите, съдържащи се в АНД 2096/2024 г. по описа на Районен съд Шумен и КАНД 353/2025 г. по описа на Административен съд Шумен. С определение от 06.11.2025 г., постановено в ОСЗ по делото е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответникът И. И. е получил травматичните увреждания на 26.06.2024 г., изрязващи се в диагноза [заличен текст], обективирани в становище изх.№ 1012-27-194#2 от 10.03.2025 г., както и в епикриза ИЗ № 35384 с дата на приемане 12.08.2024 г. и изписване на 15.08.2024 г. За да отхвърли жалбата на осигурителя, първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Шумен е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, спазена е изискуемата от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаване на акта, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон. Тези изводи съдът е направил с оглед приложените по делото писмени доказателства. Обосновано е наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, вкл. и функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето на И. И.. По спорния въпрос дали увреждането е по време, във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа е прието с след преценка на всички представени по делото доказателства, че И. е получил травматични увреждания на работното място на дата 26.06.2024 г. при извършване на възложена задача. Според съда действията, които пострадалият е извършвал към момента на инцидента, обективно представляват част от трудовите му функции, възложени му на конкретната дата от служител на дружеството, в пряка зависимост са от предмета на дейност на осигурителя и несъмнено са в интерес на предприятието. Споделя извода на административния орган, че настъпилото увреждане е резултат от дейност в интерес на работодателя, с оглед на което обосновава, че правилно е квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. Постановено е в пълно съответствие със събраните доказателства, със закона и с установената съдебна практика на Върховния административен съд. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно е достигнал до извод за законосъобразността му. В мотивите си надлежно и аргументирано е обсъдил всички правнозначими доводи и възражения на страните. В хода на административното производство са предприети множество действия за изясняване точния механизъм на злополуката. Представените писмени доказателства са подложени на обстоен и прецизен анализ от решаващия съдебен състав, въз основа на което е изведен верен и обоснован правен извод, че са налице всички задължителни елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО – внезапно увреждане на здравето на ответника И. вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за дружеството-осигурител и в изпълнение на трудовите му задължения. Изложени са и собствени правни изводи на съда относно функционалната връзка между увреждането на И. И. и извършваната работа при работодателя „Алфа Комерс“ ООД гр. Шумен, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Правилно са приети за неоснователни доводите на касатора за липса на функционална причинна връзка между настъпилото увреждане и извършваната от пострадалия работа. С оглед събраните в хода на проверката и неопровергани в съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин, че увреждането на И. И. е настъпило през работното му време и при изпълнение на възложена му от страна на работодателя задача за деня. Независимо, че конкретно изпълняваните действия не са произтичали от задълженията му по длъжностна характеристика, те несъмнено представляват работа, извършвана в интерес на работодателя и свързана с предмета на дейност на предприятието му. Няма никакви данни за самоволно и рисково поведение от страна в отклонение от нормалните действия и условия за изпълнение на задачата. Както правилно се сочи в съдебното решение, дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, това е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО и не променя характера на злополуката като трудова. Оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е бланкетно, а съгласно разпоредбата на чл.218, АПК Върховният административен съд не следи служебно за наличието на такъв порок в първоинстанционното решение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото своевременно направените искания от процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски са основателни. На основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал.3 АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, „Алфа комерс“ ООД гр. Шумен следва да бъде осъдено да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 40.90 евро. На адвокат Г. Георгиев за осъщественото процесуално представителство в касационната инстанция по чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025г, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 255 евро, платимо от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,