Решение № 4166 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2010 г.

Решение № 4166 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Образувано е по жалба на Милена Иванова Минкова от гр. София срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по нейно заявление с вх. № 94-М-110/01.04.2010 г. за преместване като нотариус в район на действие Районен съд София. Искането за преместване е мотивирано с наличие на здравословни причини. Ответната страна - министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК от надлежна страна и разгледана по същество е основателна. Разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 и ал. 3 от ЗННД е императивна по своя характер и задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт, с който да разпореди преместването в друг район на действие или да откаже, поради липсата на някое от законовите изисквания. Министърът на правосъдието е компетентният орган, който следва да постанови произнасяне по заявлението по ал. 1 на чл. 34б ЗННД при оперативна самостоятелност, защото му е предоставена от закона възможност (може) да избере начина за законосъобразно решаване на въпроса за преместване на нотариуса в друг район. Административният орган на основание законовата разпоредба разполага с оперативна самостоятелност като за конкретния случай следва да се преценява дали с избраното от министъра на правосъдието решение се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акт, съобразен с чл. 4, ал. 2 АПК. Административният акт, включително и отказът да бъде издаден такъв акт (заповед за преместване) трябва да бъде мотивиран, включително и когато административният орган е овластен да реши въпроса за основателността на искането по свободна преценка. С мотивите административният орган обяснява и обосновава волеизявлението си и неизлагането на съображенията, по които е издаден акта при упражняване на дискреционна власт от административния орган е основание за отменяване на мълчаливия отказ. По изложените съображения обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката се върне на административния орган за произнасяне с изричен, мотивиран административен акт. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, III отделение