Решение № 6059 от 20.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Речица ООД, EИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление област Благоевград, община Симитли, с. Брежани, чрез пълномощника си адвокат Юрукова против Решение 1389 от 23.07.2021 г. постановено по адм. дело 132/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяната му, както и отмяна на издадения от Басейнова дирекция Западнобеломорски район , гр. Благоевград административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.Алтернативно да бъде отменено оспореното решение, като бъде върнато на съда за отстраняване на пропуските и за събиране на несъбраните доказателства . Претендира разноски. Ответникът по жалбата, директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район , гр. Благоевград (БД ЗБР ), в писмен отговор, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Гикова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен. Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по жалбата на Речица ООД против Решение ПО-01-10от 19.01.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане 41140194/05.11.2012 г., изменено с Решение ПО-01-83/25.05.2017 г., издадени от същия директор, поради противоречието му с разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за водите (ЗВ) мястото на водовземане и водоползване и мястото на засегнатия участък от водния обект попадат в границите на зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ защитена зона Кресна-Илинденци и в руслото на река Речица, приток на река Брежанска воден обект с код BG4ST500R054, за който в Плана за управление на речните басейни 2016-2021 г. са установени мерки за подобряване на хидроморфологичното състояние на реките чрез недопускане на нови негативни промени, причинени от ВЕЦ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Речица ООД, с. Брежани, против Решение ПО-01-10 от 19.01.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материлноправни разпоредби. Базирайки се на събраните по делото писмени доказателства, както и на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е заключил, че са налице предвидените в чл. 118, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВ забрани за удължаване срока на разрешителното за водоползване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд, изразяващи се в отказ на съда да събере относими към спора доказателства, а именно допускане на свидетели за установяване невъзможността за завършване на съоръжението за производство на електрическа енергия в срока, посочен в разрешителното и съдебно-екологична експертиза. Правилно съдът не е допуснал тези доказателства, тъй като с тях жалбоподателят е искал да установи неотносими към спора обстоятелства, на които оспореният административен акт не се основава. Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от с.з. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, директора на БД ЗБР , по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му Речица ООД - с. Брежани. Отказът се основава на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, при възприета забрана по чл. 118ж, ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗВ, тъй като мястото на водовземане и водоползване и мястото на засегнатия участък от водния обект попадат в границите на зона за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ защитена зона Кресна-Илинденци , и в руслото на река Речица, приток на река Брежанска воден обект с код BG4ST500R054, за който в Плана за управление на речните басейни 2016-2021 г. са установени мерки за подобряване на хидроморфологичното състояние на реките чрез недопускане на нови негативни промени, причинени от ВЕЦ. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване.Тази законова забрана е приложима в случая. По делото е установено, че мястото на водовземане и мястото на водоползване по издаденото на касационния жалбоподател разрешително попадат в границите на зона за защита по Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите), транспонирана в Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и в ПУРБ (2016-2021 г.) защитена зона Кресна-Илинденци , с код BG0000366, обявена с Решение 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет (ДВ, бр. 21/2007 г.) за зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие т. 2 и т. 80 от списъка Приложение 2 към решението. От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че в границите на тази зона са включени имоти 06238.24.255 и 06238.68.262, като място на водовземане и водоползване от река Речица приток на река Брежанска от изворите до вливането й в река Струма, водно тяло с код BG4ST500R054. В тази връзка продължаването на издаденото разрешително за водовземане и водоползване на Речица ООД би било в противоречие с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, въвеждаща забрана за издаване на разрешителни, както правилно е приел административния съд. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че не е установено по делото негативно въздействие върху водното тяло от МВЕЦ, за нуждите на който е исканото продължаване на срока на разрешителното за водовземане и водоползване. Разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ определя като зони за защита на водите и защитени територии или зони за опазване на местообитания и биологични видове, в които "поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване". В случая Защитена зона Кресна-Илинденци е определена и за зона за защита на водите с действащия ПУРБ-ЗБР (2016-2021 г.), приет с Решение 1108/29.12.2016 г. на Министерски съвет Приложения 3.5.а на Раздел ІІІ, т. 3.5 от него, при изпълнение на изискването на чл. 149а, ал. 1 т. 3 от ЗВ. Определянето на защитената зона и като зона за защита на водите е станало с отделен акт, чиято законосъобразност не може да бъде разглеждана в настоящото производство. Обстоятелството, че на касационния жалбоподател е било издадено и продължено разрешително за водовземане и водоползване при действието на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ не основава незаконосъобразност на оспорения пред съда административен акт и не може да се разглежда като нарушение на принципа на правна сигурност и/или на чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС. Не се спори по делото, че сроковете за реализиране на водовземането по чл. 44, ал. 1 ЗВ са изтекли към датата на издаване на оспореното решение и отсъства основание срокът на действие на разрешителното да бъде отново продължен по чл. 78, ал. 2 ЗВ. Заявеното искане за продължаване на срока на разрешителното за водовземане и водоползване не попада в обхвата на регламентираната в разпоредбата на чл. 56 от Наредбата за ползване на повърхностите води (отм.) хипотеза, при която срокът на издаденото разрешително за водовземане и водоползване може да бъде продължен. Законодателят е дал достатъчен срок за изпълнение на инвестиционното намерение, основаващо необходимостта от водовземане, в който срок жалбоподателят не е реализирал своето. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сума в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение