Решение № 4966 от 10.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас срещу Решение 1460/08.12.2022 г., постановено по адм.д. 1215/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 32-177065/31.05.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът по-конкретно счита, че съдът не анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства, от които безспорно и категорично се установявала продажната цена на автомобила, възприета в отмененото решение. Посочва, че представената при вноса фактура не е подкрепена с никакви доказателства и вносителят не е представил никаква друга информация за параметрите на сделката. Използваната в отмененото решение информация се отнасяла за същия автомобил и била получена от достоверен интернет сайт, защитен от подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието. Предвид това твърди, че посочената в решението цена била единствената установена платена или подлежаща на плащане цена за внесения автомобил и правилно била използвана при определяне на митническата стойност на основание чл. 70, параграф 1 и 2, вр. чл. 71, параграф 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013, въз основа на която е определено и отмененото задължение за вносно мито и ДДС. Предвид това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде потвърдено отмененото решение на Директора на ТД Митница Бургас, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство, П. Филев от гр. Бургас, [ЕГН], изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че при вноса е декларирал реалната сума, която е платил за автомобила, и върху която е внесъл мита и данък преди допускане на автомобила за свободно обращение. Оспорва достоверността на информацията, съдържаща се в цитирания от касатора сайт, която не е официална или служебна, нито произхожда от държавен или друг орган, поради което касаторът не е успял да докаже наличието на основателно съмнение в общата платена или подлежаща на плащане сума за внесения автомобил. Твърди, че използването й правилно е прието от съда за противоречащо на правилата за определяне на продажната цена, като моли решението да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че митническият орган е обосновал съмненията за митническата стойност на стоката, но неправилно е приел, че действителната договорна стойност на стоката е посочената в интернет сайт цена, вместо да пристъпи към прилагане на методите по чл. 74, параграф 2 или 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в производството. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е било Решение 32-177065/31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 70, параграф 1 във връзка с чл. 71, параграф 1, буква д), подбуква i) от Регламент 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение от МД с MRN 20BG001007016840R3, еопределена митническа стойност в размер на 8 873,66 лева, възникване на вносно митническо задължение на 06.03.2020 г. (дата на приемане на митническата декларация), и на основание чл. 85, параграф 1 от Регламент 952/2013 еопределено вносно митническо задължение вразмер на 887,37 лева; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена и данъчна основапри внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 9 999,63 лева и задължение за ДДС в размер на 1 999,93 лева съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС с дата на възникване на задължението за ДДС 06.03.2020 г; на основание чл. 105, параграфи 3 и 4 от регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 398,41 лева и ДДС в размер на 876,50 лева, общо в размер на 1 274,91 лева (представляващ разликата между изчислен и заплатен размер на база декларираните данни 1 612,39 лева (488,96 лева мито + 1 123,43 лева ДДС) и установения от митническите органи 2 887,30 лева (887,37 лева мито + 1 999,93 лева ДДС), възложени на П. Филев. От събраните доказателства съдът е констатирал от фактическа страна, че на 06.03.2021г. Филев подал митническа декларация с MRN 20BG001007016840R3, с която поставил под режим допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Шевролет, модел Аваланж, шаси 3GNFK22049G192407. Автомобилът бил превозен от пристанище на натоварване Ню Йорк, USA до пристанище на разтоварване Бургас, България с контейнер HLBU1065187. Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение, била 4 889,57 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, декларирана в код 1 Договорна стойност на внасяните стоки, предвид цената на лекия автомобил по приложената към митническата декларация фактура в размер на 2 200,00 USD, преизчислена по валутния курс за митнически цели към датата на приемане на митническата декларация, плюс разходите за международен транспорт в размер на 500,00 USD за един автомобил по представена фактура. Данъчната основа била изчислена в размер на 4 889,57 лева, като били определени, взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 488,96 лева и ДДС в размер на 1 123,43 лева. С оглед възникнали съмнения относно действителната цена на стоката бил извършен последващ контрол на митническата декларация. При контрола била намерена информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 20.12.2019 г. за сумата от 4 400,00 USD, със статус продаден (SOLD) и с посочен продавач Bowen Donna Rae и Bowen Logan Irvon и купувач Insurance Auto Auctions. До жалбоподателя било изпратено искане за представяне на доказателства с потвърждение на декларираната цена и документи относно извършените плащания към доставчика продавач на стоката, както и всякакви други данни, сведения и документи удостоверяващи цената по сделката, на което той отговорил, че не пази никаква документация. В изготвена при последващия контрол докладна записка до директора на ТД Митница Бургас било посочено, че не са предоставени изисканите кореспонденция, заявки и поръчки, че според приложеното удостоверение за собственост автомобилът е собственост на Bowen Donna Rae и Bowen Logan Irvon и прехвърлен на 13.12.2019 г. на Insurance Auto Auctions, а приложената към митническата декларация фактура е с доставчик Global Auto Exchange и получател Филев. Според посоченото в докладната записка, на 20.12.2019 г. бил проведен аукцион, на който същият автомобил съгласно наличната информация на сайта www.autoauctions.io бил закупен за цена от 4 400,00 USD и няма доказателства за промяна в състоянието на автомобила от 20.12.2019 г. датата на аукциона до датата на допускане за свободно обращение 06.03.2020 г. Въз основа на изложеното било прието, че продажната цена от аукциона проведен на 20.12.2019г. в размер на 4 400,00 USD е единствената установена действителна платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и тя следва да послужи за определяне на неговата митническа стойност. Жалбоподателят бил уведомен, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение с цел определяне на нов размер на задълженията, впоследствие било издадено обжалваното решение. При така установените факти, от правна страна административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискваната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при спазване на давностния срок за установяване на митнически задължения по чл. 103, параграф 1 от регламента. Приел е обаче, че решението е издадено в несъответствие с приложимите материалноправни норми. Изложил е подробни мотиви относно начина на формиране на митническата стойност по реда на чл. 70, параграф 1 от регламента и правомощията на митническите органи за последващ контрол върху данните при декларирането, при който те могат да не приемат декларираните договорни стойности, ако имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, параграф 1 от регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70 са предвидени вторични методи в чл. 74, параграф 2, букви а) г), които се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, и в чл. 74, параграф 3. Според съда, в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, за да обосноват извършеното увеличаване на стойността на стоката, което не било направено в случая. Макар разпечатката от интернет сайт да можела да обоснове възникналите основателни съмнения в договорната стойност, тя не била достатъчна за нейното определяне, тъй като не можело да се разчита на достоверността на информацията в сайта и той не посочвал жалбоподателя като купувач на обявената цена. Съдът е отбелязал още, че митническите органи не са оспорили автентичността на фактурата, представена от жалбоподателя, и не са обосновали съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, за което носят доказателствената тежест. Приел е, че доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, с оглед данните установено в посочения интернет сайт, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите за определяне на митническата стойност по чл. 74, параграфи 2 и 3 от регламента, вместо което неправилно митническата стойност на автомобила била определена единствено въз основа на данните посочени в интернет сайта. Това съдът е квалифицирал като нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност и до незаконосъобразно определени допълнителни задължения по вноса. С тези мотиви е отменил обжалваното решение. Касационният състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че информацията, публикувана на посочения от него сайт, безспорно и категорично установява цената, на която е бил продаден автомобилът. Дори да е възможно тази информация да обоснове наличието на основателния съмнения дали декларираната цена на придобиване е действителната цена, която е била платена или е трябвало да бъде платена за автомобила, първоинстанционният съд правилно е посочил, че информацията, съдържаща се в сайта, не може да бъде приета за официална или служебна информация, удостоверяваща цената, на която вносителят е придобил автомобила. В случая митническите органи са заместили декларираната цена на стоката с публикувана в интернет сайт цена и са приели тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, параграф 1 и 2 от регламента. Публикацията, на която се основават митническите органи, не съдържа конкретни данни, че това е действителната цена, на която стоката е придобита именно от вносителя, освен това обективността на информацията не може да бъде установена и проверена. При основателни съмнения в декларираната цена, които са пречка митническата стойност да бъде определена по общите правила, митническите органи е следвало да приложат вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и да докажат надлежно както съмненията, така и изходните данни, въз основа на които определят митническата стойност. Това следва императивно от правилата на регламента, които имат за цел да установят справедлива, еднообразна и неутрална система за митническо остойностяване, изключваща използването на произволно определени митнически стойности. По тези съображения касационната инстанция счита, че решението на административния съд е правилно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството, искането за разноски от страна на ответника в касационното производство следва да бъде уважено. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение