Решение № 10966 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4036/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт З. Белева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 732/ 25.03.2025 г., постановено по административно дело 58/ 2025 г. на Административен съд - Кърджали (АС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на С. Л. С. от град Кърджали, област Кърджали, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в същия размер на 500 лв. в производството по административно обжалване. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че платеното адвокатско възнаграждение за обжалване на акт по административен ред не може да бъде квалифицирано като вреда. Касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и да се отхвърли предявената искова претенция като неоснователна. Претендира извършените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- С. Л. С. от град Кърджали, област Кърджалив писмен отговор, подаден от адвокат М. Бозов оспорва касационната жалба, като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно Решение 732/ 25.03.2025 г., постановено по административно дело 58/ 2025 г., Административен съд- Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на С. Л. С. от град Кърджали, област Кърджали, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в същия размер на 500 лв. в производството по административно обжалване на Разпореждане 081-00-1358-3/ 19.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този резултат адм. съд е установил, че с Разпореждане 081-00-1358-3/ 19.09. 2024 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.10.2023 г. до 09.10.2024 г. в размер на 83.04 лв. /лист 20 от адм. дело 471 /2024 г./. Недоволен от размера на отпуснатото обезщетение, С. Л. С. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. а от КЗ, при което е било постановено Решение 2153-08-253/ 30.10.2024 г., издадено от директор на ТП на НОИ Кърджали, с което жалбата против Разпореждане 081-00-1358-3/ 19.09.2024 г., е била отхвърлена. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане 081-00-1358-3/ 19.09.2024 г., на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, ищецът е сключил Договор за правна защита и съдействие 50/30.09.2024 г. с адв. Д. Кръпова от АК Кърджали, с договорено и заплатено, в брой, възнаграждение, в размер на 500 лв. С Решение 118/15.01.2025 г., постановено по административно дело 471/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, е било отменено Решение 2153-08-253/ 30.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, като съдът е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление с вх. 081-00-1358/ 31.10.2023 г. на С. Л. С., при спазване на дадените указания по прилагането на закона. Изрично в мотивите на акта съдът е посочил, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Това решение на административния съд е окончателно и е влязло в сила на 15.01.2025 г. При това положение, съдът е намерил за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт, издаден от административен орган разпореждане, отменено по съответния административен ред. Адм. съд на следващо място е приел, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно- следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка приел за безспорно по делото, че в производството по оспорване на разпореждането пред административния орган, ищецът е упълномощил адвокат, за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което се установява от приложения по делото в оригинал Договор за правна защита и съдействие 50/ 30.09.2024 г. Адм. съд намерил за установено по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца във воденото пред директора на ТП на НОИ Кърджали производство по оспорване по административен ред на Разпореждане 081-00-1358-3/ 19.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали. Видно от съдържанието на приложения Договор за правна защита и съдействие 50/ 30.09.2024 г. и пълномощното към него от същата дата (обсъдени по-горе), безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по оспорване на разпореждането пред директора на ТП на НОИ. Съдът преценил, че размерът на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие е съразмерен с извършената реална правна защита, поради което така поисканият размер на обезщетение от 500 лв. се явявал доказан, т.е. същият би обезщетил ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане. Обжалваното съдебно решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл.98, ал.1, т.1 КСО. В случая налице е административен акт, отменен по административен ред. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното адм. производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В чл.117, ал.1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, като в т.2, б. е е посочено за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал.1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 117, ал.5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Издаденото решение на директор на ТП на НОИ- Кърджали не съдържа разпореждане относно разноските, поради забраната на КСО. Следователно за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Обоснован е изводът на административния съд, за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно на Разпореждане 081-00-1358-3/ 19.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат необходимостта, поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правна защита и съдействие не е в пряка причинно- следствена връзка с отмененото разпореждане. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на С. Л. С., произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема и довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се адекватно следствие от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 500, 00 лева, платено в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. По отношение на възражението на касатора за размера на обезщетението и несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер на адвокатско възнаграждение отговаря на реално осъществената процесуална защитаи съдействие и се явява справедлив и обоснован. Поради тези съображения обжалваното съдебно решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 500 лева за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025 г. (лист 14 от делото) Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение