Решение № 211 от 8.5.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200306/2025 г.

производство /ДП/ съвпада с казаното от родителите му, обстоятелство, неправилно игнорирано от ВтАС /стр.9 от протеста, трети абзац/ от една страна. От друга-признава, че депозираните от родителите показания на ДП е било невъзможно да бъдат присъединени към годната за ценене доказателствена маса поради настъпила тяхна смърт, заради което останали без обсъждане /стр.7 от протеста, трети абзац отдолу нагоре/. Като не забравяме, че винаги се е твърдяло, че коментираните показания осигуряват производни доказателства, доколкото се възпроизвежда преразказ на М., ВКС няма да се спира повече на оценения като незаконосъобразен, предвид разпоредбите на чл.13, ал.2 и чл.105 НПК, прокурорски упрек към ВтАС. Трето, изтъкнато е възражение, че неправилно въззивната инстанция не е обърнала внимание на приложената на л.26 от т.1 на ДП жалба от М. Е. и неговата майка, отправена до прокуратурата на 16.06.16 г. /два дена след деянието/, в която се моли за предприемане на всички законни действия за осуетяване продължаването на извършване на престъпление-получаване на спечелената от момчето печалба от подсъдимата. За пореден път този съд изпитва учудване относно прокурорски довод, свързан с факти, за които трудно може да се обмисли схващането на държавния обвинител що за годен за ценене доказателствен материал е това, при ясните правила на НПК. Но дори и да се пренебрегне аргументът за недопустимост на третираното коментиране, то упрекът за липса на действие, ако се е считало, че се осъществява престъпление, е относим към самото държавно обвинение, реагирало едва два месеца по-късно /през август/, след като подсъдимата вече е била получила печалбата, предявявайки процесния талон по съответния ред- на 09.07.16 г., с получено разплащане на 12.07.16 г. Няма нито една дума на признание в прокурорския протест за този недостатък на работата на съответния компетентен орган, нито пък разяснение на какво се дължи това забавяне. За сметка на това се отправя укор към ВтАС, че не е отдадено нужното внимание на жалба, приложена на ДП, сама по себе си представляваща съобщение до надлежен орган за извършване на престъпление, което се установява в хода на водено досъдебно производство; но не и материал, обсъдим в съдържателен план от решаваща съдебна инстанция. Четвърто, не било достатъчно задълбочено анализирано обстоятелството, че свидетелката Славка Петрова била убеждавана да твърди определени факти в подкрепа на обвиняемата от страна на баща й и било установено по всякакъв доказателствен път нейното неблагонадеждно поведение. Оттук се прави извод за неправилно възприемане показанията на неотразяващи действителни събития свидетели, за разлика от съобщеното от М. Е.. Това не отговаря на процесуалната действителност. ВтАС е взел отношение по поставените обстоятелства и подробно е разяснил защо и как оценява казаното, отхвърляйки по същество съдържанието на показанията на цитираната свидетелка. В крайна сметка в основата на възприетата фактология е сложил депозираното от В. Й., около което законосъобразно е построил позицията си относно това какво приема за случило се в съобразие и с останалия доказателствен материал. В обобщение, този съд не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивната инстанция, които да водят до неправилно по процедурен път извеждане на процесната фактология. Иде реч за тежък спор в по- разширен семеен кръг кой точно да получи дължимата печалба от процесната хазартна игра, както и заявява представителят на ВП. Правилно е изведено, че подсъдимата не е извършила каквото и да е престъпление, тъй като е действала с умисъл, че талонът й принадлежи, не само доколкото го е държала лично, но и доколкото свидетелката Й. вече е била заплатила сума за нейна /на подсъдимата/ сметка с по-малката дължима печалба от 100 лв., както е искал М. Е.. ПО ПОСТАВЕНИТЕ МАТЕРИАЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ: 1/ Макар и този съд да не споделя възраженията на представителя на Великотърновската апелативна прокуратура по дължимото разрешаване на процесуалните въпроси и да намира постановената оправдателна присъда за законосъобразна, той следва да вземе отношение по поставения проблем за правилно приложение на материалното право в случай, че повдигнатото обвинение би било доказано по верен процедурен ред. Най-общо казано, трябва да се отговори дали процесният талон от моментна лотарийна игра може да бъде предмет на престъпление против собствеността, каквото е това по чл.199 вр.чл.198 НК /респективно на всяко възможно друго от глава пета на особената част на НК/. Отговорът на второстепенния съд е отрицателен, а на атакуващия решението на ВтАС прокурор положителен. И ревизираният съд, и обвинителят обаче не са намерили за нужно да се спрат подробно на природата на инкриминирания предмет на престъпно посегателство и на обстоятелството какво материализира той, на фона на съответните актуални към момента на извършване на деянието законодателни разрешения и такива на съдебната практика, отнесени с допустима интерпретация към установената конкретна фактология. Това ще направи този съдебен състав, защото само по такъв начин може да бъде даден принципен отговор на поставения проблем. Установено е несъмнено, че пострадалото момче е разполагало с талон от моментна лотарийна игра по смисъла на чл.49, т.4 вр.чл.48, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/, в сила от 01.07.2012 г. За да придобие този талон, майката на детето е направила залог-заплатила е стойността на талона- по повелите на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗХ. По този начин тя е взела участие в хазарт- игра на случайността, в която може да се получи печалба или да се загуби залогът /чл.2, ал.1 ЗХ/. Без значение за разрешаване на процесния проблем е обстоятелството, че жената е закупила талона по искане на малолетния си син, който го е избрал и комуто е предаден. Т.е. той е разполагал фактически с него на законно основание, независимо че сам не е можел да участва в хазартни игри поради ненавършване на пълнолетие и независимо че дарение по ЗХ е било правомерно да получава само на билети или талони за участие в традиционна лотария /различна от процесната такава, видно от чл.49, т.1 ЗХ/, тото игри и томболи- чл.2, ал.3 ЗХ. Съгласно чл.59, ал.1 ЗХ моментната лотарийна игра е хазартна игра, при която размерите и видовете на паричните и/или предметните печалби се установяват след разкриване на печелившата комбинация върху талоните. Същевременно, съгласно чл.48, ал.1 ЗХ лотарийните игри са хазартни игри, в които се участва посредством билети, фишове, талони или ДРУГИ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ЗНАЦИ. Ерго, закупеният талон се счита от специалния закон за удостоверителен знак. Съгласно чл.48, ал.3 ЗХ, преди издаване на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри заявителят представя пред Комисията /Държавната комисия по хазарта/ образци от тях за утвърждаване на вида и стойността им, като самите образци не се смятат за ценни книги на приносител. Следователно, като се изключат образците, представяни пред Комисията, останалите талони и други удостоверителни знаци, предлагани за участие в моментна лотарийна игра чрез предоставяне на залог, следва да се считат за ЦЕННИ КНИГИ НА ПРИНОСИТЕЛ. И ВтАС, и прокурорът от ВтАП уточняват, че процесният талон е ценна книга на приносител, като едновременно с това го цитират и като удостоверителен знак, без да се задълбочават повече върху неговата природа. Направен ясен извод в третираната насока не би бил маловажен не за друго, а защото в материалното наказателно право се прави разлика между документ, какъвто е ценната книга на приносител /особен вид, материализиращ права; също както е и особен вид вещ, обстоятелства, които ще бъдат разисквани по-долу в настоящото изложение/, и официален удостоверителен знак. За разлика от присъстващи определения в нормата на чл.93, т.5 и т.6 НК на официален и неистински документ и принципното положение, залегнало в ППВС 3/23.03.1982 г., на ВС на РБ, постановено по н.д.12/81 г., че само документи, а не и удостоверителни знаци могат да бъдат предмет на документно престъпление, в този закон липсва дефиниция за това що е удостоверителен знак, при това официален. Най-общо казано теорията, а и соченото постановление на ВС на РБ в своята точка втора, са извели заключение, че удостоверителните знаци са абстрактно и мълчаливо изразени изявления в клиширана форма, като използваните цифри, букви, отделни думи и т.н.са необходими нейни елементи или отличителни белези. Освен това за противозаконното отнемане на официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, отличаващ отнемането по смисъла на глава пета „Престъпления против собствеността“ на особената част на НК, е наличен специален текст в глава осма от особената част на НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, раздел първи „Престъпления против реда на управлението“ - чл.276, ал.3 НК. Съгласно трайно наложилата се практика, отнемането на удостоверителни знаци, материализиращи права и задължения-входни билети, билети за превоз, бонове за бензин, купони за храна и др., ако не са използвани, очертават престъпление по чл.276, ал.3 НК, ако са използвани, вече е налице престъпление против собствеността /довършено или опит/. В такава насока са постановките по ТР №116/25.11.1983 г., постановено от ОСНК на ВС на НРБ по н.д.100/82 г., както и ТР №60/19.12.1986 г., постановено от ОСНК на ВС на НРБ по н.д. 50/1986 г. Процесният талон се характеризира като удостоверителен знак по този ред, тъй като отчита плащане на залог за участие в моментна лотарийна игра от една страна, а от друга е официален поради начина на изготвяне на тези талони. Размишления по общия въпрос за престъплението по чл.276, ал.3 НК стоят в основата и на възприетата теза от ревизирания съд, изписана на стр.31 и 32 от контролираното решение, атакувана от представителя на прокуратурата. Тук е мястото да се направят някои уточнения. От една страна, като не забравяме, че цитираните тълкувателни решения са постановени по силата на чл.52 от Закона за устройство на съдилищата от 1976 г. и са имали ръководен, а не задължителен характер като постановленията на Пленума на ВС на РБ по силата на чл.59 от същия нормативен акт, не може да не се отчита икономико-обществено- политическата промяна в страната след 1989 г.; и в тази връзка наличието на актуално към съответния престъпен момент след това законодателство, чиято интерпретация е необходимо да бъда внимателно отнасяна към приетите по-ранни постановки на най- висшата съдебна инстанция по наказателни дела. За този съд няма съмнение, че те могат да бъдат ползвани, но оценявани през призмата на съвремието и актуалната нормативна уредба, стоящи на разглеждане по конкретното производство. От друга страна, чл.276, ал.3 НК винаги е бил в редакция, подчертаваща наличие в диспозицията му: „ако извършеното не представлява по-тежко престъпление“. Затова и ползваните тълкувателни решения на ОСНК на ВС предоставят възможност при определени, предвидени в тях хипотези, да е налице престъпление против собствеността. Според ВтАС на следващо място не стои на въпрос обстоятелството, че процесният талон за моментна лотарийна игра е ценна книга, тъй като попада сред ценните книжа по чл.2, т.2 от Наредбата за условията и реда на отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с ПМС №289–30.11.1994 г. /всеки от цитираните нормативни актове се има предвид от ВКС такъв, какъвто е бил в съдържателен план към 14.06.2016 г.-инкриминирания ден/. Видно от споменатата разпоредба, ценни книжа са билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта. От своя страна чл.50, ал.3 ЗХ предвижда отпечатването, предоставянето и вносът на билетите в традиционната лотария да се извършват съгласно разпоредбите на тази наредба, като това се отнася и до отпечатването, предоставянето, вносът и унищожаването на талони или други удостоверителни знаци за участие в моментна лотарйна игра, каквато е процесната такава- чл.59, ал.4 ЗХ. Това пък ги прави и официални удостоверителни знаци, и „ценни книжа“. Но тези „ценни книжа“, както са изброени в съответните точки на Наредбата, са такива по смисъла на този нормативен акт, според дефиницията на чл.2, ал.1 от същия. Докато по ЗХ обсъжданият талон се приема и за удостоверителен знак, и за ценна книга на приносител. За разлика от него например, според чл.57, ал.3 ЗХ талоните за играта бинго са „ценни книжа“, издавани от държавата, предоставяни на организаторите от Министерство на финансите срещу заявка. Поначало трябва да се борави изключително внимателно с понятията ценни книги и ценни книжа, те не са синоними, като каквито доста често се ползват. В този ред на мисли ВКС счита за необходимо да обърне внимание на тезата, застъпена в статията „За разликата между ценните книги и ценните книжа“ на доц.д-р Борис Ланджев /УНСС/, публикувана в списание „Търговско и облигационно право“, бр.2 от 2014 г. „….нашият законодател неслучайно в едни нормативни актове говори за ценни книги /в гражданските закони, в процесуалните закони и в общия Търговски закон/, а в други-за ценни книжа /в специалните закони, регламентиращи финансовата дейност като цяло, включително и финансово- инвестиционната, като например в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в Закона за пазарите на финансови инструменти и др./ …… Затова….е по-удачно да се използва „ценни книги“ като родово понятие, обхващащо всички видове ценни книги като менителниците, записите на заповед, чековете, коносаментите, складовите записи, акциите, облигациите и т.н. Докато под „ценни книжа“ следва да се разбира само онзи вид ценни книги, които представляват обект на финансово инвестиране по своето основно или конкретно избрано предназначение, т.е.отношението на ценни книжа към ценни книги е не като синоним, а като вид към род.“ Изложеното по-горе иде да покаже нееднаквото ползване на понятията „ценни книги“ и „ценни книжа“ в различните нормативни източници и нуждата от прецизно обмисляне на тези понятия в рамките на определено специално законодателство. Анализът на горепосоченото устонавява, че процесните талони от моментна лотарийна игра, удостоверителни знаци, са „ценни книжа“ само по смисъла на цитираната по- горе наредба, свързана с реда на отпечатване и техен контрол. За нуждите на преценката на същността им, относима към повдигнатото обвинение, те не могат да бъдат други държавни ценни книжа по смисъла на чл.243, ал.2, т.2 НК, а са удостоверителни знаци и ценни книги на приносител. За да изясни позицията си по-нататък, извън характеристиките по ЗХ, отразени по-горе, които разясняват тази двойнственост от гледна точка на наказателното право на талоните за лотарийни игри и други такива по специалния закон, приет много по- късно от времето, когато са създавани коментираните по-горе тълкувателни решения в друг обществено-икономически строй, този съд трябва да направи известни разяснения каква е същността на ценната книга въобще, в частност на ценната книга на приносител; и каква е спецификата на предявяване на последната. Няма единна уредба на понятието „ценна книга“, нито нарочно определение що е ценна книга. Затова най-общо се приема, че това е документ, материализиращ права /облигационни, вещни/, упражнявани чрез предявяване на документа. Наред с изтъкнатото той е и особен вид вещ. На ценните книги на приносител не е отбелязано името на приносителя и транслативният ефект при тях се проявява с простото им предаване. Но именно възможността за опредметяване на отбелязаните права придава силата на ценната книга на приносител не на какво да е, а на движима вещ, при материализирането на права по която се получава стойност, изчислима в пари, както при всяка движима вещ. Неслучайно впрочем чл.78 от Закона за собствеността предвижда при придобиването по възмезден начин владението върху движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без познание за това, владелецът да придобива собствеността, освен когато за прехвърляне на същата върху движима вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Така точно ценната книга на приносител се приравнява и по други правни ефекти на движима вещ, защото тя легитимира по принцип приносителя като собственик, ако не се установи обратното. Талонът за процесната моментна хазартна игра е ценна книга на приносител, чието предявяване изисква да бъдат изпълнени условията по изплащане на дължимата по него печалба, сиреч отразява облигационна връзка. Затова, при всички случаи при оценяване на конкретно установената фактология по съответното наказателно производство, която ще определи параметрите на разсъждения, няма пречка той да бъде предмет на престъпление против собствеността, когато се отнема/свои, именно за да се материализират правата по него. Казаното не влиза в противоречие с разпоредбата на чл.276, ал.3 НК поради същината му и на официален удостоверителен знак, отчитащ плащане, чието отнемане може да бъде разглеждано на плоскостта на по-тежко наказуемо престъпление, каквито несъмнено са кражбата, грабежът и други посегателства против собствеността. Изложеното, отнесено към процесния казус и по-точно към начина, по който е повдигнато обвинението, установява принципна допустимост въпросният талон от моментна лотарийна игра да е предмет на възможно според същността му престъпление против собствеността. Особено при вменената фактология, че той е отнет в момента, когато се е знаело, че вече е бил с разкрита печалба от 110 лв., но при третирането му докрай се установява, че по него се дължи печеливша сума в размер на 250 000 лв. Тогава като ценна книга на приносител талонът материализира тази сума, която да се счита за крайния целен резултат. Именно на това обстоятелство би се облегнало отнемането му, ако биха били доказани инкриминираните фактически положения, а не защото той се взима противозаконно в качеството му просто на талон. Отделен е въпросът, че получаването на дължимата печалба е свързана с технически изисквания, след изпълнението на които едва ще се получи тя. Затова и в този вид лотария не се разрешава участие на лица, които не са пълнолетни дееспособни граждани, нито пък дарение за такива, както гласи споменатият вече чл.2, ал.3 ЗХ. Транслативният ефект с промяната на фактическата власт при познание за стойността на съдържимото по талона е осъществен със самото предаване/отнемане/дръпване/ отказ той да бъде върнат след реализирано правомерно предаване и т.н. За тези общи изводи е без значение обстоятелството, че в конкретния казус е доказано, че свидетелката Й. е била предоставила парична сума на Е. и подсъдимата е считала, че е придобила ценната книга на приносител по възмезден начин, макар и юридически собственик да е била майката на момчето. Затова ВКС се съгласява в генерален план с твърдението на представителя на прокуратурата, че при съответно вярна изведена фактология няма пречка талонът от някакъв вид лотарийна игра да бъде предмет на престъпление против собствеността. Както правилно е отбелязано в протеста на държавното обвинение /по този въпрос представителят на ВП изразява само несигурност по същината на талона/, макар и в рамките на конкретния казус, проблемът се решава на плоскостта на видимата реална, а не абстрактна печалба, която прави вещта атрактивна за отнемане. 2/ По-нататък, този съд желае да отбележи принципното си съгласие с представителя на ВтАП относно преценката на интензивността на принудата, и по- конкретно на силата по смисъла на чл.143 НК, доколкото такава се реализира във функционална връзка с отнемане, за да се осъществи престъплението грабеж. ВтАС е третирал въпроса за престъпно посегателство само по чл.143 НК в генерален план, неприемайки по-рано възможността лотарийният талон да е възможно да бъде предмет на престъпление против собствеността. Като не се обърне внимание на общите приказки по протеста за принудата и отнемането, което няма какво да бъде обмисляно поради неразкрита такава фактология, е вярно, че не употребата на прекомерна сила, за да се установи фактическа власт, определя престъплението грабеж, а охарактеризирането на съответното поведение като физическо насилие. И най-накрая, доста неясно е направено финалното искане на представителя на прокуратурата дали тази инстанция да се произнесе по основателността на гражданския иск или това да бъде сторено от долустепенния съд, на който делото се иска да бъде върнато за ново разглеждане след отмяна на атакувания съдебен акт. Поначало директно подхождане към уважаване на граждански иск за първи път от страна на ВКС е допустимо по закон- чл.354, ал.2, т.5 НПК, но не и в конкретния случай, особено предвид съответното искане за съдбата на наказателната част на съдебния акт. Не се налагат повече разяснения по въпроса при ясния прочит на правилата по НПК. Затова се приема, че претенцията касае желание за произнасяне по гражданския иск след отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от ВтАС. Казаното не може да стане поради изтъкнатите по-горе позиции на този съд по процесуалните въпроси. Водим от изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение