Решение № 5441 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2016 г.

Решение № 5441 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Мохамед Юсаф Сафи гражданин на Афганистан, срещу решение № 758 от 10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 338 по описа за 2016 г. на Административен съд София град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага, че съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Съдът не е обсъдил, че оспорената заповед е издадена без на лицето да е даден задължителен съгласно чл. 39б от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) срок за доброволно напускане. В оспорената заповед липсват данни да са търсени и обсъдени по-леки мерки за административна принуда или пък мотиви за неприложимост на по-леки мерки, поради което административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО. Съдът вместо да прецени дали неизпълнението на това задължение води до незаконосъобразност на оспорената заповед, сам е извършил преценка за неприложимост на алтернативни по-леки мерки на административна принуда. По този начин е иззел правомощия на административния орган и се е произнесъл вместо него по правен въпрос. Ответникът - ВПД Началник сектор "Миграция" СДВР, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Мохамед Юсаф Сафи против заповед № УРИ 5392 ПАМ - 8241 от 20.12.2015 г. на ВПД началник сектор"Миграция" - СДВР за принудително настаняване в СДВНЧ при Дирекция"Миграция" - МВР. За да постанови решението си съдът е установил, че с докладна записка рег. № УРИ 5392р - 3895/20.12.2015 г. на младши полицейски инспектор в група "Контрол по пребиваването на чужденците" (КПЧ) на сектор "Миграция" - СДВР е уведомен ВПД началник сектор "Миграция" - СДВР, че на 19.12.2015 г. около 18.30 часа на бул. "Княгиня Мария Луиза" № 79 служители на ОООРООВ - СДВР са установили и задържали 5 лица от мъжки пол, чужди граждани, без документи за самоличност, представили се за граждани на Афганистан. Чужденците са отведени в РУ "Полиция" - СДВР и задържани за срок от 24 часа за установяване на самоличността им. Жалбоподателят се е представил с лични данни Мофамед Юсяф Сафи, роден на 28.10.1993 г. с национален паспорт № 00492952, издаден на 26.10.2015 г. При извършени проверки в информационните масиви не са установени данни за регистрирани преминавания през ГКПП на Република България, издадени визи, адресни регистрации и за наложени принудителни административни мерки, за подадени молби в ДАБ. - МС за предоставяне на закрила. Чужденецът не разполага със средства за издръжка, задължителни застраховки и средства за завръщане в страната по произход, както и с документи за задгранично пътуване. Видно от жалбата не може да посочи външен адрес, нито лице, което да му предостави необходимата парична издръжка. Със заповед № УРИ 5392 ПАМ - 8240/20.12.2015 г. на ВПН началник сектор "Миграция" е наложена ПАМ на жалбоподателя - принудително отвеждане до границата на Република България с допуснато предварително изпълнение, което не е обжалвано. За обезпечаване изпълнението на тази заповед е издадена и процесната заповед УРИ 5392 ПАМ - 8241/20.12.2015 г. за настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Като мотиви за заповедта са посочени, че е необходимо да се създаде организация за пътуване до страната на произход, което се явява пречка за незабавно изпълнение на принудителното отвеждане до границата на Република България. Със заповед № 513з 2674/28.04.2015 г. директорът на СДВР е оправомощил и началника на сектор "Миграция" - СДВР да налага принудителни административни мерки по чл. 39а, ал. 1 и чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. С оглед на така изложените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 44, ал. 10 ЗЧРБ. Спазена е формата по чл. 59, ал. 1 АПК със задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК - посочени са релевантните по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ обстоятелства, съставляващи фактически основания за издаването й - наличието на Заповед № УРИ 5392 ПАМ 8240/20.12.2015 г. за налагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" спрямо този чужденец; необходимостта да се създаде организация за пътуване до страната на произход; сведенията в докладна записка УРИ 5392р - 3895/20.12.2015 г. на група "КПЧ" при сектор "Миграция", според която за чуждият гражданин не са установени данни за регистрирани преминавания през ГКПП на Република България, издадени визи и адресни регистрации. Чужденецът не разполага със средства за издръжка, задължителни застраховки и средства за завръщане в страната по произход, както и с документи за задгранично пътуване, видно и от съдържанието на жалбата. Така е дадена минимално необходимата конкретизация от фактическа страна защо жалбоподателят принудително следва да се настани в СДВНЧ и кой от алтернативните състави по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ се прилага. Според съда не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на акта. Производството е започнало съгласно чл. 24, ал. 1, пр. 1 АПК служебно, след като жалбоподателят е задържан от полицейски органи, като не е могъл да удостовери самоличността си, както и да представи документи за влизането си и пребиваването си в страната. В хода на производството съгласно чл. 36, ал. 1, пр. 1 АПК, длъжностни лица на сектор "Миграция" - СДВР са събрали данни за положението на чужденеца и в този смисъл разглежданият акт е произнесен след като служебно са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по чл. 35 АПК и са безспорно установени с доказателства, проверени и преценени от административния орган съгласно чл. 36, ал. 3 АПК. Не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е молител в производство по издаване на разрешение за пребиваване в Република България, нито за адрес, известен на органите на Дирекция "Миграция", където чужденецът ще пребивава, нито данни за разполагаемост със средства за издръжка или задължителни застраховки. Поради това съдът е приел, че оспореният акт е издадена в резултат на процедура, която е проведена без съществени процесуални нарушения по чл. 146, т. 4 АПК. Актът е материално законосъобразен досежно основанието на постановеното с него принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, включително досежно срока му с максимална продължителност от 6 месеца. Със заповедта е определен срок от три месеца, под максималния допустим от закона. С оглед на необходимостта от създаване на организация за пътуване до страната на произход със Заповед № УРИ 5392 ПАМ 8241/20.12.2015 г. на ответника е разпоредено настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ, но за не повече от 3 месеца. Съдът е приел, че в случая са налице материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 10 ЗЧРБ за това принудително настаняване в СДВНЧ, както и тези по чл. 15, ал. 1, б. "а" от Директива 2008/115, доколкото това е задържане с цел извеждане по глава IV от Директива 2008/115. Жалбоподателят е чужденец по чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ - гражданин на трета страна, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка принудително отвеждане до границата на Република България. Не е посочен адрес, на който същият ще пребивава, липсват данни да разполага със средства за издръжка, задължителни застраховки и средства за завръщане в страната на произхода си. Съвкупната преценка на тези данни обосновава предположението, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената му мярка принудително отвеждане до границата на Република България и е налице опасност от укриване. Изпълнено е и отрицателното условие по чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/15 да не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Такива мерки не се предлагат с жалбата, не се сочат от жалбоподателя факти, обстоятелства и не се представят доказателства за възможността за налагане на друга мярка, включително и на всички посочени в чл. 7, § 3 от Директива 2008/115/ЕО. В случая не са изпълнени изискванията за прилагането на задължителното явяване на чужденеца в териториалната структура на МВР по местопребиваването му по чл. 72, ал. 5, изр. 1 ППЗЧРБ - няма подадена декларация по чл. 313, ал. 3 НК по образеца по приложение № 7 от лице, задължаващо се да предостави жилище и издръжка, няма и представени доказателства по чл. 72, ал. 5, изр. 1 ППЗЧРБ от такова лице, че разполага със средства за издръжката на този чужденец в размер, не по-малък от най-ниската социална пенсия в страната. Чужденецът нито твърди, нито доказва в процеса да има спестявания, напротив посочва в жалбата, че не може да изпълни законовите изисквания за налагането на мярката задължително явяване в териториална структура на МВР. Съдът е приел още, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона- да се организира принудителното отвеждане на чужденеца и да се подготви връщането му в Афганистан., да се извърши процесът на принудително извеждане на този чужденец съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115. Целта на настаняването в СДВНЧ е да се обезпечи изпълнение на наложената принудителната административна мярка принудително отвеждане до границата на Република България. Доколкото принудителното настаняване в СДВНЧ ограничава правото на свобода, гарантирано с чл. 5, ал. 1, изр. 1 КЗПЧОС и чл. 30, ал. 1 от Конституцията, в случая то е съвместимо с тази гаранция. Касае се за задържане на лице с цел депортиране, постановено в съответствие с предвидена в закона процедура, което попада в обхвата по чл. 5, ал. 1, изр. 2, буква (f), пр. 2 КЗПЧОС като един от изчерпателно изброените случаи на допустимо лишаване от свобода. При така изложените съображения съдът е стигнал до заключение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма, без съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така мотивиран е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Оспорената пред АССГ заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата на Република България", която не е оспорена. Налице са останалите регламентирани в закона предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че е налице реална опасност чужденеца да се укрие и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от данните по делото, чужденецът е влязъл нелегално на територията на Република България и не разполага с документи за задгранично пътуване, няма достатъчно средства за издръжка. Посоченото, както правилно е приел първоинстанционният съд, мотивира извод за вероятна основателност от укриване на чужденеца, съответно до затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". Липсата на възможност по отношение на чужденеца да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда може да се изведе от приложените писмени доказателства. Видно от тях чужденецът е влязъл нелегално на територията на страната. Не е установено, същият да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да може да се установи), води до извод, че мярката "ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване" е неприложима в настоящия случай. Налице и посоченото в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неправилност на решението, предвид факта, че с оспорената заповед на лицето не е даден задължителен съгласно чл. 39б ЗЧРБ срок за доброволно напускане. Видно от разпоредбата на чл. 39б ЗЧРБ срокът за доброволно изпълнение на задължението за връщане следва да бъде посочен в заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЧРБ, каквато ПАМ с оспорената заповед не е приложена. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България, са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците, сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,