Решение № 8372 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Балкансат“ ЕООД срещу Решение № 305 от 11.03.2026 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело № 709/2025 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Балкансат“ ЕООД срещу т. 1 от Решение № 170 от 08.05.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), с което КРС е отказала да измени Разрешение № 01328 от 11.12.2008 г. за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България, издадено на „Балкансат“ ЕООД, в частта на т. 1.2 от Условия на разрешението, а именно, да удължи на срока на действие на разрешението, считано до 24.11.2035 г. Касаторът - „Балкансат“ ЕООД счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че решението е постановено при несъобразяване на действието на приложимите норми от международен договор, по който Република България е страна и който има предимство пред разпоредби от националното право, които му противоречат. Счита, че съдът не е обсъдил относимостта и доказателственото значение на събрани по делото писмени доказателства, които, разгледани в съвкупност, водят до извод за незаконосъобразност на оспорения акт. В решението липсва анализ на правното значение на действията и бездействията на КРС при упражняването на правомощията на Комисията по чл. 32, ал. 1, т. 5 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) при осъществяване на международното координиране в международни организации по електронни съобщения на позиции на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър. Не е отчетено обстоятелството, че предприятието-жалбоподател, като частноправен субект, няма правна възможност да осъществи самостоятелно регулаторните действия, необходими за успешна международна координация на предоставената му позиция на геостационарна орбита, съгласно издаденото му разрешение и че активното или пасивното поведение на националния регулатор в процеса на координация предопределя хода, сроковете и съдбата на сателитния проект на „Балкансат“ ЕООД. Излага, че по силата на чл. 32, т. 5 ЗЕС Комисията осъществява заявяването и международното координиране и регистриране в международни организации по електронни съобщения на позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, като информира за това министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 9 ЗЕС разрешенията за ползване на радиочестотен спектър и позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър съдържат задължения, произтичащи от международни споразумения, които уреждат използването на радиочестотния спектър. Изменения и допълнения на разрешение могат да бъдат правени с мотивирано решение на КРС поради промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации в сила за Република България (чл. 115, ал. 1, т. З ЗЕС). По делото са приети и всички решения на КРС в периода 2006 - 2025 г., с които са въведени изменения в съществените условия на разрешението, но нито едно от тези доказателства не е обсъдено от съда. В приетите решения на КРС в периода от 2006 г. до 2025 г. всички междинни и крайни срокове за въвеждане в експлоатация на сателитната система на „Балкансат“ ЕООД, които произтичат от фази на международната координация и/или нейното повторно провеждане, са отразявани огледално в разрешението с изрично позоваване на съответния международен акт или решение, от който произтичат. Това важи и за последното изменение на сроковете по разрешението, извършено с Решение № 163 от 19.05.2022 г на КРС. От тези решения следва, че международната уредба на планови позиции на геостационарна орбита по Приложение 30Б от Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения (Радиорегламента) има пряко и непосредствено действие върху конкретните срокове и условия на националното разрешение, с което е отстъпено ползването на съответната позиция. Обратно на приетото от съда, националната уредба в чл. 115, ал. 1, т. 3 ЗЕС не само не изключва приложимостта на институтите на международно планиране, които уреждат права и задължения на администрациите по отношение на плановия ресурс и регулаторни срокове за въвеждане в действие/експлоатация на назначение в рамките на процедурите по Приложение 30Б, но изрично предвижда директна приложимост на решенията на Международния съюз по далекосъобщения. Горното обуславя извод за противоречие на постановеното решение с приложимия материален закон. Съдът неоснователно е отхвърлил възражението на жалбоподателя за обективна неизползваемост на ресурса в периода 2006-2015 г. с аргумента, че „доказателствата не подкрепят твърдението, че неуспехът на процедурата и липсата на въвеждане в експлоатация са били обусловени изцяло и единствено от международни пречки, независещи от поведението на дружеството“. Регулаторът, в периода от издаване на лицензията до публикацията за заличаване на честотните назначения през 2013 г. не е предприел необходимите стъпки за приключване на процедурата по международно координиране на позицията. След заличаването на вписването по чл. 6.7 от Приложение 30Б през 2013 г., цялата процедура по осъществяване на сложния фактически състав на международното координиране е извървяна повторно от българската администрация. Процесът по координиране на позицията е завършен година по-късно с вписване в Списъка на честотните назначения с публикация BR IFIC 2808/24.11.2015 г. в специална секция АР30В/А6В/95 по уведомление от КРС, изпратено към Международния съюз по далекосъобщения (МСД) на 24.11.2015 г. Именно това е моментът от който предприятието е получило реална възможност да приведе сателитната система BALKANSAT АР30В в експлоатация съобразно своите проектни планове. Искането на предприятието за удължаване на срока на разрешението до 24.11.2035 г. е с процедурно основание в чл. 114, ал. 2 ЗЕС, но материалноправната му основа не е в националния закон, а в системата от норми, уреждащи статута на международна координация на позициите на геостационарна орбита по Приложение 30Б на Радиорегламента. Това е убягнало от правния анализ на съда, който - базирайки произнасянето си единствено на националния закон - е достигнал до неправилен извод за неоснователност на искането на „Балкансат“ ЕООД за удължаване на срока на разрешението до дата, която бележи 20 години от момента, в който честотно-орбиталният ресурс, предмет на разрешението, е бил напълно координиран и в готовност за експлоатация. Привеждането на едно национално разпределение от потенциална възможност в изпълним проект, с конкретни параметри, е резултат от съгласувано упражняване на самостоятелни правомощия на националната администрация и международната организация, които са насочени към изпълнение на сложния фактически състав по преобразуването на разпределението за Република България в координирано назначение. Обичайно сроковете на правата и задълженията в националния и международния сегмент съвпадат по продължителност. Принципът е залегнал и в чл. 11.1 от Приложение 30Б на Радиорегламента, който предвижда минимален срок от 20 години за експлоатация на националните разпределения и е съответен на чл. 71, ал. 1 ЗЕС. От периода от издаването на Индивидуална лицензия № 108-03316 на 03.08.2006 г. до публикацията за вписване в Списъка на координираните назначения на 24.11.2015 г. „Балкансат“ ЕООД е било в невъзможност да се ползва от предоставените права по разрешението. В посочения период българската администрация в лицето на КРС не е предприела пред МСД необходимите действия по международно координиране, които представляват абсолютна предпоставка за реализация на правата на предприятието. Независимо, че не е имало правна възможност да се ползва реално от предоставения ресурс до 2015 г., предприятието надлежно е заплащало всички дължими към КРС годишни такси по едно практически „кухо" разрешение. При тази фактическа обстановка 20-годишният срок за ползване на предоставения индивидуално определен ограничен ресурс следва да се изчислява от момента, в който са възникнали осъществими права по разрешението - 24.11.2015 г. Описаното дава основание на „Балкансат“ ЕООД да поиска от КРС удължаване на срока за разрешението, което КРС незаконосъобразно е отказала с оспореното решение. В констативната част на решението съдът е приел, че „към момента на заявлението на дружеството от 18.09.2024 г. срокът по условията на разрешението за изграждане в експлоатация до 15.12.2023 г. е изтекъл и по преписката е прието от КРС, че не е изпълнен“. Този извод е бланкетен и необоснован. Налице е механизъм за международно заявяване на удължаване на датата за въвеждане в експлоатация на международно ниво. Съдът не е съобразил, че през 2021 г. предприятието е внесло в КРС искане за удължаване на регулаторния срок за въвеждане на системата в експлоатация на основание непреодолима сила - епидемията от Covid 19. Искането е разгледано на 88-ото и 89-ото заседание на Борда по радиорегулиране през октомври 2021 г. и март 2022 г. На 18.03.2022 г. Бордът е взел решение да възложи на Бюрото да поддържа в Списъка разпределените към спътниковата мрежа BALKAN SAT АРЗОВ честоти независимо от изтичането на 8-годишния срок за въвеждането системата в експлоатация. На 18.03.2022 г. Бордът е приел индивидуално решение, касаещо конкретно системата BALKANSAT АР30В, правният ефект на което е отпадане на изискването за крайна дата на въвеждане на системата в експлоатация. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Гигова. В допълнително представена молба от 12.05.2026 г. от „Балкансат“ ЕООД е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса: „Съвместима ли е национална правна уредба и практика, съгласно която членовете на национален регулаторен орган продължават да изпълняват правомощията си след изтичането на законоустановения им мандат без определен краен срок, с изискванията за независимост на националните регулаторни органи по чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Директива (ЕС) 2018/1972? Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия? На 26.05.2026 г. от „Балкансат“ ЕООД, след даване на ход на делото по същество, е направено и искане за отмяна на хода по същество и приемане на доказателства за изясняване на материалната компетентност на състава на КРС постановил оспорения акт. Към искането са представени изискани по реда на Закона за достъп до обществена информация документи, а именно: Доклад вх. №102.01-77 от 05.08.2025 г. на министър-председателя на Република България, въз основа на който е взето решение на Министерския съвет за определяне на И. Ц. Д. за председател на КРС и Заповед №КВ-259 от 07.08.2025 г. на министър-председателя на Република България за назначаване на И. Ц. Д. за председател на КРС. Твърди се, че от отговора на Министерския съвет не се установява да е проведена открита и прозрачна процедура за подбор на председателя на КРС по изискванията на чл. 22, ал. 6 ЗЕС. Ответникът по касационна жалба - Комисията за регулиране на съобщенията оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Счита искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за неоснователно. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Ответникът се представлява от юрисконсултите Стефанова и Петкова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 1632 от 03.08.2006 г., КРС на „Балкансат“ ЕООД е издадена Лицензия № 108-03316 от 03.08.2006 г. по отменения Закон за далекосъобщенията, за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена спътникова система “BUL00000” с национално покритие от неподвижна спътникова радиослужба, със срок на действие до 03.08.2026 г. КРС е приела решение, с което е изменила разрешението, като е определила срок за изграждане на спътниковата система до 30.07.2013 г. и срок за пускане в действие, тоест въвеждане в експлоатация до 30.09.2013 г. С писмо от 25.03.2013 г. КРС е предупредила дружеството, че при непускане в експлоатация до 30.09.2013 г. международното Бюро по радиосъобщения (Бюрото) към МСД ще отмени назначението и ще го върне обратно в разпределение. На 08.10.2013 г. до КРС е препратен факс от МСД, от който се установява, че процедурата по конвертиране на разпределението BUL00000 в назначение BULSAT-30B е отменена и системата е върната обратно в разпределение поради това, че към 30.09.2013 г. системата не е въведена в действие, като след връщането е посочено, че администрацията може да подаде нова заявка. След връщането в разпределение е подадена нова заявка на 02.06.2014 г., като в преписката е отразено, че това е направено след получаване от страна на „Балкансат“ на съответни параметри и заявката е публикувана в BR IFIC 2783 от 25.11.2014 г. В преписката изрично е посочено, че от тази дата започва да тече нов регулаторен срок за „пускане в действие“ по международните правила, като е посочен срок от осем години, съотнесен до 02.06.2022 г. От представените извадки от Приложение 30B към Радиорегламента, § 6.31, съдът е установил, че регулаторният срок за въвеждане в експлоатация на назначение към космическа станция е не повече от осем години от датата на получаване от Бюрото на пълната информация. КРС е удължавала сроковете за пускане в действие на спътниковата система многократно, като от доказателствата е видно, че срокът е удължаван общо четири пъти до 30.09.2013 г., до 11.01.2018 г., до 02.06.2022 г. и до 15.12.2023 г. Към момента на заявлението на дружеството от 18.09.2024 г. срокът по условията на разрешението за изграждане и въвеждане в експлоатация до 15.12.2023 г. е изтекъл и по преписката е прието от КРС, че не е изпълнен. С писмо от 14.02.2024 г. Бюрото по радиосъобщения на МСД е приканило администрацията да заяви нова дата на планирано въвеждане в експлоатация. В последвалата кореспонденция КРС е обменила информация с длъжностно лице, от която се установява, че нормативната опора за искането е § 6.31ter от Приложение 30B и че при незаявяване на нова дата Бюрото ще предприеме действия по отписване и възстановяване на разпределението, като е отразено и разбирането, че за администрацията няма ограничения колко искания може да подава за удължаване на сроковете за пускане в експлоатация, доколкото това е международен механизъм за управление на планов ресурс. В преписката е приложен текстът на § 6.31ter, приет на WRC-23, който допуска удължаване на регулаторния срок за въвеждане в експлоатация при условията на нормата за назначения, конвертирани от разпределение, като нормата урежда международния статут на назначенията и механизма на удължаване на регулаторния срок за BIU. Съдът е установил, че в административното производство, за да прецени удължаване на националния срок на разрешението по чл. 114, ал. 2 ЗЕС, КРС многократно е изисквала от „Балкансат“ ЕООД да представи конкретна фактология и доказателства за реализацията, включително конкретна дата за въвеждане в експлоатация и данни за ползи за потребителите, конкуренцията и развитието на новите технологии, като в доклади и становища по преписката постъпилото от дружеството е оценено като декларативно и без доказателства за етапи и реални действия, а същевременно е отразено, че вече 19 години предприятието не е изградило мрежа, не използва предоставения национален ресурс и не предоставя услуги на територията на страната. Издадено е Решение № 170 от 08.05.2025 г. на КРС, с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 10, чл. 71, ал. 1, чл. 114, ал. 2, 3 и чл. 116 ЗЕС, е отказано на „Балклнсат“ ЕООД да измени Разрешение № 01328 от 11.12.2008 г. за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България, издадено на „Балкансат“ ЕООД, в частта – изменение на т. 1.2 от Условия на разрешението, а именно: удължаване на срока на действие на разрешението, считано до 24.11.2035 г., по искане, обективирано в Заявление с вх. № 18-ОО-126-1 от 26.09.2024 г и Писмо с вх. № 18-ОО-126-1/24 от 16.04.2025 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че отказът, обективиран в решението, е издаден от компетентен административен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че централният спор е дали международните правила по Радиорегламента обуславят автоматично удължаване на националния срок на разрешението по начин, изведен от жалбоподателя (20 години от BR IFIC 24.11.2015 г.) и дали административният орган е следвало да приеме за релевантен такъв подход при решението по чл. 114, ал. 2 ЗЕС. Съдът е счел, че това не следва от международната рамка. Изложил е, че Международните разпоредби по Приложение 30B съдържат отделни институти - от една страна, период на валидност на международния План като инструмент на международното планиране, който урежда права и задължения на администрациите по отношение на плановия ресурс и от друга страна, регулаторни срокове за въвеждане в действие/експлоатация на назначенията в рамките на процедурите по Приложение 30B, включително § 6.31 и механизмите за удължаване по § 6.31ter. Тези международни срокове и механизми уреждат международния статут на ресурса и процедурните последици между МСД и администрацията, но не създават пряко вътрешноправно субективно право на конкретен оператор автоматично да удължи срока на национално разрешение до 20 години от публикацията. Счел е за правилно разграничението поддържано от КРС, че международният ресурс и международните срокове касаят държавата, докато националният срок на разрешението и условията за неговото удължаване се определят от националното право и от индивидуалния административен акт, подчинен на ЗЕС. Изложил е, че дори когато е налице кореспонденция за наличието на международни промени и за запазване на мястото на позицията, това не представлява ясно, точно и безусловно уверение, че срокът на националното разрешение ще бъде удължен автоматично до 24.11.2035 г., независимо от реализацията и от изпълнението на националните условия за изграждане и въвеждане в експлоатация. По възражението за обективна неизползваемост на разпределението в периода 2006–2015 г. и за непропорционалност на отказа съдът е приел, че доказателствата не подкрепят твърдението, че неуспехът на процедурата и липсата на въвеждане в експлоатация са били обусловени изцяло и единствено от международни пречки, независещи от поведението на дружеството. Посочил е, че от доказателствата се установява, че международният орган е отменил конвертирането и е върнал системата в разпределение поради това, че към 30.09.2013 г. тя не е била въведена в действие. Посочил е, че искането за удължаване срока на разрешение за ограничен ресурс е за благоприятно за жалбоподателя административно изменение, при което органът дължи преценка по критериите на закона, но фактите относно реализацията, готовността, плановете за експлоатация, договорните отношения и техническата обезпеченост се намират основно в сферата на знание и контрол на заявителя. КРС е изпълнила задължението си да изиска относимите сведения и документи, като в преписката се съдържат конкретни изисквания към дружеството за дата за въвеждане в експлоатация и за конкретика относно ползи за потребителите, конкуренцията и новите технологии, с цел да бъде извършена оценката по чл. 114, ал. 2 ЗЕС. Съдът е посочил, че по делото няма данни от 2006 г. до момента на издаването на обжалвания акт дружеството да е предприело каквито и да е фактически действия по въвеждане в експлоатация на системата, включително няма данни за договорни отношения свързани с възлагане на изграждане на спътник, за наемане на спътников капацитет, за осигуряване на наземни структури и за реално предоставяне на услуги. Предпоставките за удължаване на срока на разрешението по чл. 114, ал. 2 ЗЕС предполагат конкретна и доказана перспектива за ефективно използване на ограничения ресурс в обществен интерес, включително доказуеми ползи за потребителите, насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии. При липса на доказани факти дори за начална фаза на реализация и при неизпълнение на национално поставените срокове за изграждане и въвеждане в експлоатация до 15.12.2023 г., не може да се приеме, че са налице условия за удължаване на срока на действие на разрешението. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорения отказ, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. По искането на касатора за отмяна на дадения ход на делото по същество: Видно от мотивите на искането същото е обосновано с искането за приемането на нови доказателства – Доклад, вх. №102.01-77 от 05.08.2025 г. на министър-председателя на Република България, въз основа на който е взето решение на Министерския съвет за определяне на И. Ц. Д. за председател на КРС и Заповед №КВ-259 от 07.08.2025 г. на министър-председателя на Република България за назначаване на И. Ц. Д. за председател на КРС. С посочените доказателства от касатора се цели изясняване на материалната компетентност на състава на КРС постановил оспорения акт. Твърди се, че от отговора на Министерския съвет не се установява да е проведена открита и прозрачна процедура за подбор на председателя на КРС по изискванията на чл. 22, ал. 6 ЗЕС. Настоящият състав намира, че искането от 26.05.2026 г. на „Балкансат“ ЕООД за отмяна на дадения ход на делото по същества е неоснователно. Чрез него се цели извършването на косвен съдебен контрол на отделна процедура и завършващите я актове, които не са предмет на оспорване в настоящото производство, а това е недопустимо. По искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 01.12.2009 г. Съда на Европейския съюз). От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. Преценката за наличието на предпоставките и изключенията е необходимо да се извърши на основата на съдържанието на предложените от касационния жалбоподател въпроси за отправяне на преюдициално запитване. В конкретния случай касаторът е поискал тълкуване на конкретни норми от Директива (ЕС) 2018/1972 на парламента и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (Директива (ЕС) 2018/1972/Директивата), но не е посочил разпоредба от националния закон, на която се твърди, че тя противоречи. Практиката на СЕС допуска тълкуване на норми на директиви при безусловно наличие на връзка на фактите по делото с нормата, чието тълкуване се иска, поставена в контекста на националното законодателство, но при липса на нормата на правото на ЕС в националното законодателство или при несъответствие на норма от директивата и начина й на транспониране в националния закон. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право при решаването на конкретен правен спор. Доколкото директният ефект на директивите е обусловен от неизпълнение на задължението на държавите членки за транспониране, то следва при отправяне на преюдициално запитване или да са налице предпоставките за директен ефект, или да е налице несъответствие на нормите на директивата с норми от националното право, каквито хипотези в настоящия случай не се сочат. Наред с това, по отношение на разпоредбите, чието тълкуване се иска, не се констатира неяснота. Смисълът на разпоредбите е ясен и не буди съмнение. С разпоредбата на чл. 6 от Директива (ЕС) 2018/1972 е регламентиран принципът на независимост на националните регулаторни органи от всяко физическо или юридическо лице, което предоставя електронни регулаторни мрежи, оборудване или услуги. Предвидено е, че държавите членки гарантират, че националните регулаторни и другите компетентни органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и навременно, както и, че разполагат с необходимите технически, финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи. В чл. 7 от Директивата е регламентиран минимален три годишен мандат на членовете на националните регулаторни органи, като е посочено, че държавите членки осигуряват приемственост в процеса на вземане на решения. Регламентирани са и условията за предсрочното им освобождаване от длъжност. Разпоредбата на чл. 8 от Директивата е регламентирана политическа независимост и отговорност на националните регулаторни органи. Видно от изложеното в разпоредбите на чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Директива (ЕС) 2018/1972 липсва регламентация касаеща изпълняването на правомощията на националните регулаторни органи след изтичането на законоустановения им мандат. Принципът на мандатност е въведен в Конституцията на Република България и предвиден в законите спрямо органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Мандатността гарантира стабилност и независимост на съответния публичноправен орган. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗЕС, Комисията е специализиран независим държавен орган. Комисията е юридическо лице със седалище София. В нормата на чл. 22, ал. 1 ЗЕС е посочено, че Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Според ал. 3 от същата разпоредба председателят на Комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5 години. Заместник-председателят и двама от членовете на Комисията се избират и се освобождават с решение на Народното събрание за срок 5 години (ал. 4 от с.з.). В ал. 5 от същата разпоредба е посочено, че един от членовете на Комисията се назначава и освобождава с указ на президента на републиката за срок 5 години. В ал. 6 с.з е регламентирано, че броят на последователните пълни мандати по ал. 3, 4 и 5 е не повече от два за всеки от членовете на Комисията. В настоящия случай, решението, предмет на оспорване, е взето от колегиалния орган в кръга на нормативно предоставената му компетентност, в предписаната форма и на съществуващо в закона основание. Дали към датата на издаването му е изтекъл мандатът на членовете на Комисията или не, не обуславя неговата незаконосъобразност. Видно от текста на чл. 24, ал. 4 ЗЕС при изтичане на мандата на член на Комисията той продължава да изпълнява своите правомощия до влизане в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член. Посоченото е в съответствие с регламентираното в чл. 7 от Директивата задължение на държавите-членки осигуряват приемственост в процеса на вземане на решения. От текста на посочените разпоредби от ЗЕС се обосновава извод, че изтичането срока на мандата не прекратява автоматично правомощията на председателя на Комисията и нейните членове, тъй като възникването и прекратяването на правоотношението е обусловено от последователната реализация на визираните в нея юридически факти. След като към датата на издаване на индивидуалния административен акт няма решение на Министерския съвет за освобождаване на председателя на КРС, респ. не е определен и назначен нов титуляр на длъжността, както и няма решение на Народното събрание, съответно указ на президента, назначеният председател и членове на Комисията, продължават легитимно да упражняват предоставената им компетентност и функции на орган на държавно управление по изпълнение на държавната политика в областта на далекосъобщенията. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените от касатора въпроси. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По касационната жалба: Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното: По делото е установено, че Решение № 1632 от 03.08.2006 г. КРС е издала на „Балкансат“ ЕООД Индивидуална лицензия № 108 - 03316 от 03.08.2006 г. за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена спътникова система “BUL00000” (в последствие „ВULSAT-30В“ и „BALKANSAT AP30B“) с национално покритие от неподвижна спътникова радиослужба, със срок на действие до 03.08.2026 г. и първоначален срок за пускането й в действие – 03.08.2011 г. Лицензията е приведена в съответствие със Закона за електронните съобщения, като на дружеството е издадено Разрешение № 01328 от 11.12.2008 г. от КРС, изменяно в последствие нееднократно. С Решение № 914 от 26.08.2010 г. на КРС разрешението на дружеството е променено, като е променен срокът за изграждане спътниковата система до 30.07.2013 г., а срока за пускане в действие - до 30.09.2013 г. С Решение № 624 от 27.08.2013 г. на КРС разрешението на дружеството е променено, като е променен срокът за изграждане и въвеждане в действие на спътниковата система е удължен до11.01.2018 г. С Решение № 184 от 21.04.2015 г. на КРС разрешението на дружеството отново е променено, като е променен срокът за въвеждане в експлоатация на спътниковата система на 02.06.2022 г. С Решение № 163 от 19.05.2022 г. на КРС е променено разрешението на дружеството, като срокът за въвеждане в експлоатация на спътниковата система е променен на 15.12.2023 г. По делото не се спори, че спътниковата система не е била въведена в експлоатация до момента на издаване на оспорения административен акт. Със Заявление № 18-00-126 от 26.09.2024 г. „Балкансат“ ЕООД е сезирало КРС с искане за изменение на Разрешение № 01328 от 11.12.2008 г. за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България. От дружеството е поискано е изменение на т. 1.2 от Условията на разрешението, а именно, а именно - удължаване на срока на действие на разрешението, считано до 24.11.2035 г. Във връзка със започналото административно производство от КРС до „Балкансат“ ЕООД е изпратено Писмо, изх. № 16-00-8-4 от 08.11.2024 г., с което от предприятието е изискано да предостави необходимите доказателства и мотиви съгласно разпоредбите на чл. 116 и 114, ал. 1 ЗЕС, в това число и дата за въвеждане в експлоатация на спътниковата система. Посочено е, че тази информация ще даде възможност на КРС да оцени и да анализира ползите за потребителите и необходимостта от насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии. С Писмо, вх. № 16-00-8-6/24 от 16.01.2025 г. „Балкансат“ ЕООД е предоставило информация от най-общ характер, относно ползите за потребителите, насърчаването на конкуренцията и развитието на технологиите. В писмото не са представени никакви данни и доказателства за започнала реална реализация на спътниковата система. От страна на КРС до дружеството е изпратено повторно Писмо, изх. № 16-00-8-9/24 от 14.03.2025 г., с което то е информирано, че предоставените от него мотиви по чл. 114, ал. 2 ЗЕК за евентуално продължаване на срока на действие на Разрешение № 01328 от 11.12.2008 г. следва да се базират на конкретни факти за реализацията на спътниковата система BALKANSAT АР30В. Тъй като „Балкансат“ ЕООД към настоящия момент не е отчело такива, то не е налице достатъчна информация и мотиви за удължаване срока на Разрешение № 01328 от 11.12.2008 г. От „Балкансат“ ЕООД до КРС е изпратено Писмо, вх. № 18-00-126-1/24 от 16.04.2025 г., но и в него не се съдържат конкретни факти за реализацията на спътниковата система BALKANSAT АР30В. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЕС предприятие, на което е издадено разрешение, може в срок не по-кратък от 45 дни преди изтичане срока на действие на разрешението да направи мотивирано искане за удължаване срока на действие на издаденото разрешение. Комисията проучва основателността на искането, като отчита: 1. ползите за потребителите; 2. необходимостта от насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии; 3. регулаторната политика за съответния ограничен ресурс. Според ал. 4 от същата разпоредба ако в срока по ал. 2 предприятие, на което е издадено разрешение, не поиска удължаване действието на разрешението, както и в случай, че искането по ал. 2 не бъде удовлетворено, приема се, че предоставеният ограничен ресурс е свободен с изтичането на срока на действие на разрешението. В разглеждания случай Комисията е спазила посочените в закона предпоставки, като се е произнесла с оспореното в т. 1 решение по отношение на искането за удължаване на срока на действие на разрешението. Законосъобразно органът приел, че предвид липсата на конкретни факти за реализацията на спътниковата система BALKANSAT АР30В, предприятието не използва ефективното определената за България спътникова Геостационарна позиция 56.02Е и предоставения му радиочестотен спектър, с което не изпълнява основната цел на Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър. До момента на издаване на процесния административен акт дружеството не е допринесло за ползи за потребителите, тъй като не е предоставяло на крайните ползватели спътникови услуги. Във връзка с възраженията в касационната жалба, следва да се посочи, че по делото е установено, че през 2013 г. МСД е информирала Република България, че процедурата по конвертиране на разпределението на българската спътникова система BUL00000 в назначение BULSAT-30В е отменена. Подадена е нова заявка на 02.06.2014 г. В тази връзка дружеството обосновава, че вписването в списъка на честотните назначения с публикация от 24.11.2015 г. е моментът от който е получило реална възможност да приведе сателитната система BALKANSAT АР30В в експлоатация съобразно своите проектни планове. Дори и да се вземат предвид направените от дружеството възражения, че до 24.11.2015 г. то е било в невъзможност да приведе сателитната система в експлоатация, същото не сочи наличието на обективни препятствия, които да са му попречили да изгради системата в периода след 24.11.2015 г. до 15.12.2023 г., на която дата е последният предоставен от регулатора срок за въвеждане ва спътниковата система в експлоатация. Нещо повече – дружеството не е предоставило никакви данни и доказателства, че в периода от 24.11.2015 г. до 15.12.2023 г. е предприело каквито и да било фактически действия поставящи началото на изграждането на системата. Във връзка с възраженията в касационната жалба, че на 18.03.2022 г. Бордът по радиорегулиране към Международния съюз по далекосъобщенията е взел решение да възложи на Бюрото да поддържа в Списъка разпределените към спътниковата мрежа BALKANSAT АР30В честоти независимо от изтичането на 8-годишния срок за въвеждането системата в експлоатация, следва да се посочи, че с това решение не се постановява изменение на националното разрешение, а се урежда единствено начинът, по който международното Бюро следва да третира съответната мрежа в рамките на международния регистър. Регламентът на МСД цели осигуряване на ясни правила и технически препоръки за управление и използване на спектъри между държавите по отношение на разпределението на орбитални позиции и честоти, но не регламентира условията, при които националният регулатор предоставя права на конкретен оператор. В този смисъл разпоредбите по Приложение 30B съдържат отделни правни механизми, който уреждат правата и задълженията на администрациите по отношение на плановия ресурс, както и от друга страна, регулаторни срокове за въвеждане в действие/експлоатация на назначенията в рамките на процедурите по Приложение 30B. Следователно международните срокове регулират отношенията между държавната администрация и МСД, а срокът на издаденото разрешение, както и предпоставките за неговото отпадане, са предмет на националната уредба. Разпоредбата на чл. 106а ЗЕС указва, че Комисията определя условията за ползване на радиочестотния спектър по чл. 106, ал. 2 от закона така, че да гарантира оптималното, ефективно и ефикасно използване на този ограничен ресурс. В ал. 2 на същата разпоредба изрично е предвидено, че сред условията могат да бъдат определени приложими параметри, включително краен срок за упражняване на правата за ползване на радиочестотния спектър, чието неспазване дава основание на Комисията да предприеме съответни регулаторни мерки. Логиката на това законодателно решение се основава на обстоятелството, че радиочестотният спектър и орбиталните позиции представляват ограничен ресурс, чието управление следва да осигури негово ефективно ползване. Ето защо, предоставянето на право на използване на този ограничен ресурс е обусловено от задължението това право да бъде упражнено в предвиден срок. В този смисъл отпадането на този срок би обезсмислило контролните механизми, чрез които се гарантира, че ползването на този ограничен ресурс е ефективно. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. От ответника не се претендират разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение