Решение № 368 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 903/2008 г.

Решение № 368 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 903/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. К. като пълномощник на Д. М. Д. срещу решение № 500 от 21.12.2007 г. по в.гр. д. № 480/07 г. на В. окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от въззивния съд по същество. Ответниците по касация "Р" Е. гр. В. и Н. П. Н. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество - основателна. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 290 от 25.01.2007 г. по гр. д. № 251/06 г. на Районен съд - Е. и е прекратено производството по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от Д. М. Д. против "Р" Е. и Н. П. Н. за изкупуване на 1/3 ид. част от недвижим имот - дворно място в строителния полигон на с. Г., цялото от 1500 кв. м. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договорът за продажба, сключен между ответниците с нот. акт № 1* т. VII, дело № 1273/04 г. е нищожен, тъй като продавачът по него не е бил собственик на реален имот, а на идеална част от дворното място. Оттук съдът е заключил, че след като сделката е нищожна, то за другия съсобственик не съществува правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което предявеният иск бил недопустим. Въззивното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС е призната от закона възможност съсобственикът на един недвижим имот, при определени предпоставки, да замести третото лице - купувач по договор за продажба, сключен с друг съсобственик. Принципно правилно е становището на въззивния съд, че изкупуването е възможно само при действителен договор за продажба. Нищожният договор не поражда вещнопрехвърлително действие и не може да направи купувача собственик. Дали договорът за продажба е действителен обаче е материалноправен въпрос, част от предмета на спора за съществуването на потестативното право на изкупуване и е относим към основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, а не към неговата допустимост. По начало визираните в чл. 33, ал. 2 ЗС предпоставки за упражняване на правото на изкупуване са от материалноправен характер и по тях съдът следва да се произнесе с решението си, като в зависимост от съществуването им, ще отхвърли или ще уважи конститутивния иск. Затова като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, въззивният съд е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, поради което постановеното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по същество. Водим от гореизложеното съдът