Решение № 9482 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15951/2009 г.

Решение № 9482 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15951/2009 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" и началника на Митница - Югозападна, чрез процесуалния представител - юрк. К. Трайкова, срещу решение от 20.07.2009 г. по адм. дело № 3500 от 2003 г. на Софийския градски съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 123 от 29.05.2003 г. на началника на Митница - Кулата, потвърдено мълчаливо от директора на РМД - София, в частта, с която Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) е задължена да заплати солидарно с ЕТ "Дени-Биянка Дянкова" митни сборове в размер на 139 310 лв., представляващи мито, ДДС и лихви от 9.09.1999 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени съображения, че неправилно е констатацията на СГС относно неспазване на изискванията на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР. Съдът не е взел предвид, че титулярът е чуждестранно лице, а данните, съдържащи се в превозните документи за него, са оскъдни. От друга страна, съгласно сключения договор между ГУ "Митници" и АЕБТРИ от 1.04.1998 г. митниците не са задължени да изпълняват предписанията, когато титулярът на карнета ТИР не е местно лице. Твърди се, че са предприети такива действия по отношение на получателя на карнета и е образувано изпълнително дело, но по него не са постъпвали суми. По съображения в посочения смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на АЕБТРИ. Ответникът - АЕБТРИ - гр. София, в представена писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на АЕБТРИ - София, против ППСПДВ № 123 от 29.05.2003 г. на началника на Митница - Кулата, потвърдено мълчаливо от директора на РМД - София, за заплащане с ЕТ "Дени-Биянка Дянкова" от гр. Пловдив задължения за митни сборове в размер на 139 310 лева. Посочено е в постановлението, че двете лица - ЕТ "Дени-Биянка Дянкова" и АЕБТРИ, са солидарно отговорни за възникнало вносно митническо задължение на 9.09.1999 г. с карнет ТИР № РХ 25343363 на основание чл. 211 от ЗМ. Прието е, че стоката по карнета ТИР не е представена за митническо оформяне в Митница - Аерогара, изпратено е съобщение и на двамата длъжници за доброволно плащане и приключване на режима, но не са извършени никакви действия. Съдът е отменил издаденото постановление, като е приел, че не е имало основание да се премине към прилагане на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР и да се издаде ППСДВ по отношение на гарантиращата асоциация. Посочил е, че солидарната отговорност по Конвенция ТИР е различна от тази по ЗЗД - отговорността не е съвместна, нито взискателя може по свое усмотрение да я предяви към което и да било от задължените лица. Митническите органи нямат правото да предявят вземането за митни сборове пред АЕБТРИ, преди да направят всичко възможно да го реализират от пряко отговорните лица. В случая те са издали постановление едновременно на двете лица - на пряко задължения получател и на АЕБТРИ, преди да е осъществена процедурата за ангажиране на пряко отговорните лица - получател и превозвач. По тези съображения съдът е приел, че към момента на издаването на ППСПДВ са липсвали предпоставките за търсене на отговорност от гарантиращата асоциация, което е достатъчно основание за отмяна на постановлението като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Релевантните по делото факти и обстоятелства са правилно установени и въз основа на тях са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав на съда. При превоз на товари под покритието на карнет ТИР намира приложение Митническата конвенция за международен превоз на товари под покритието на карнети ТИР от 1975 г., която е ратифицирана с Указ № 1144 от 29.07.1977 г. на ДС, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 61 от 1977 г., в сила за България от 20.04.1978 г., и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното законодателство. В случая не е спазено изискването по чл. 8, ал. 7 от конвенцията относно поредността на предявяване на вземанията. Съгласно посочената разпоредба, когато сумите, предвидени в ал. 1 и 2 станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. В обяснителните бележки към чл. 8, ал. 7 КТИР е посочено, че мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Само след изчерпване на възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. В случая митническите органи не са предприели необходимите мерки, за да съберат вземанията от пряко задължените лица - превозвача на стоката COMPAKT TRANSPORT GMBH-MAGDEBURG и лицето получател ЕТ "Дени-Биянка Дянкова", като за последното ППСПДВ е издадено заедно с това на гарантиращата асоциация, още повече, че, както е посочил съдът, представените по делото доказателства не обосновават категоричен извод, че точно това лице е получателят на стоката - предвид нечетливия печат в к. 24 и липсата на подпис на купувача в горния десен ъгъл на приложената инвойс фактура. Предвид изложеното следва да се приеме, че митническите органи не са направили всичко възможно, за да съберат вземанията от пряко задължените лица, поради което неоснователно са преминали към прилагане на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР и са издали ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация. Отговорността на асоциацията е съвместна и солидарна с пряко дължащите установените задължения лица - съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР. В т. 7 на същия чл. е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Само след изчерпване на възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай с оглед наличната информация за лицето, както и с оглед на това дали то е местно или чуждестранно. В случая за чуждестранното лице превозвач са били известни адресът и идентификационният номер и това, че той е чуждестранно лице, не означава, че срещу него не е следвало да се предприемат мерки за събиране на сумите. В Конвенция ТИР не е направено такова разграничение, а в ТР № 3 от 2003 г. на ОС на Върховния административен съд изрично в т. 1 е указано, при настъпила изискуемост на вземанията по чл. 8, т. 1 и 2 от Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР митническите органи могат да предявят искане за плащане пред гарантиращата асоциация, след като са предприели всички възможни действия за търсене на сумите от местните или чуждестранните лица, които пряко ги дължат. Ето защо правилно съдът е приел, че задължението на митническите органи за спазване на поредността при събиране на вземанията е задължителна и без значение за това е дали превозвачът е местно или чуждестранно лице. По делото не се съдържат данни за предприети от митническите органи действия по събиране на това вземане от превозвача - COMPAKT TRANSPORT GMBH-MAGDEBURG, въпреки че, както се каза по-горе, са били известни неговият адрес и идентификационен номер, което означава, че към момента на издаването на ППСПДВ от страна на митническите органи не са изпълнени формалните изисквания на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация. Неоснователно е и позоваването от страна на касатора на разпоредби от сключения между него и АЕБТРИ договор, които не могат да изместят императивната разпоредба на Конвенция ТИР, съдържаща се в чл. 8, ал. 7. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и по чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,