Решение № 13390 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2009 г.

Решение № 13390 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по четири касационни жалби - от Областния управител на област с административен център гр. Варна, от Тодорка Илиева Мънгова чрез адвокат Елида Лазарова, Йордан Стоянов Митев чрез адвокат Елида Лазарова и Курта Георгиева Митева чрез адвокат Елида Лазарова против решение № 83 от 05.02.2009 г. на Окръжен съд Варна, административно отделение, втори състав, по адм. дело № 610/2006 г. С него се отменя Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област с административен център Варна за одобряване план на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ м. "Траката", землище Виница, област Варненска в частта за имот № 3774 от КП "Крайбрежието" от 1956 г., собственост на наследниците на Еленка Иванова Стефанова. В жалбата от областния управител се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон с искане за отмяната му по съображенията, че неправилно съдът приема, че за имоти с № № 1855, 1856 и 1857 не са били изследвани въпросите на какво основание са записани в регистъра към плана на настоящите собственици и не може да се определи дали има възможност ако това са бивши ползватели от разликите над 600 кв. м. за всеки от тях дали може да се образува имот за бившите собственици - наследниците на Еленка Иванова Стефанова. Твърди се, че новообразуваните имоти № № 1855, 1856 и 1857 не са в хипотезата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като за тях собствеността е придобита на друго основание, а не чрез трансформиране на право на ползване в право на собственост и поради това за тези имоти съществуват преди изработване на ПНИ нотариални актове, поради което те следва да бъдат нанесени в него със старите си граници и площ, както са по нотариален акт. В касационните жалби от Тодорка Мънгова, Йордан Стоянов Митев и Курта Георгиева Митева се поддържат доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано поради което се иска отмяната му и постановяване на друго с което се отхвърли жалбата. Съображенията са, че неправилно съдът приема, че за имоти № № 1956 и 1857 от ПНИ има възможност според заключението на вещото лице да се обособи имот за бившите собственици, тъй като за собствениците на тези имоти няма данни за придобивното основание. Също така, че решението на което се позовават наследниците на Еленка Иванова Стефанова издадено от ПК е нищожно и като такова не може да произведе действие да ги легитимира като собственици. Също така, че от представените в касационната инстанция доказателства за собственост се установява, че собствениците на имоти № № 1855, 1856 и 1857 от ПНИ са придобили собствеността преди изработването на ПНИ не като ползватели а на други основания, поради което следва имотите да бъдат нанесени със старите им граници и площ и няма основание за ограничаването им до площ от 600 кв. м. Ответната страна, Николина Стоянова Иванова не взема становище по касационните жалби. Заинтересованата страна Елка Карастоянова взема становище в писмен вид за неоснователност на касационните жалби. Заинтересованите страни, Росица Александрова, Гергана Илиева, Любомир Иванов и Анита Иванова не вземат становища по касационните жалби. Заинтересованите страни Явор Минков и Камен Минков чрез адвокат Гайдаров вземат становища за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. По делото е установено, че за имоти № № 1855, 1856 и 1857 собствениците се легитимират с надлежни документи за собственост и за тях не важат ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ поради което имотите следва да бъдат нанесени в ПНИ с площта и границите каквито са били преди изработването на ПНИ. Като не са съобразени фактите от значение за правилното решаване на делото решението като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби за допустими, като подадени в 14-дневния срок и от страни, за които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Производството пред окръжния съд е образувано по жалба от Николина Стоянова Иванова, като наследник на Еленка Иванова Стефанова, на която с решение на ПК е бил възстановен имот, нива от 1.700 дка в местността "Траката" с № 3774 в кадастралната карта. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта на областния управител, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за същата местност, тъй като имота попада в новообразувани имоти, за които се оспорва придобивното основание и твърдения за наличие на остатъци над 600 кв. м, от които може да се образува парцел, който да бъде отреден за бившите собственици. Съдът от данните по приложената административна преписка, заключение на съдебно техническа експертиза и доказателствата по делото е установил, че с решение на ПК - Варна № 555/28.08.1998 г. е признато правото на собственост на наследници на Еленка Стефанова върху имот с № 3774 по КП от 1956 г. в който имот попадат имоти № 1855, № 1856 и № 1857 от ПНИ записани съответно със собственици Курта Митева и Йордан Митев, Сотир Илиев Илиев и Тодорка Мънгова. Установено е също така, че от имоти №№ 1855 и 1857 от ПНИ може да се образува нов имот с остатъците над 600 кв. м. за тези имоти и при липса на доказателства на какво основание е придобита собствеността е прието, че административния орган не е изследвал всички обстоятелства относими към процесния имот стар № 3774 при изработването на ПНИ. При тези фактически и правни констатации заповедта е отменена като незаконосъобразна и преписката върната на административния орган за произнасяне. Решението е неправилно. Изработването на план на новообразуваните имоти следва да бъде в съответствие с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и планово задание, в което се включва установяване на собствениците на имоти и доказателствата за собствеността им, бивши собственици с възстановено право на собственост, ползватели трансформирали правото си ползване в право на собственост и лицата придобили собствеността от горните лица, тъй като неразделна част от ПНИ е регистърът към него съдържащ тези данни. В настоящия случай жалбоподателите се позовават на решение на Поземлена комисия което ги легитимира като собственици, но с ограниченията, че имота се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ което налага да бъдат зачетени правата първо на ползватели ако има такива, както и на лицата, от които имотите не са отчуждавани или придобили собствеността на друго основание. По делото е установено, че имота на жалбоподателите попада в имоти №№ 1855, 1856 и 1857 от ПНИ собствениците на които се легитимират с надлежни документи за собственост. Отделно от доказателствата представени по делото, в заключението на СТЕ е посочено, че за имот № 1856 е записан като собственик Тодорка Мънгова с нотариален акт от 1968 г., за имот 1857 със собственик Сотир Илиев Илиев е представен нотариален акт № 15 от 2002 г., а за имот № 1855 вещото лице е посочило основанието послужило за записване в регистъра към плана - разпределителен протокол от 1985 г. При така установените факти съдът е следвало да приеме, че за наследниците на Еленка Иванова Стефанова правилно не е отреден имот в ПНИ тъй като там са нанесени собственици с документи за собственост, някои от тях издадени и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което заповедта в обжалваната част е законосъобразна. Като е приел, че се налага събирането на доказателства от административния орган съдът е пренебрегнал установените по делото факти от една страна, и от друга задължението си сам да събере или да укаже на страните, че за обстоятелствата на които се позовават не сочат доказателства, ако е счел такива следва да се представят. При тези нарушения решението е неправилно и следва да бъде отменено и тъй като не се налага събирането на доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Николина Стоянова Иванова следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото претенциите за разноски пред настоящата инстанция от Курта Георгиева Митева в размер на 400 лева и от Камен Станимиров Минков и Явор Станимиров Минков в размер на 500 лева следва да бъдат уважени, като бъде осъдена Николина Стоянова Иванов да ги заплати в тяхна полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение