Решение № 8528 от 5.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Гецов от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Желязкова, срещу Решение 57 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело 506/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 30/15.01.2021 г. на кмета на район Приморски, Община Варна , и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд потвърждава административния акт при наличието на предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК влязъл в сила отказ за издаване на заповед по чл. 194, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според касатора неправилно съдът приема, че в случая са налице предписани ремонтни работи и не е необходимо те да са разрешени с разрешение за строеж. Излагат се доводи и относно незаконосъобразността на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на район Приморски, Община Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Р. Дремсизов, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. Иванова и съпругата Р. Дремсизова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Д. Гецов срещу заповед 30/15.01.2021 г. на кмета на район Приморски, Община Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ е разрешено на собствениците на самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.55.1.1, находящ се в гр. Варна, Приморски парк 536, 55, свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.55.1.2, собственост на Д. Гецов за осъществяване на: монтажно-ремонтни работи на канализационни тръби в имот с идентификатор 10135.536.55.1.2 за период от тридесет работни дни в часовете от 08.00 часа до 14.00 часа. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол КП1 от 14.08.2020 г., съставен от служители на район Приморски, с който е дадено предписание на собствениците на сграда с идентификатор 10135.536.55.1 незабавно за своя сметка да предприемат действия по отремонтирането на общата канализационна мрежа. Съгласно приложен по делото констативен протокол КП2/02.10.2020 г. на собствениците на имоти с идентификатори 10135.536.55.1.1 и 10135.536.55.1.2 е дадено предписание за своя сметка да предприемат действия по изграждането на обща канализационна мрежа на сграда с идентификатор 10135.536.55.1, която да не застрашава конструкцията на сградата и санитарно хигиенните норми. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която водопроводните отклонения за имоти с идентификатор 10135.536.55.1.1 и идентификатор 10135.536.55.1.2 преминават през избите западно на сградата, като канализацията по проект ВиК от 2007 г. на имот с идентификатор 10135.536.55.1.1 е новоизградена от тръби ПВЦ ф50 и ПВЦ ф110, окачена в сутерена на имот с идентификатор 10135.536.55.1.2. Установено е още от вещото лице, че проектът по част ВиК е изпълнен като окачена канализация на изрядни скоби и максимално близо до тавана и стената и съществуващата в имота ревизионна шахта не е главна, както и че в имота не е налична септична яма. Според вещото лице е налице друга техническа възможност за отводняването на имот с идентификатор 10135.536.55.1.1, както и с процесната заповед не се учредява сервитут за преминаване през имот с идентификатор 10135.536.55.1.2. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило още, че канализационната мрежа по проекта от 2007 г. не е изпълнена в имота на жалбоподателя, в който имот се извършват ремонтни дейности и няма ВиК инсталация. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че в процесния случай се касае за извършване на ремонтни работи на канализационна тръба в имот с идентификатор 10135.536.55.1.2, които не попадат под определен разрешителен режим, като разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ изисква те да се били предписани, т. е. следва конкретните ремонтни работи да са указани по административен ред от компетентен орган, което е било и сторено с констативни протоколи с КП1/14.08.2020 г. и КП2/02.10.2020 г., с които е дадено предписание на собствениците на имоти с идентификатори 10135.536.55.1.1 и 10135.536.55.1.2 за своя сметка да предприемат действия по отремонтирането и изграждането на обща канализационна мрежа на сграда с идентификатор 10135.536.55.1, която да не застрашава конструкцията на сградата и санитарно хигиенните норми. Позовавайки се на заключението на вещото лице инж. Гроздев съдът приема, че за изграждането на сградна канализация няма нужда от разрешително за строеж, както и че ВиК проектът е изграден в цялост. Според административния съд без значение е и наличието на друг начин за осъществяване на разрешените дейности по устройство на територията, с оглед на евентуалните вреди и неудобства на адресатите на заповедта, доколкото по силата на чл. 194, ал. 4 от ЗУТ същите подлежат на отстраняване, а при невъзможност - подлежат на заплащане от страна лицето, на което е осигурен достъпът. Прието е още, че административният акт е издаден поради наложителност от извършването на дейността и намира оправданието си в разрешени и предписани работи, обединени от постигането на даден резултат. Съдът приема за неоснователно и възражението на жалбоподателя за нарушаване на принципите за справедливост и съразмерност по чл. 6 от АПК. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно възприемане на изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с предпоставките по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Както и правилно посочва първоинстанционният съд, свободният достъп следва да е определен в конкретни параметри както времево, така и пространствено. Това изискване предполага при наличието на разрешени или предписани строителни и монтажни работи административният орган да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имот и укаже същият в заповедта по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Във всички случаи обаче следва указаните в заповедта строително-монтажни работи да са разрешени или предписани от съответен орган. В конкретния случай от съдържанието на оспорената заповед се установява, че на собствениците на самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.55.1.1 е предоставен свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.55.1.2, собственост на касационния жалбоподател, за осъществяване на монтажно-ремонтни работи на канализационни тръби в самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.55.1.2, който достъп е определен само времево тридесет работни дни в часовете от 08:00 до 14:00 часа. По делото е представен констативен протокол КП1/14.08.2020 г., съставен от служители на район Приморски и на който изрично се е позовал администартивният орган в оспорената заповед, съгласно който комисията е предписала на собствениците на самостоятелни обекти с идентификатори 10135.536.55.1.1 и 10135.536.55.1.2 незабавно, за своя сметка, да предприемат действия по отремонтиране на общата канализационна мрежа на сграда с идентификатор 10135.536.55.1. Като част от административната преписка по делото е представен и констативен протокол КП2/02.10.2020 г., съгласно който на собствениците на имоти с идентификатори 10135.536.55.1.1 и 10135.536.55.1.2 от комисията е дадено предписание за своя сметка да предприемат действия по изграждането на обща канализационна мрежа на сграда с идентификатор 10135.536.55.1, която да не застрашава конструкцията на сградата и санитарно хигиенните норми, като преди започване на строително-монтажните работи е указано на собствениците да предприемат необходимите действия по издаване на разрешение за строеж. Въз основа на така представените протоколи от извършена проверка на компроментирана канализационна тръба съдът е приел, че монтажно-ремонтните работи - предмет на оспорената пред него заповед, са предписани. В така представените обаче по делото констативни протоколи от една страна не се съдържат конкретно предписани строително-ремонтни дейности на компроментирана канализационна тръба, както неправилно приема административният съд. Нито в констативните протоколи, нито в процесната заповед, съответният компетентен административен орган е посочил обема и конкретния обхват на тези монтажно-ремонтни работи, които следва да се извършат чрез осигуряване на достъпа. Липсват каквито и да било данни за естеството на ремонта, респ. необходимите строително-монтажни и възстановителни работи. Тези обстоятелства е следвало да бъдат установени още в хода на административното производство, тъй като са елемент от фактическия състав по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че различните видове строителни и ремонтни работи /основен и текущ ремонт/ са на различен разрешителен режим и при необходимост от основен ремонт следва да бъде издадено разрешение за строеж. Дори и да се касае до текущ ремонт, както необосновано приема административният съд, то разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ изисква конкретните строителни работи да са били предписани, т. е. за извършването им не е достатъчна нито само инициативата на собствениците, нито дадената обща препоръка по констативен протокол КП1/14.08.2020 г., а следва конкретните ремонтни работи да са указани по административен ред от компетентен орган. От друга страна, преди издаване на процесната заповед, общинската комисията е дала по отношение на компроментираната канализационна тръба нова препоръка към съсобствениците да предпиремат действия по изграждане на обща канализационна мрежа, след издаване на разрешение за строеж /констативен протокол КП2/02.10.2020 г./, която последваща препоръка не обоснова извод за разрешено извършване на текущ ремонт, за който да не се изисква разрешение за строеж. При така установеното по делото настоящата касационна инстанция намира, че в конкретния случай липсва предхождащ акт, в който да е предписано извършване на строителни или монтажно-ремонтни дейности на компроментираната канализационна тръба, попадащи в обхвата на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, както и да е посочен конкретен обхват на тези дейности. Изрично в приложимата разпоредба е посочено изискването достъпът до чуждия имот да се осигурява само за извършването на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи. Заповедта по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, поради което се издава само при доказана необходимост от извършване на конкретно посочени дейности във връзка с устройство на територията. Описание на конкретни монтажно-ремонтни дейности, които следва да бъдат извършени в чуждия имот липсва и в оспорената заповед. В процесния случай липсва също така пространствено определяне на свободния достъп в заповедта, доколкото в нея не е определен съответния участък от чуждия имот, който заявителите да могат да ползват. Вместо това, видно от съдържанието на заповедта, им е предоставен достъп до целия самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.55.1.2, което очевидно не е необходимо с оглед преследваната цел и местонахождението на демонтираната обща окачена канализация в избените помещения на касационния жалбоподател. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че в процесния случай са ирелевантни обстоятелствата относно изпълнението на място на канализацията по проект ВиК от 2007 г., въз основа на който се е осъществила делбата на вилна сграда в имот с идентификатор 10135.536.055 по гр. дело 1972/2005 г. по описа на Районен съд Варна. Този проект е бил относим в производството по съдебна делба на сградата, към който и момент е следвало да бъде изпълнен. Този проект също така, доколкото с процесната заповед се разрешава свободен достъп за извършване на монтажно-ремонтни работи на вече изградена канализационна тръба, не би могъл да се приеме и като разрешени или предписани монтажни работи от компетентен орган. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. При основателност на касационната жалба, в полза на Д. Гецов, следва да бъдат присъдени заявените своевременно и в срок разноски за две съдебни инстанции, както следва: 30 лева държавна такса за настоящата съдебна инстанция; 10 лева държавна такса и 620 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.дело 506/2021 г. по описа на Административен съд Варна, както и внесен депозит за вещи лица в размер на общо 1043 лева. Неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сумата в размер на 950 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като по делото липсват доказателства за договорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Желязкова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,