Решение № 10121 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 34/2012 г.

Решение № 10121 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 34/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Йордан Христов Йорданов, гр. Варна, ул. "Райко Жинзифов" № 50, ет. 4 срещу решение № 2411 от 21.10.2011 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 1799/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жабата на Йорданов срещу заповед № РД-14-10-783 от 01.04.2011 г. на началник Областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция", гр. Варна, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месеца" на лек автомобил, "Пежо 405", регистрационен № В 2349 СС, собственост на Йорданов.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не отчел, че в заповед № РД-14-10-783 от 01.04.2011 г., в нарушение на чл. 106а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) не е определена парична гаранция. Съдът неправилно приел, че в случая разпоредбата на чл. 26 АПК е неприложима и не отчел, че няма каквито и да било доказателства за отношение на собственика на лекия автомобил към нарушението твърдяното с акта за установяване на административно нарушение. Съдът не отчел като нарушение издаването на заповедта за налагане на принудителната мярка без да се изчака декларираното възражение срещу акта за установяване на административно нарушение. Не изложил мотиви за законността на акта за установяване на административно нарушение като основание за налагане на принудителната мярка. Решението на съда неправилно почива на предположението, че двамата свидетели са познати на водача на превозното средство и "има голяма вероятност по този начин да се опитват да му помогнат". Вместо да не кредитира показанията на св. Атанасов, който е заинтересовано лице, тъй като е част от проверяващия екип, съдът се позовал на тях при формиране на изводите си. Съдът не отчел и липсата на мотиви на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, което само по себе си обуславя нейната незаконосъобразност. Не изложил мотиви по съответствието на наложената мярка с целта на Закона за автомобилните превози. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени заповедта или върне делото за ново разглеждане. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Йордан Симеонов, Варненска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началник областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Съдът мотивирано кредитирал определени доказателства и отхвърлил други, поради съмнение в тяхната обективност. Посочените в чл. 106а, ал. 3 от ЗАвтП действия представляват вид предварително изпълнение, за което в АПК е предвидена възможност за защита, поради което не е налице порок на оспорената заповед

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа стана, че:

1. Лек автомобил, марка "Пежо 405", регистрационен № В 2349 СС, е собственост на Йордан Христов Йорданов. Същият не притежава лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за обществен превоз на пътници на територията на страната.

2. На 31.03.2011 г. контролните органи на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Варна, спрели за проверка автомобила на пътя от к. к. "Златни пясъци" по посока на гр. Варна, пред гаража на фирма "Перота холдинг" ООД. Водач на автомобила бил Мартин Щерев Христов, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство.

3. С автомобила бил извършван обществен превоз на пътници - установени били трима пътника, като по сведение на превозваното лице Димитър Атанасов превозът бил срещу заплащане от спирка Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" до гр. Варна.

4. За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 118832 от 31.03.2011 г. по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП. Актът бил връчен на водача, който посочил, че не е съгласен и ще обжалва. Било определено място за домуване на автомобила.

5. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение началник отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Варна, издал оспорената заповед № РД-14-10-783 от 01.04.2011 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП наложил принудителна административна мярка "спиране от движение за шест месеца" на лек автомобил, марка "Пежо 405", регистрационен № В 2349 СС, собственост на Йордан Христов Йорданов; определил място за домуване и отговорното за разходите по домуването лице.

6. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетеля Мартин Христов - водач на автомобила, както и свидетелите Атанасов, Кунев и Костова, които пътували в него. И тримата свидетели потвърдили, че Христов изчаквал с автомобила срещу автобусната спирка. Свидетелят Атанасов заявил, че изчакал около пет минути, докато се качат и другите пътници и заплатил на водача, което сторили и другите двама пътника. Свидетелите Кунев и Костова отрекли някой от тях да е заплащал на водача за превоза.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при посочени фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила. Кредитирал показанията на свидетеля Атанасов като последователни, непротиворечиви и съответстващи на другите доказателства по делото, и не кредитирал тези на свидетелите Кунев и Костова, тъй като двамата били познати на водача и имало голяма вероятност да с опитват да му помогнат. Въз основа на това приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Приел, че не е налице нарушение на чл. 26 АПК, тъй като налагането на принудителната мярка е уредено в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и там липсва такава процедура, както и с оглед на начина на налагане на мярката, предвиден в чл. 106а, ал. 2 ЗАвтП. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е правилен.

От твърденията и доводите на касатора е видно, че спорът по делото е за приложението на материалния закон, за спазването на съдопроизводствените правила и за обосноваността на фактическите изводи на съда.

По обосноваността на фактическите изводи на съда:

Касаторът твърди, че изводът на съда за направено плащане от страна на превозваните пътници е необоснован и противоречи на доказателствата по делото. Сочи, че съдът неправилно некредитирал показанията на свидетелите Кунев и Костова единствено поради съмнение за връзка с водача на автомобила, а в същото време кредитирал показанията на свидетеля Атанасов, без да отчете обвързаността му с административния орган. Видно от доказателствата по делото действително показанията на разпитаните свидетели са противоречиви. Съдът, като отчел всички доказателства по делото, в т. ч. показанията на свидетеля Атанасов, че Костова и Кунев са познати с водача на автомобила, както и техните показания, потвърждаващи този факт, като отчел, че те самите сочат, че и друг път са използвали автомобила за превоз правилно определил и ценил казуалната връзка между показанията на свидетелите и наличието на личностни отношения между тях и водача на автомобила. Съдът формирал извода си досежно достоверността на свидетелските показания отчитайки факта, че свидетелите Кунев и Костова не са самите те в приятелски отношения, а всеки от тях самостоятелно познава водача - "аз и едно момче, което не познавам и колежка"; че всеки от тях го ползвал и друг път за "транспорт"; че водачът "изчаквал някого"; че бил "не пред входа на университета", а "чака на спирката". Т. е. той не нарушил правилата на логическото мислене като с оглед на доказателствата по делото направил правилен извод за достоверността на свидетелските показания на Кунев и Костова. Що се отнася до показанията на свидетеля Атанасов съдът отчел наличието на служебна връзка с органа, но в контекста на другите доказателства по делото не намерил основателна причина да ги счете за недостоверни.

Видно от изложеното изводът на съда досежно релевантния факт - извършването на превоз срещу заплащане е обоснован и твърдяното от касатора отменително основание е неоснователно.

По твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводите на касатора относно това твърдение са свързани с липсата на мотиви в съдебното решение относно сочени от него нарушения: на чл. 106а, ал. 4 ЗАвтП; издаването на заповедта, без да се изчака подаването на възражението на водача; липсата на мотиви на оспорената заповед. По принцип съдът не е длъжен да дава подробен отговор на всеки от доводите на жалбоподателя, а само на релевантните за предмета на спора. По относимия довод, свързан с мотивите на оспорената заповед, съдът изрично посочил, че тя съдържа "всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК". Това безспорно означава, че според съда заповедта съдържа исканите от закона фактически и правни основания за издаването й. Видно от самата заповед в нея органът подробно изложил фактическата обстановка установена с акта за установяване на административно нарушение, позовал се на самия акт, посочил правни основания за издаването й. Сами по себе си твърденията на касатора в т. 2.2 и 2.3. от жалбата му до първоинстанционния съд (че липсвали мотиви и фактически и правни основания) освен, че цитират правна норма и изразяват само декларативно субективната оценка на касатора за мотивираността на оспорената заповед не сочат доводи, които съдът да не е обсъдил. Що се отнася до доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение то той, доколкото е съставен от компетентен държавен орган в кръга на службата му за установените в него факти до доказване на противното се ползва с материална доказателствена сила, поради което е годно доказателствено средство. Доказателствената тежест за неговото оборване е на касатора. Твърдението, че органът бил длъжен да изчака тридневния срок за възражения, даден по акта за установяване на административно нарушение е неотносимо към законосъобразността на заповедта, с която се налага принудителна мярка. Този срок е относим за наказателното постановление, което органът може да издаде на основание на съставения акт. Принудителната административна мярка има друго предназначение - да предотврати продължаването на констатираното нарушение, поради което тя би постигнала целта си само, когато се издаде максимално бързо, разбира се при спазване на правата на адресата. В тази насока съдът изложил мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция.

Видно от изложеното съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно отделил спорното от безспорното по делото и изложил подробно мотиви по спорните факти и обстоятелства. Подробни мотиви съдът изложил и по преценката на доказателствата, поради което неоснователно е и твърдението за липса на мотиви относно цененето на свидетелските показания.

По твърдението за нарушение на материалния закон:

Твърдението е свързано с неправилната преценка на допуснатото според касатора нарушение на чл. 26 АПК. Безспорно, нормата на чл. 26 АПК визира правило за поведение, което подпомага, улеснява правоприлагането в административното производство, в т. ч. и спазването на правата на страната. По принцип нейното нарушаване би могло да доведе до постановяването на акт с друго съдържание. Но това не е абсолютно задължително винаги, тъй като тя не е норма, чието нарушение поначало води до материална незаконосъобразност на постановения акт. В случая производството е започнало по повод извършена от контролните органи проверка на автомобила, собственост на касатора. Касаторът, доколкото по делото няма доказателства, че автомобилът е бил обект на незаконно отнемане, е този, който е предоставил същия доброволно за ползване от водача. Това негово действие обективира преценката му, че по една или друга причина, е готов да поеме последиците от управлението на личния му автомобил от друго лице. Наред с това, както обосновано сочи и съда, първо, принудителната мярка има превантивен характер - да предотврати продължаването на констатираното нарушение, което означава необходимост от незабавното й налагане, и второ, самият законодател е посочил изрично, че мярката се изпълнява чрез сваляне на регистрационната табела и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство. Релевантното за правилното прилагане на закона е, че заповедта, с която е наложена мярката е съобщена на касатора и той е упражнил правото си на защита.

Що се отнася до твърдението за нарушение на чл. 106а, ал. 4 ЗАвтП, тъй като със заповедта не е определена гаранция, следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, при условията на която е наложена процесната мярка, законодателят не е поставил изискване за определяне на гаранция. Такова има само в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗАвтП - при извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз. В тази хипотеза превозвача има лиценз на Общността за извършване на обществен превоз на пътници, а касаторът няма въобще нито лиценз, нито удостоверение за регистрация. Т. е. той не само нарушава изискванията за превоз, но и въобще не отговаря на изискванията за лице, което има право по закон да извършва обществен превоз.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и приложил вярно материалния закон, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноските, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд